Човек, който прекарва по-голямата част от трудовия си живот в динамичен фонд, може да получи приблизително два пъти по-висока пенсия, казва Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Пенсионните фондове в България не само съхраняват, но и увеличават спестяванията на осигурените лица, като подчерта, че инвестирането в рамките на пенсионната система не представлява хазарт, а дългосрочен и регулиран процес. Това заяви по бТВ Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
По повод твърденията за премахнати калкулатори за изчисляване на бъдещите пенсии Несторова обясни, че премахване няма. Единствено един калкулатор е бил временно свален заради процеса по превалутиране от лев в евро и ще бъде възстановен в най-кратки срокове, вече в евро. По думите ѝ повечето пенсионни дружества продължават да предлагат подобни инструменти, с които хората могат да следят спестяванията си.
Тя напомни, че вторият пенсионен стълб е задължителен, докато третият е доброволен и значително по-малък като обем. Интерес към третия стълб има, но основно сред хора, които са по-информирани и проявяват активен интерес към пенсионните си спестявания. Според Несторова много от българите все още не са запознати с възможностите, които допълнителното пенсионно осигуряване им дава.
В подкрепа на тезата за активното инвестиране тя даде пример с два доброволни фонда с близки инвестиционни профили, при които разлика от около 11 процентни пункта в дела на акциите е довела до 1,6% по-висока годишна доходност. По думите ѝ българските пенсионни фондове са преминали през най-големите световни финансови кризи, без да загубят средствата на осигурените лица. Напротив – приблизително една трета от всички управлявани спестявания са резултат от реализирана доходност. Само за последните три месеца на 2025 година фондовете са реализирали около 500 млн. лева доходност, а за последните три години – 5,5 млрд. лева, разпределени по индивидуалните партиди.
Несторова обясни, че предложената реформа за въвеждане на мултифондова система се води от Министерството на финансите, тъй като е свързана основно с управлението на инвестиционните портфейли, докато Министерството на труда и социалната политика има роля по отношение на изплащането и наследяването на пенсиите. Целта на реформата е да се даде по-голям избор на осигурените лица и възможност за по-висока доходност, особено за по-младите хора.
Предвижда се създаването на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. В динамичния фонд делът на акциите може да достига до 90%, в балансирания – до около 55%, а в консервативния – до 25%, като той е близък до сегашния модел. Всеки осигурен ще може сам да избира в кой подфонд да инвестира средствата си и да променя решението си по всяко време. Законопроектът предвижда и автоматично прехвърляне към консервативен фонд три години преди пенсиониране, с цел защита на натрупаните средства.
По думите на Несторова дългосрочните изчисления показват, че човек, който прекарва по-голямата част от трудовия си живот в динамичен фонд, може да получи приблизително два пъти по-висока пенсия. Тя подчерта, че пазарните спадове са временни и че времето е ключовият фактор, който компенсира волатилността. Според нея именно дългият инвестиционен хоризонт прави по-рисковите стратегии по-изгодни за младите осигурени.
Новият законопроект предвижда и значително повишаване на гаранциите за хората. Освен гарантиране на направените вноски, се въвежда гаранция за първата пенсия, която ще може само да нараства, но не и да намалява. Увеличават се капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании, както и изискванията за квалификация на инвестиционните екипи. Засилва се и контролът, като всички инвестиции се докладват ежедневно на Комисията за финансов надзор както от пенсионните дружества, така и от банките-попечители.
Несторова изрази надежда, че законът ще бъде приет от парламента, като определи реформата като сериозна и дълго отлагана. Според нея тя ще бъде ясен тест за политическите партии дали са готови да подкрепят реални дългосрочни промени в пенсионната система.
