Череп на участник в Априлското въстание е идентифициран чрез ДНК експертиза в павликенското село Мусина. Той принадлежи на четника Ангел Димов Рачевски, убит в местността Комитските дупки южно от селото, съобщи пред БТА кметът на Мусина Христо Иванов.
Реликвата е предоставена на кметството през 2019 г. от местната жителка Христина Попова. Като ученичка през 60-те години на ХХ век тя получила задача да нарисува череп и след разговор с библиотекарката взела един от трите черепа, съхранявани в шкаф в читалището. Той останал при нея десетилетия, докато не решила да го предаде на кмета.
Доскоро се е смятало, че черепите на тримата четници Ангел и Георги Рачевски и Иван Върбанчев са изгубени, каза кметът Иванов. След разгрома на четата при Дряновския манастир, четниците се укрили край Мусина, но били открити, подпалени и убити в местността Бърдото, по-късно преименувана в тяхна чест на Комитските дупки. По спомени на местни жители телата на четниците били поругани, а близките са ги погребали край мястото на смъртта им. След Освобождението костите били пренесени в църквата „Света Параскева“ в селото, а по-късно – в читалището.
След като черепът бил върнат на кметството от Христина Попова, e започнала работа по установяване на принадлежността му. Кметът разказа, че са имали предположения, че той може да е на един от тримата въстаници, защото бил обгорен, а в областта на челото му и сега личи следа от правоъгълен етикет, с какъвто се знае, че черепите са били надписани кой на кого е.
Започнали са изследвания, в които се включили археологът д-р Калин Чакъров от Регионалния исторически музей във Велико Търново и антропологът д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална морфология, патология и антропология към Българската академия на науките. Антропологичният анализ е показал, че черепът е на мъж на около 40–50 години – възраст, съответстваща на тази на Ангел Рачевски при гибелта му. Ползвайки книгата на Дончо Дончев „Летопис на Рачевския род“, от кметството са набелязали няколко наследници, които потенциално са отговаряли на изискванията да им бъде направена ДНК проба и са се спрели на Ангел Панайотов Панайотов от София, заради това че носи името на своя пра-пра-прадядо. След извършената ДНК експертиза в Института по криминалистика към МВР резултатите от сравнителната проба са доказали родствена връзка и са потвърдили самоличността на въстаника.
Според д-р Чакъров това е един от малкото научно доказани артефакти, свързани с участници в Априлското въстание, а по негова информация това е първият случай, при който ДНК анализ се използва за подобна идентификация.
След изследванията черепът е върнат в Мусина и предстои да бъде реставриран, тъй като при анализа се е наложило да бъде разрязан. Планирано е той да бъде положен в специална хранителница в църквата „Света Параскева“, където ще бъде отслужена панихида по време на възпоменанията за 150 години от Априлското въстание. За реставрацията и организирането на честванията от кметството в Мусина е обявена дарителска кампания, съобщи кметът.
Потомци на въстаници от Мусина и днес продължават да пазят спомена за събитията, а сред тях е и Ангелина Христова – служител в кметството и потомка на семейството на Ангел Рачевски. Тя разказа, че трима братя от рода – Георги, Ангел и Гено, са се включили в четата на поп Харитон. Един от тях е върнат, за да се грижи за семействата, а след Освобождението е станал кмет на селото. „Тези хора, на 20 и на 40 години, са дали живота си, за да можем ние днес да живеем свободно. Най-важното е да помним каква цена е платена за нашата свобода“, каза Христова.
Кметът на Павликени инж. Емануил Манолов каза, че инициативата за ДНК изследването е дългогодишна идея на кмета на Мусина и е реализирана във връзка с предстоящите чествания на годишнината от въстанието. Разходите за анализа, в размер на около три хиляди лева, са поети от община Павликени.
Инж. Манолов припомни и ролята на региона в Априлското въстание. Четата от 101 души от Бяла черква се събира в Мусина с четата на поп Харитон, съставена от 29 въстаници от Мусина, 28 – от Михалци, 14 – от Дичин, двама – от Русаля, шестима – от Вишовград и петима – от Ветринци, разказа Манолов. Всички заедно тръгват към Дряновския манастир, където някои загиват, а други успяват да избягат и се връщат по селата, където се укриват. Кметът на община Павликени добави, че във връзка с отбелязването на 150 години от Априлското въстание в населените места от района са планирани мащабни възпоменателни прояви.
