Изборът на служебен премиер трябва да бъде безпристрастен и максимално отдалечен от политическия процес.
Това заяви пред БНР председателят на НС Рая Назарян.
"Като председател на 50-ото НС имах възможността да изложа аргументите си и позицията ми е непроменена и последователна, а тя е непроменена, защото не са променени аргументите в подкрепа на тази позиция", отговори тя на въпроса дали би приела да стане служебен премиер.
Възстановяването на обществено-политическия диалог изисква възстановяване на доверието, отбеляза още Назарян в предаването "Неделя 150".
"Би било обществено безотговорно в тази ситуация, в която е ясно, че трябва да бъде възстановен и върнат към своята нормалност диалога между обществото и политиците".
Една фигурите, които биха могли да заемат поста на служебен премиер, се различава от всички останали, посочи тя.
"Това е фигурата на председателя на НС. Той е единственият, който е участник в политическия процес, ще бъде в листите на конкретен избирателен район. Може да бъде и водач на такава листа. Губят се гаранциите и предпоставките за безпристрастност в протичането на този процес".
ГЕРБ ще има повече депутати, отколкото в настоящия парламент, прогнозира тя.
Рая Назарян посочи, че евентуалното слизане на политическия терен на президента Радев не би притеснило ГЕРБ.
"В конкурентна среда ГЕРБ постига най-добрите си резултати.
Но ако това се случи, ще промени плановете и настроенията във всички партии и коалиции. Ще промени и подхода в техните предизборни кампании.
Изключително важно е да знаем, ако господин Радев излезе, какви са неговите кандидати, какви са неговите послания, посоки и идеолгия, каква е визията му за развитие на България.
Аз не съм притеснена нито за ГЕРБ, нито за сктруктурите. Ще напавим положителна кампания, с която ще докажем, че не бива да се допуска да се измести България от европейския път на развитие и от това тя да заема своето достойно място в сърцето на Европа".
Промените в Изборния кодекс бяха заложени още при преговорите за съставяне на съвместното управление, напомни Назарян.
"Още в началото на 2025 г. имаше внесени законопроекти от различни парламентарни групи, приети на първо гласуване. Изработен беше общ законопроект. Това е въпрос, който вълнува всяка една парламентарна група и всеки български гражданин.
Техническите способи са машина, хартия или смесен вариант. Всеки от тях има недостатъци. Целим да бъде сведен до минимум недействителния вот и да гарантираме, че няма да има никакви манипулации.
Това, което предлагат от ИТН, има своите предимства. С устройствата за сканиране на хартиена бюлетина се ограничава недействителния вот. Ограничават се софтуерните манипулации. Отпада подозрението за купуване на цели секции. Вотът може точно е своевременно да бъде отчетен.
ГЕРБ е печелил избори и с хартия, и с машина. Ние търсим гаранция за честността на вота.
Изисква се време, но това не означава, че не трябва да мислим и да предприемаме действия. Има необходимост от този дебат и той трябва да се проведе с всички аргументи".
Тя коментира каква ще бъде съдбата на Комисията за противодействие на корупцията.
„Когато има внесени три законопроекта за преустановяване съществуването на тази комисия и предвид гласуването в Правна комсия, съдбата на този орган е ясна".
Назарян разсъждава и върху необходимостта от закон "Антиспекула", предложен от БСП.
"Такъв закон не следва да съществува. В действащото законодателство има разписано всичко необходимо, което може да обезпечи борбата със спекулата. Налагането на административен таван на цените ще доведе до изкривяване на пазара".
Въвеждането на еврото в България върви изключително плавно, отчете тя.
"Няма го това напрежение, с което бяха плашени хората, че ще се случи".
Председателят на парламента направи равносметка на постигнатото до момента.
"51-вото НС успя да излъчи редовно правителство и то още с първия проучвателен мандат – на партията, спечелила изборите. Поставиха се основите на един по-дълъг хоризонт както за изпълнителната власт, така и за законодателния орган.
Това беше сложно правителство – съвместно управление на три парламентарни групи и една подкрепяща. Тази формула "3+1" се оказа оптималната за този състав на НС. Тя даде своите резултати. Изпълнителната и законодателната власт работеха в симбиоза.
Няма как да не отбележим, че беше приет редовен бюджет за 2025-та година, макар и през месец март.
България беше приета като 21-ви член на еврозоната.
Гласувани бяха редица важни закони за ПВУ и към края на годината в държавния бюджет постъпиха четири милиарда и половина лева.
Ръстът на БВП е повече от 3%, с което се наредихме в Топ 5 на държавите в ЕС по ръст на икономиката.
Отчено беше намаляване на безработицата и повишаване на заетостта.
С ЕК беше предоговорена важна реформа – да бъде премахната либерализацията на тока за битовите потребители, която беше заложена от ПП и Асен Василев от първи юли 2025 г. Ако не беше предоговорена, сметките за ток на българските граждани за месец декември щяха да бъдат с 61% по-високи.
Преизбрани бяха органите с контролни, регулаторни и надзорни функции.
Обновихме състава на Комисията за защита на конкуренцията, която има огромна роля при борбата със спекулата.
ГЕРБ е доказала, че всеки политически компромис, който е в полза на обществото, си струва и трябва да бъде направен".
