Глобалната и европейската икономика навлязоха в състояние на перманентна криза, в която геополитическите сътресения белязаха края на епохата на евтината енергия и сигурните вериги на доставки.
В центъра на тези събития се намират именно страните от Източна Европа. Държавите от този регион, и в частност България, усещат пряката тежест на два застъпващи се глобални конфликта – продължаващата война в Украйна и избухналият в началото на 2026 г. конфликт в Близкия изток между САЩ и Израел срещу Иран. Резултатът за крайния потребител е един - скок на цените на редица неща – от колонката на бензиностанцията до хляба на трапезата.
Инфлационната спирала в ЕС започна още през февруари 2022 г. с руската инвазия в Украйна, която принуди Европа рязко да спре да купува руска енергия. За България, която преди войната внасяше над 90% от природния си газ и около 60% от петрола си от Русия, този преход беше труден, но вече делът на Русия в доставките на газ по тръбопроводи за ЕС спадна рязко от около 40% през 2021 г. до приблизително 6% към 2025 г..
Макар пазарите да се стабилизираха донякъде през 2024 г. и 2025 г., линията на базовите разходи се оказа изместена трайно нагоре. Цените на ел. енергията и природния газ в ЕС останаха над нивата преди войната, пречейки на индустриалната конкурентоспособност. Черно море пък се превърна от ключов търговски маршрут в зона на военни действия. За държавите от Източна Европа това донесе доста икономически щети. Анализи на ЕК доказват, че съществува наличието на "цена на близостта" до войната - държавите, намиращи се географски по-близо до войната, са претърпели икономически загуби в размер на 2% за всеки 1000 километра по-малко разстояние.
Тъкмо когато Европа успя да балансира енергийната си система чрез внос на втечнен природен газ (LNG), на 28 февруари 2026 г. избухна войната с Иран. Голям риск за икономиката както по света, така и в ЕС, се оказа несигурността около корабоплаването през Ормузкия проток – най-важната енергийна артерия в света, през която преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен газ.
Според Международната агенция по енергетика, блокирането на протока представлява най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар. Световната банка прогнозира скок от 24% на цените на енергията през 2026 г. – най-рязкото покачване след руската инвазия в Украйна.
Последиците не подминаха България. Транспортният сектор и крайните потребители усетиха шока директно. В рамките на броени седмици след началото на американско-израелската офанзива срещу Иран, цената на дизела по българските бензиностанции скочи с между 25% и 38,8%, а А95 поскъпна с близо 16% до 20%. Заради скока правителството пусна пакет от държавна помощ за транспортния сектор на стойност над 100 милиона евро, както и активирането на месечна компенсация от 20 евро за гориво за най-уязвимите физически лица.
Двете войни удариха и най-болезненото място за всяко домакинство – цените на храните. Войната в Украйна вече бе нарушила износа на зърно през Черно море, а конфликтът в Иран създаде нов проблем - кризата с изкуствените торове.
Държавите от Персийския залив контролират до 50% от световния износ на сяра и огромни дялове от производството на азотни торове и карбамид. Заради блокадата на Ормузкия проток цените на торовете в световен мащаб скочиха, като само за седмици карбамидът поскъпна драстично. Световната банка предвижда цените на торовете да се повишат с 31% през 2026 г..
Според експерти тези промени могат да доведат до увеличаване на цените на храните по света с между 12% и 18% до края на 2026 г. В България земеделските производители, намиращи се в разгара на пролетната кампания, вече изчисляват как ще се отразят поскъпналите с до 20% торове и скъпия дизел. Браншът предупреждава, че по-високите производствени и транспортни разходи ще вдигнат изкупната цена на пшеницата, което директно ще се отрази на цената на хляба в магазините. Преди дни освен това от КНСБ обявиха, че са отчели 2% ръст на цените на стоките в малката потребителска кошница в рамките на месец. Рекордьор при поскъпването са доматите - цената им е скочила с над 29% за месец. По-голямо поскъпване има и при картофите, лимоните, ябълките. Увеличението не подмина и пилешкото месо, яйцата и олиото.
А каква роля играе еврото? Непосредствено след като България официално стана част от еврозоната в страната беше отчетен ръст на цените, което доведе до очаквани нажежени дебати сред обществото. Всъщност докато самото преминаване към еврото има своето влияние върху цените, фактори като глобалните войни неизменно засилват влиянието. Анализатори от Центъра за изследване на демокрацията (CSD) отбелязват, че масовата политическа кампания, твърдяща, че еврото ще доведе до ценови шок, е създала самоизпълняващо се пророчество, увеличавайки инфлационните очаквания. Допълнителен фактор изигра огромната сива икономика в България (оценявана на над 30% от БВП), чиито необложени парични маси бяха принудени да излязат "на светло" при смяната на валутата, предизвиквайки временен скок в потреблението и инфлацията.
Въпреки тези вътрешни процеси, основният двигател на инфлацията в началото на 2026 г. е геополитически. Точно когато еврозоната очакваше успокояване на инфлационния натиск (Евростат отчете 2,6% годишна инфлация за еврозоната през март 2026 г.), конфликтът в Близкия изток разпали отново икономическата криза. А българската икономика май се оказа притисната в менгеме - от една страна е структурният енергиен и логистичен шок заради войната в Украйна, а от друга – тежката криза с горивата и торовете, предизвикана от войната в Близкия изток.
