Докато антиправителствените протести в Иран продължават да се разрастват, а въпросите около устойчивостта на властта на върховния лидер Али Хаменей се множат, един ключов въпрос остава без ясен отговор: кой всъщност би поел управлението, ако Ислямската република се разпадне?
Според регионални експерти и представители на иранската опозиция отговорът далеч не е еднозначен. Всичко зависи не толкова от идеологията, колкото от начина, по който би настъпил евентуалният крах на режима – и дали силовите структури ще се разпаднат или ще останат единни.
Начинът на срив е по-важен от наследника
Бенхам Бен Талеблу, старши анализатор във Фондацията за защита на демокрациите, подчертава, че решаващият фактор не е просто дали режимът ще падне, а как точно ще се случи това. Той поставя под въпрос доколко самият Хаменей реално управлява страната, особено след войната и на фона на ограничените му публични изяви.
Бен Талеблу предупреждава западните правителства да не подкрепят „козметичен преход", при който елитите просто разменят местата си, а реалната власт остава непроменена. Той сравнява подобен сценарий с модели като Венецуела или Египет, където силовите структури запазват контрола си под ново ръководство.
По думите му основният проблем пред иранската опозиция не е идеологически, а организационен – как масовото недоволство по улиците да бъде превърнато в реална политическа сила, преди режимът да си възвърне контрола.
Решаващата роля на силовите структури
Експертите са единодушни, че бъдещето на Иран зависи от поведението на силовия апарат – Революционната гвардия, милицията „Басидж" и редовната армия. Ключовият въпрос е дали части от тези структури ще откажат да изпълняват заповеди, ще дезертират или ще се разпаднат.
Без подобно развитие, предупреждават анализаторите, страната може да се окаже в ситуация, при която религиозните фигури изчезват от сцената, но реалната власт остава в ръцете на въоръжените институции.
Възможен ли е военен преврат?
Някои анализатори допускат сценарий, при който армията поема управлението, подобно на случилото се в Египет. Според Бени Сабти от Института за изследване на националната сигурност в Израел това е възможно, но изключително рисковано, пише FoxNews.
Той прави разграничение между Революционната гвардия – идеологизирана и асиметрична сила – и редовната армия, която е по-професионална и ориентирана към националните интереси. Сабти отбелязва, че харизмата е изключително важна в иранската политика, а тя липсва на много потенциални фигури.
Политическите затворници и вътрешните лидери
Въпреки международното внимание към задържаните активисти, експертите са скептични, че следващото ръководство на Иран ще излезе от затворите. Десетилетията на репресии практически са унищожили възможността за изграждане на политическо лидерство вътре в страната.
Според анализаторите освободените затворници биха били част от новата система, но не и нейни водещи, харизматични фигури.
Опозицията в изгнание и въпросът за Пахлави
Поддръжниците на Реза Пахлави го представят като обединяваща фигура за опозицията. На 8 януари той призова иранците да изразят подкрепата си с вечерни скандирания, а според неговия екип в редица градове е имало масово участие.
Пахлави настоява за светски и демократичен Иран, основан на човешките права, като отхвърля обвиненията, че цели възстановяване на монархията. Той подчертава, че бъдещата форма на управление трябва да бъде решена от самите иранци чрез свободен конституционен процес.
Някои представители на диаспората го смятат за единствената фигура, способна да ръководи прехода, докато други го определят като противоречив и разделящ.
Раджави и организираната опозиция
Друг дългогодишен опозиционен играч е движението „Муджахидин-е Халк", водено от Марям Раджави. Организацията е получавала подкрепа от редица американски политици през годините. Раджави твърди, че промяната може да дойде единствено отвътре, чрез организирана национална съпротива.
Тя предлага шестмесечен преходен период след свалянето на режима, последван от свободни избори за учредително събрание, което да изработи нова конституция за демократична и светска република. Критиците обаче поставят под съмнение реалната подкрепа за организацията вътре в Иран, особено сред младите хора.
Няма ясен наследник
Въпреки активните спекулации, експертите са категорични в едно – към момента няма ясно очертан наследник на властта.
Али Хаменей все още е жив, а силовите структури остават стабилни. Анализаторите предупреждават, че процесът ще бъде дълъг и сложен, а очакванията за бърз срив на режима са по-скоро прибързани.
