Какво се случва във Венецуела трябва да оценяваме на първо място въз основа на хладнокръвна преценка на нашия, български и европейски интерес. И на второ - на правата на гражданите на Венецуела и перспективите пред тях. Но в никакъв случай - на симпатии или антипатии към Доналд Тръмп*. Светът не е черно-бял и това не е мач Левски-ЦСКА...
Случилото се може да е добро за народа на Венецуела. Но може и да не е. Просто е рано да се знае.
Първите знаци не са окуражаващи - властта е във вицепрезидента на Мадуро, военната хунта е непокътната. Най-лошото - Тръмп отхвърли възможността да работи с лидера на опозицията Марина Корина Мачадо и съответно - със законно избрания и международно признат президент Едмундо Гарсиа Урутиа.
Твърде възможно е да става дума за бизнес сделка между Тръмп и военната хунта. Това би било катастрофално развитие за страната.
Но и вариант, при който Тръмп "рънва" Венецуела директно, и дори вариант - засега отхвърлен от него, в който "инсталира" международно признатата опозиция, не са гаранция за положително развитие. Не е случайно, че дори в миналото, САЩ се пазят от директна намеса в голяма латиноамериканска държава като дявол от тамян. Обществата в Латинска Америка са дълбоко разделени, изтъкани от расови и социални конфликти, с богата история на политическо насилие, локални конфликти и граждански войни. Поддържането на граждански мир от външна сила е практически невъзможно.
Накратко - всичко е в ръцете на гражданите на Венецуела. Само те могат наистина да свалят хунтата от власт, да обединят нацията, да установят демокрация и да съживят икономиката. САЩ може да помага в тази задача, може и да пречи. Никакви основания за оптимизъм засега, дано близките дни ме опровергаят.
Развитието във Венецуела е опасно за Европа.
Най-големият риск, разбира се, е да става дума за сделка с режима в Кремъл - "За мен Венецуела (и Иран...?), за теб - Украйна (и още какво от Европа...?!)". Засега няма данни за такава сделка, освен системното безобразно поведение на Тръмп и Уиткофф в "мирните преговори" за Украйна. Но сме длъжни да имаме не едно, а две наум.
Дори да няма сделка, поредният удар върху "международния правов ред" и налагане на правото на силата, е пореден удар по ЕС - просто ние продължаваме да живеем с политическа ДНК, основана на мира, международното сътрудничество и свободната търговия.
Но тук отново всичко е в нашите ръце. Да се разчита на Тръмп за нещо различно от груба силова политика е вече не грешка, а тежък политически грях. За момента, Европа реагира адекватно - с ясна подкрепа за законно избрания президент Едмундо Гарсиа Урутиа и продължаваща подкрепа за Украйна в нейната война за независимост.
Как ще се развият събитията във Венецуела, не зависи от Европа. И не трябва да зависи от Европа. Ние нямаме ресурса, и съответно не следва да имаме амбицията да определяме политики в Западното полукълбо. Но трябва да поддържаме съвсем ясно, че сделките на Тръмп - било с хунтата в Каракас, било с хунтата в Кремъл - не ни ангажират.
Естествено, това изисква съвсем друго ниво на готовност и обезпеченост в политиката по отбрана и сигурност, далеч по-смело от плахия напредък през последната година (който не следва да бъде отричан). Но това е отделна тема.
*За Мадуро дори не говоря. Историята на неговата диктатура (и режима на Чавес преди нея) е достатъчно свидетелство за личността и ролята му на провален диктатор, а от 2024г. насам - и узурпатор, загубил народния вот.
(От Substack)
