Замяната на тире със запетая в текст от Кодекса за социално осигуряване породи юридически казус с наследяването на втората пенсия. Заради неяснотата съдия отказа да приложи Кодекса и сезира Конституционния съд да го обяви за противоконституционен, съобщава правният сайт "Лекс".
Съдия Васил Петров от Софийския районен съд е взел решението по иск на първа братовчедка на починал, който се е осигурявал за втора пенсия и няма други наследници. Човекът е починал през 2019 г. и затова по делото се прилага старата разпоредба на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, действала от 2003 до 2020 г. Тя гласи, че "При смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството"
Преди 2003 г. текстът е бил по-ясен, като вместо първата запетая е имало тире - "При смърт на осигуреното лице на наследниците – преживелия съпруг (съпруга), низходящите и възходящите по права линия, се изплаща еднократно или разсрочено натрупаната сума по индивидуалната му партида". След 2020 г. тирето е върнато, а от 2021 г. алинеята е променена по-сериозно и сега препраща към Закона за наследството.
"Запетаята сочи на изброяване на равностойни или равноценни елементи в изречението и по този начин води до безсмисления резултат да има наследници, т. е. лица, които наследяват, както и други лица, които наследяват – преживелия съпруг, низходящите или възходящите, които наследяват наред с първите. А за първите няма указание кои могат да бъдат", пише съдия Петров.
Затова той настоява КС да обяви чл. 170, ал. 1 от КСО (в редакцията от 2003 г. до 2020 г.) за противоконституционен, като подчертава, че така нито ще възникне празнота, нито ще се наруши правната стабилност, тъй като вместо нея ще се приложи общата уредба в Закона за наследството.
Кодексът вече има нов текст вместо оспорвания, но оспорваният продължава да се прилага по дела като това, което провокира сезирането на КС.
Проблемът с действалата от 2003 до 2020 г. редакция на чл. 170, ал. 1 КСО
„Настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 170, ал. 1 КСО, ред., ДВ, бр. 67/2003 г., е противоконституционна преди всичко поради противоречие с принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 КРБ, поради своята пълна неяснота, препятстваща възможността правните субекти да се ползват от правата си, а съдът да прилага отнапред издадените закони", заявява съдия Васил Петров.
Той оставя настрана спора дали КСО може да ограничи наследяването на парите за втора пенсия, а извежда проблема с конкретното съдържание на разпоредбата, която е действала в продължение на седем години и е приложима по делото пред него.
„Наличието на препинателния знак „запетая" в текста на разпоредбата след съществителното „наследниците" води до непреодолими пречки при тълкуването, правещи невъзможно извличането на логически непротиворечиво и правно приемливо правило за поведение. Защото запетаята сочи на изброяване на равностойни или равноценни елементи в изречението и по този начин води до безсмисления резултат да има наследници, т.е. лица, които наследяват, както и други лица, които наследяват – преживелия съпруг, низходящите или възходящите, които наследяват наред с първите. А за първите няма указание кои могат да бъдат", пише съдията.
Той отхвърля като несполучлив опита на представители на правната доктрина за конформно тълкуване на чл. 170, ал. 1 КСО, при който се приема, че под „наследници" се разбират само тези по завещание (или заветници само на средствата по партидата). И обяснява: „Защото подобен „тълкувателен" опит би довел до алогичния извод, че наследодателят може да завещае валидно на лице, различно от съпруг, низходящ и възходящ – например на първата си братовчедка, но ако умре интестатен, такова лице – в примера първата братовчедка – няма да може да получи средствата по партидата, а това обезсмисля идеята за законодателно ограничаване на възможния кръг получатели на средства, които средства в крайна сметка – при липса на наследяване – биха отишли не в общия държавен бюджет по чл. 11 ЗН, а в пенсионния резерв – съгласно ал. 3 на чл. 170 КСО".
Спира се и на констатацията на проф. Васил Мръчков, че в разпоредбата е допусната „досадна граматическа грешка", като заявява, че това вероятно е вярно, но „грешките на нормотвореца при формулирането на правните норми понякога са с гибелни последици за тълкуването и прилагането им".
Съдия Петров изтъква, че КС е приемал, че „създаването на противоречиви, взаимноизключващи се и лишени от логика и смисъл законови норми е нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията", а „принципът на правовата държава изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим, да не допуска създаването на взаимноизключваща се правна уредба. Приеманите от него закони е необходимо да гарантират правната сигурност, в т.ч. като се зачитат придобитите от гражданите и юридическите лица съгласно закона права и да не ги променя в полза на държавата и във вреда на гражданите и юридическите лица".
Затова настоява КС да обяви чл. 170, ал. 1 КСО (в редакцията от 2003 г. до 2020 г.) за противоконституционна, като подчертава, че така нито ще възникне празнота, нито ще се наруши правната стабилност, тъй като вместо нея ще се приложи общата уредба в Закона за наследството.
Защо едновременно косвен и пряк конституционен контрол
Съдията от СРС не само сезира КС, но и се произнася по делото на първата братовчедка на починалия осигурен за втора пенсия, като осъжда пенсионното дружество да ѝ изплати сумата, натрупана по индивидуалната му партида с лихвите.
Този резултат по делото следва от виждането на съдия Петров, че чл. 170, ал. 1 КСО (в редакцията от 2003 г. до 2020 г.) е противоконституционна и не следва да бъде прилагана по конкретния казус.
В решението си той излага подробни съображения защо следва да упражни този косвен контрол за конституционност.
Съдия Петров първо припомня каква беше ситуацията преди последните промени в Конституцията, с които се даде право на всеки съдия да сезира КС за противоконституционност на приложим по делото закон. И заключава: „...защитата по прекия контрол КРБ по замисъл беше неефективна, тъй като сезиращите субекти, освен че играеха ролята на филтър и не сезираха КС при всяко обосновано съмнение в противоконституционност, имаха и продължават да имат правото да десезират КС и да му попречат да се произнесе; а Народното събрание умело постигаше десезиране на КС и като просто отменеше оспорения закон и го заменеше с друг, нерядко със същото или подобно съдържание – уви, самият КС позволява да го десезират по този лесен начин".
За да обоснове защо следва сам да откаже да приложи чл. 170, ал. 1 КСО по делото пред него съдия Петров се спира на косвения контрол за законосъобразност, при който всеки административен съдия е длъжен да остави да откаже да приложи незаконен подзаконов нормативен акт. „Законът по същия начин е нормативен акт с по-нисък ранг от Конституцията и не може да ѝ противоречи, а освен това тя има пряко действие – чл. 5 КРБ. Несъмнено е следователно, че при липсата на изрична норма, забраняваща косвения контрол за конституционност, каквито норми има напр. в конституцията на Нидерландия и други държави, у нас съдилищата могат и са длъжни да упражняват косвен контрол за конституционност на осн. чл. 5, ал. 2 и ал. 4 КРБ", пише той.
И допълва: „Ама имало Конституционен съд, та откъде накъде отделните съдилища ще преценяват закона дали е противоконституционен? Е, има и Върховен административен съд, но това не пречи на всеки съд да е длъжен да упражнява косвен контрол за законност над всеки подзаконов нормативен акт. Така и всеки съд би трябвало да прилага и чл. 5, ал. 2 и ал. 4 КРБ".
В решението си Васил Петров специално припомня какво гласи чл. 150, ал. 2 от Конституцията след промените от 2023 г.: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд".
И пише: „Ако конституционният законодател беше формулирал правило, че всеки съд може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията, и беше спрял дотук, това щеше да означава, че съдът се лишава от възможността по конкретни дела да откаже да приложи противоконституционен закон. ...Само че конституционният ни законодател не е формулирал разпоредбата така. Предвидено е, че само съдът, чието решение е окончателно, е длъжен да чака КС да се произнесе, т.е. само този съд е обвързан от това да не упражни правораздавателната си компетентност по въпроса за съответствието на закона с Конституцията. Всеки останал съд не просто може, а е длъжен „да продължи производството", а това означава, че ако е приключил съдебното дирене и към този момент няма произнасяне на КС по сезирането, е длъжен да се произнесе сам и по фактите, и по правото, вкл. като упражни косвен контрол по чл. 5 КРБ".
Така той в един ден се произнася с решение по иска на жената за парите за втора пенсия на починалия ѝ братовчед и с определение сезира КС.
И подчертава, че макар и отменена, разпоредбата, за която се обръща към КС, е приложим по делото пред него закон, а произнасянето на КС ще бъде от значение за гражданския спор пред въззивната инстанция.
