Първият ден в годината е предпочитан от Гай Юлий Цезар и консулите в Древен Рим до днешните генерални секретари на ООН, а последният често пъти се оказва най-удобен за преврати в Африка
31 декември и 1 януари - последният ден на старата година и първият на новата - са сред най-наситените със символика и историческа динамика дати в човешкия календар. Малко са моментите, в които времето така отчетливо и категорично чертае граница между край и начало.
31 декември традиционно е денят на финалите. На него се разпадат съюзи и федерации, изтичат договори, закриват се институции и трибунали.
Именно на тази дата от световната карта изчезват Федерация Родезия и Нясаленд (1963), СССР - Съюзът на съветските социалистически републики (1991), и Чехословакия (1993). На 31 декември са прекратени привилегиите на легендарната Източноиндийска компания (1799), закрит е Латинският валутен съюз (1926) и изтича действието на плана "Маршал" (1951).
Календарно това често е и ден за планирано спиране на мощности
- както при извеждането от експлоатация на блок I на АЕЦ "Козлодуй" през 2002 г. и на блокове III и IV през 2006 г.
От времето на император Хайнрих IV в Свещената римска империя през Борис Николаевич Елцин в Русия до кралица Маргрете II на Дания 31 декември е предпочитана дата за кралски и президентски абдикации. Същият ден обаче често служи и за сцена на военни преврати, особено в Африка. Именно тогава Жан-Бедел Бокаса в Централноафриканската република, Джери Ролингс в Гана и генерал Мухамаду Бухари в Нигерия щурмуват президентските дворци с верните си войскови части.
В две последователни години - 1984-а и 1985-а, Съединените щати и Великобритания се оттеглят от ЮНЕСКО именно на 31 декември. На тази дата през 2015 г. окончателно приключва работата си и Международният наказателен трибунал за Руанда, създаден през 1994 г. с резолюция на ООН за преследване на виновните за геноцида.
Закривания, спирания, разпади, абдикации - 31 декември сякаш е естественият край на исторически цикли. И точно обратното, но напълно логично - следващият ден, 1 януари, е предпочитан за възвестяването на новото.
Така е още от 46 г. пр. Хр., когато Юлий Цезар след завоюването на Египет въвежда ново летоброене и в календара, носещ неговото име, определя 1 януари за начало на годината от 365 дни в цялата Римска империя.
Векове по-късно датата е използвана и за въвеждането на григорианския календар
- от Нидерландия (1583) до Япония (1873). Във Франция след революцията в продължение на 12 години действа т.нар. революционен календар, но след идването си на власт Наполеон Бонапарт възстановява григорианския календар с указ от 1 януари 1806 г.
Шотландия приема 1 януари за начало на новата година през 1600 г., вместо 25 март. Папската канцелария прави същото 22 години по-късно, като дотогава и за Ватикана началото на годината е 25 март.
От 1 януари 1700 г. Петър Велики въвежда в Русия летоброенето "от Христа" вместо използваното дотогава "от сътворението на света". Термините "след Христа" (сл. Хр.) и "преди Христа" (пр. Хр.) обозначават годините след и преди раждането на Исус Христос. В някои европейски езици се използват съкращенията AD (Anno Domini) и BC (Before Christ).
По-рано в славянските ръкописи, заимствано от византийските хроники, е използвано летоброенето "от сътворението на света", въведено от Цариградската патриаршия около 691 г. и от Източната римска империя през 988 г., при действащ юлиански календар.
В първия ден на новата година обикновено се обявяват и формират нови съюзи и обединения, въвеждат се нови парични знаци и се откриват значими обекти и проекти.
Срещу датата 1 януари в историята се реди дълъг списък от пищни коронации - от Албрехт II, коронясан за крал на Унгария на 1 януари 1438 г., през Франсоа I във Франция (1515), Чарлз II в Шотландия (1651), Жуау V в Португалия (1707), до кралица Виктория, провъзгласена за императрица на Индия през 1877 г. Нейният наследник Едуард VII приема титлата император на Индия отново на 1 януари 1903 г.
На същата дата през 1801 г. влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, с което се създава Обединеното кралство.
Точно век по-късно, през 1901 г., бившите британски колонии Западна Австралия, Нов Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория се федерализират в Австралийския съюз.
Специалната връзка на 1 януари със значимите държавни дела, както стана ясно, личи още от Древен Рим. През 153 г. пр. Хр. римските консули започват мандата си за първи път на тази дата по решение на Сената заради Втората келтско-иберийска война и необходимостта по-рано да поемат командването на легионите си. Така 1 януари се утвърждава като начало на гражданската година. Този статут се запазва и по време на Римската империя дори след приемането на християнството. На 1 януари 404 г. император Хонорий забранява гладиаторските игри, впечатлен от подвига на монаха Телемах, убит с камъни от тълпата, след като се хвърля на арената, за да спре гладиаторски бой.
В Източната римска империя датата също има почти сакрален характер и често е избирана за възкачване на императори в Константинопол. Вероятно като наследство от тази традиция и днес 1 януари е предпочитана дата за встъпване в длъжност на президенти и за поемане на поста генерален секретар на ООН.
В календара на човешката история срещу тази дата са записани безброй значими събития. На 1 януари 630 г. пророкът Мохамед потегля към Мека и завладява свещения град, без да пролее кръв. На 1 януари 1863 г. американският президент
Ейбрахам Линкълн издава Манифеста за освобождение на робите
На същата дата през 1905 г. е официално открита Транссибирската железопътна магистрала.
Във Великобритания на 1 януари 1909 г. е изплатена първата пенсия. В Нанкин на 1 януари 1912 г. е провъзгласена Китайската република с първи президент Сун Ятсен. През 1925 г. италианските колонии Киренайка, Триполитания и Фезан приемат името Либия, а през 1935 г. Турция въвежда фамилните имена и премахва титлите.
На 1 януари 1947 г. британската и американската окупационни зони в Германия се обединяват в Бизония - основата на бъдещата Федерална република Германия. Година по-късно влиза в сила Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализацията на международната търговия.
Датата е "рожден ден" и на редица организации - Европейското икономическо пространство (1994), Световната търговска организация (1995) и Европейската централна банка (1998).
От 1 януари обикновено влизат в сила и парични реформи. През 1960 г. Израел променя делението на валутата си - от 1000 прута на 100 агори. На 1 януари 1961 г. СССР извършва десетократна деноминация на рублата, а в Русия на 1 януари 1999 г. е проведена нова деноминация, с която е върната копейката.
Същата дата е рожден ден и на еврото - появило се на 1 януари 1999 г. и въведено в налично обращение от 2002 г. в дванадесет държави. Следват Словения (2007), Малта и Кипър (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014), Литва (2015), Хърватия (2023), а от 1 януари 2026 г. - и България.
На 1 януари редица държави получават независимост
- Хаити (1804), Судан (1956), Камерун (1960), Западна Самоа (1962) и Бруней (1984). Други се присъединяват към съюзи и общности - Обединеното кралство, Дания и Ирландия (1973), Гърция (1981), Испания и Португалия (1986), последвани от обединението на Германия (1990), разширяванията през 1995 и 2004 г., България и Румъния (2007) и Хърватия (2013).
И докато на 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото, страната ще отбележи и една година членство в Шенген - още едно доказателство, че първият ден на годината остава най-предпочитаният момент за исторически начала.
