Българските банки, бизнесът и потребителите се подготвят да се разделят с лева в навечерието на въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г. – дългоочакван момент, който се посреща с вълнение, но и със скептицизъм, а в някои случаи и с открито недоволство, коментира в свой анализ Ройтерс.
България ще стане 21-вата държава членка на еврозоната, след като през тази година изпълни официалните критерии за присъединяване, включително изискванията за инфлация, бюджетен дефицит, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс. Страната се присъединява към еврозоната две години след Хърватия, която въведе еврото през януари 2023 г. С това броят на европейците, използващи единната валута, ще надхвърли 350 милиона души.
Членството в еврозоната означава не само използване на евро банкноти и монети, но и участие на България в Управителния съвет на Европейската централна банка, който определя основните лихвени проценти в зоната.
Макар последователните български правителства да работят за въвеждането на еврото още от присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г., социологическите проучвания показват, че общественото мнение остава разделено. За сметка на това бизнесът в голямата си част подкрепя преминаването към единната валута.
Сред част от гражданите съществуват опасения, че въвеждането на еврото ще доведе до повишаване на цените. Недоверието се засилва и от продължаващата политическа нестабилност, като правителството подаде оставка по-рано този месец на фона на масови протести срещу предложени данъчни промени. В страна с дълбоки исторически, културни и политически връзки с Русия немалко хора гледат с подозрение на по-нататъшното задълбочаване на европейската интеграция, коментира още Ройтерс.
„Аз съм против, първо защото левът е нашата национална валута", казва пред агенцията софиянецът пенсионер Емил Иванов, интервюиран по време на пазаруване. „Второ, Европа върви към упадък, за което дори американският президент Доналд Тръмп говори в новата стратегия за национална сигурност", добави той.
Политически анализатори посочват, че кампанията за популяризиране на еврото е била недостатъчно активна и че по-възрастните хора, особено в по-отдалечените райони, може да срещнат трудности при адаптацията. Според тях липсата на стабилно правителство допълнително усложнява процеса.
Въпреки това подготовката е видима, посочва световната агенция. В София цените в магазините са обозначени едновременно в лева и в евро – от хранителни продукти до алкохолни напитки. По финансирани от държавата билбордове е изписан фиксираният обменен курс с посланието „Общо минало. Общо бъдеще. Обща валута". Телевизионни реклами също информират за предстоящата промяна.
Някои граждани приемат еврото с оптимизъм. „Не само възрастните хора, но и младите ще могат по-лесно да пътуват, без да обменят валута", кавза Веселина Апостолова, пенсионерка от София.
Предприятията, които работят с чуждестранни пазари, също виждат ползи от въвеждането на единната валута. Наталия Гаджева, собственик на винарска изба „Драгомир Естейт" (Dragomir Estate) в Тракийската низина, казва, че преминаването към еврото ще улесни значително бизнеса. „За мен най-важното е, че ще отпаднат всички операции по обмен на валута и преиздаване на фактури първо в евро, а след това в лева", посочи тя.
