Лошото състояние на сградния фонд и енергийната бедност са действителните проблеми
България продължава да е сред страните-членки на ЕС, които се класират в топ 3 по процент от населението, живеещо в претъпкани жилища, обяви преди дни Евростат. Според данните 33,8% от българите обитават пренаселени жилища и пред нас в това отношение са единствено румънците и латвийците. Известно успокоение идва от това, че този процент намалява. През 2021 г. например 37% от хората у нас се живеели в пренаселени жилища.
В същото време България е на челно място в ЕС по собственост
По последни данни на всеки хиляда българи се падат 668 собствени жилища, чийто общ брой е 4,324 млн. В другия край на тази класация е Гърция, където на хиляда души се падат по 500 собствени жилища. Във Франция са 553, а в Испания - 559. Има и парадокс - 1 220 416 жилища, което прави около 30% от сградния фонд, са необитаеми, сочат данни на регионалното министерство.
Статистическата служба на ЕС не се задоволява просто да раздели наличните квадратни метри на броя на жителите, а отчита и броя на стаите спрямо състава на обитателите.
Данните се вземат от преброяването на населението, при което всеки попълва карта, описваща жилището му. После всяка година тези данни се коригират спрямо текущия брой на населението. Уловката е, че в картите се описва основното жилище, в което живее човек, а не останалите. Той може да притежава още пет апартамента, но попълва данни само за мястото, на което е постоянният му адрес.
И се получава така, че огромният жилищен фонд се състои до голяма степен от необитавани имоти в обезлюдяващи се райони или от жилища, купени с инвестиционна цел, в които никой не живее.
Статистиката счита за пренаселено едно жилище,
ако в него няма поне по една отделна стая за всяка двойка и за всяко лице над 18 години
А когато има две деца на възраст между 12 и 17 години, те трябва да имат отделна стая, когато са от един пол, или за всяко от тях, ако са от различен пол. Ако не отговаря на тези условия, апартаментът се счита за пренаселен. Това вече прави картината доста различна.
И се получава парадокс - в България, ако се брои по този начин, на един човек се падат средно по 1,2 стаи, докато средното за ЕС е 1,6 стаи на човек.
Диспропорцията води до това, че в градовете ни пренаселеността е доста по-висока, отколкото в селата, и там според същото изследване на Евростат 41,8% от българите живеят на тясно. Това е повече дори от класираната на първо място Румъния, но данните се усредняват с тези от селата, където положението е съвсем друго.
Има няколко обстоятелства, които правят теснотията в българските жилища да изглежда по-голяма, отколкото е в действителност. Едното е лошото състояние на съществуващия жилищен фонд, което е далеч по-голям проблем, отколкото пренаселеността. Много от жилищата в България са в стари сгради с нефункционално разпределение, което автоматично ги вкарва в категорията пренаселени според европейските стандарти.
Новопостроените в последните години също не са кой знае колко по-функционални. За да пестят пространство и материали, строителите масово започнаха да премахват кухните като отделно помещение и да превръщат всекидневната в място, около което се организира целият апартамент. А напоследък дори се възприема най-лошото от американската мода – жилищата да нямат дори вестибюл и от входната врата да се влиза направо в същата тази всекидневна.
Голямата енергийна бедност също е проблем. През 2024–2025 г. 19% от българите не са успели да поддържат домовете си адекватно топли. Дори домакинство да притежава няколко жилища, то ще избере да живее в най-малкото от тях поне през зимата. По-големият апартамент изисква значителни разходи за обитаване.
Състоянието на имотния пазар напоследък също дава своя принос към пренаселеността на жилищата. Все по-голяма част от българите живеят в големите градове. По последни данни това са 73,7% от населението, а в шестте най-големи града с население над 100 хиляди души живеят 35,5% от българите. Но
предлагането на многостайни жилища на достъпни цени там е доста ограничено
Такива с повече от четири стаи, влезли в експлоатация през 2024 г., са едва 5,4% от всички нови, при това повечето от тях са къщи в села и малки градове.
В големите населени места новото строителство е доминирано от двустайни и тристайни жилища. Двустайните са 37,5%, а тристайните – 32,8%. Така средната полезна площ на жилища, които са се появили през 2024 г. на пазара, е 84,6 кв. м. Тя може да изглежда достатъчна, но това на практика са две стаи и един хол плюс сервизните помещения. По методологията на Евростат, ако семейството е от двама родители и две деца, жилището минава в графата пренаселено.
В областите Ловеч и Русе минава 120 квадратни метра, но в София-град, където са и най-многото на брой нови жилища, средната площ пада на 75 квадрата.
Не бива да се забравя, че най-голямата част от жилищния фонд в България - 73%, е строен през периода 1961-1989 г. Това са предимно панелни блокове, в които продължават да живеят над 2 милиона българи. Апартаментите с повече от три стаи в тях са по-скоро изключение, а двустайните отново са преобладаващата част.
