Интернетът отдавна надхвърли националните граници, а големите онлайн платформи оперират едновременно на много пазари, обработват данни на стотици милиони потребители и влияят върху начина, по който се разпространява информация в глобален мащаб. До неотдавна Европейският съюз (ЕС) не разполагаше с единна рамка, която ясно да дефинира отговорностите на тези участници. Правилата на директивата за електронната търговия от 2000 г. се оказаха трудно приложими към съвременната дигитална среда, доминирана от алгоритми, трансгранични услуги, онлайн търговия с огромен обем и нови форми на дезинформация.
С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) ЕС въведе една от най-мащабните реформи в дигиталното законодателство през последните две десетилетия. Актът беше предложен от Европейската комисия в края на 2020 г. след широк обществен консултативен процес и беше окончателно приет през 2022 г. Повечето разпоредби се прилагат от февруари 2024 г., а правилата за много големите онлайн платформи и търсачки - още от лятото на 2023 г., предава БТА.
Регламентът е приет на европейско, а не на национално ниво, тъй като дигиталните услуги функционират трансгранично и не могат да бъдат регулирани ефективно чрез отделни законодателства. Чрез Акта ЕС въвежда единен набор от правила за всички държави членки, като гарантира еднаква защита за потребителите и ограничава фрагментацията между националните режими.
Основната цел на Акта е да установи по-безопасна, прозрачна и отговорна онлайн среда. Законодателството обхваща всички посреднически услуги - от интернет доставчици и хостинг платформи до социални мрежи, онлайн пазари, приложения за споделяне на съдържание и рекламни системи. Най-строгите изисквания се прилагат за много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, които достигат поне 45 милиона потребители в ЕС. Те имат особена роля в разпространението на информация, търговски обяви и публичен дебат и поради това подлежат на пряк надзор от Европейската комисия.
Актът за цифровите услуги въвежда система от нови задължения за платформите. Те трябва да осигурят ефективни механизми за докладване на незаконно съдържание, да работят с доверени податели на сигнали, да проследяват търговците на онлайн пазари и да проверяват произхода на предлаганите стоки. Потребителите получават право на информация при премахване или ограничаване на тяхно съдържание и възможност да обжалват решенията на платформите чрез вътрешни и извънсъдебни механизми.
Съществен акцент е поставен върху прозрачността на алгоритмите. Платформите са задължени да разкриват основните принципи, по които работят системите им за препоръчване на съдържание, и да предоставят алтернативи извън персонализираното профилиране. Въвеждат се и строги ограничения за рекламата, насочена към непълнолетни, както и забрана за поведенческа реклама, основана на чувствителни лични данни.
Регламентът съдържа и нови правила за борба с незаконни и опасни стоки в интернет. Онлайн пазарите трябва да идентифицират търговците, да проверяват информацията за продуктите и да информират потребителите при установени нарушения. Въвежда се и механизъм за реакция при кризи, който позволява налагането на допълнителни задължения при сериозни заплахи за обществената сигурност.
Ключов елемент от рамката е създаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка държава членка. Те отговарят за прилагането и надзора на национално ниво, докато Европейската комисия осъществява директен контрол върху най-големите платформи. Координацията между държавите се осъществява чрез Европейския съвет за цифрови услуги - нов орган за обмен на информация и съвместни действия.
Прилагането на Акта в България
В България национален координатор по прилагането на Акта за цифровите услуги е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя беше определена за тази роля с решение на Министерския съвет още през 2023 г., като правомощията ѝ бяха изрично разписани с изменения в Закона за електронните съобщения, обнародвани през ноември 2025 г. С тях беше създадена цялостна национална правна рамка за упражняване на надзор върху доставчиците на посреднически услуги, посочват от КРС в отговор на въпроси на БТА.
От 1 ноември 2024 г. в КРС функционира специализирана дирекция, отговаряща за прилагането на DSA. Комисията изгражда експертен и технически капацитет, разработва вътрешни процедури и координационни механизми и участва активно в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните ѝ правомощия включват проверки, изискване на данни, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове и предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, допълват от регулатора в писмения си отговор до БТА.
Паралелно с това Комисията за защита на потребителите (КЗП) има ключова роля в потребителското измерение на Акта. Тя осъществява контрол върху електронната търговия, нелоялните търговски практики, подвеждащата реклама и безопасността на продуктите, предлагани онлайн. По данни на КЗП, представени в интервю за БТА, по-висока степен на готовност се наблюдава при големите платформи и онлайн търговци, докато по-малките онлайн магазини и продавачите в социалните мрежи по-често срещат затруднения с изискванията за прозрачност и идентификация.
В регулаторната рамка участват и други институции - Съветът за електронни медии по отношение на платформите за споделяне на видеосъдържание и Комисията за защита на личните данни при въпроси, свързани с обработването на лични данни и профилирането. Министерството на електронното управление има координационна роля при изграждането на националната архитектура и междуинституционалното взаимодействие.
Очакванията на българските регулатори са, че в първите месеци на реалното прилагане на Акта най-често ще постъпват сигнали, свързани с фалшиви онлайн магазини, нелоялни търговски практики, незаконно или вредно съдържание и недостатъчна прозрачност на онлайн рекламата, посочват от КРС и КЗП пред БТА. Акцентът ще бъде поставен върху информирането на потребителите и подпомагането на бизнеса при адаптацията към новите правила, като санкционните механизми ще се прилагат пропорционално и при установени системни нарушения.
С приемането и прилагането на Акта за цифровите услуги ЕС и държавите членки поставят основите на нов модел за регулиране на онлайн пространството, който цели да съчетае свободата на изразяване с по-високо ниво на сигурност, прозрачност и отчетност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на ЕС, включваща и Акта за цифровите пазари (DMA), като двата регламента представляват първия комплексен опит в световен мащаб да се регулират едновременно съдържанието, рисковете и пазарните практики в дигиталната среда.
