Прегледах внесения от ППДБ законопроект за изменение на ИК. Ето моите бележки.
Първо, вносителите базират предложенията си на некоректната трактовка за недействителните гласове. Т. нар. невалидност е два вида: overvoting и undervoting. При първия вид в бюлетината има повече отбелязани гласове, отколкото трябва и това я прави невалидна. При втория вид има по-малко отбелязани гласове и това я прави невалидна. Създадената през годините претенция от много партии, че техните гласове се крадат предполага, че невалидността в България трябва да от първия вид. Прегледът на делата в Административните съдилища след последните местни избори, показа, че 90% от невалидните бюлетини в България са от втория тип - най-често избирателите не са отбелязали партия, а само преференция. Изключително нисък е делът на втория вид, където може да има подозрение, че бюлетината е била инвалидизирана в СИК. Мисля, че крайно време тази вредна легенда, че изходът на изборите в България се променя с химикал от СИК да бъде развенчана и най-вече да престане да бъде на въоръжение в политическите партии, които и да са те.
Второ, ППДБ практически не предлагат машинно гласуване в секциите с под 300 избиратели. Защо - трябва да отговорят те. Моето подозрение е, че имат информация от своите представители в ЦИК, че техническото състояние на част от машините за гласуване не позволява да бъдат покрити всички секции.
Трето, направени са стъпки към създаване на по-голяма сигурност на машинното гласуване, но те, според мен, не са достатъчни.
Основният принцип е, че трябва да е ясно какво влиза в черната кутия (машината за гласуване) и какво излиза. По-ясно казано - трябва да знаем какъв софтуер се слага и дали той работи както трябва. А на изхода се проверява дали резултатът е такъв какъвто избирателите са подали.
В предложението се увеличава срока за достъп до изходния код на софтуера за гласуване, като това практически може да става по всяко време. Това, според мен, решава само частично проблема. Първо защото преглеждането на изходния код е силно експертно занимание, от което много малко хора могат да се възползват и даде убедят, че софтуерът работи както се очаква. Второ, защото след преглеждането на изходния код на софтуера, самият софтуер преминава през т. нар. компилиране за всеки конкретен избор, а в някои случаи (например изборите през 2022), беше обявено, че софтуерът е "доработван".
Затова е нужно да се застъпи и друг елемент, а именно тестване на конкретния софтуер за конкретния вид избори, когато той е инсталиран на машината. Това се прави сега, но сравнително ограничено като част от процеса на проверка на съответствието в МЕУ. Всеки, който се занимава с тестване на софтуер може да ви каже колко съществена е тази стъпка и колко подробно се извършва тя при всеки вид софтуер - от автомобили до спорове за телефон. Не и при машините за гласуване. За съжаление в предложението на ППДБ това не се променя. Може да се направи публично тестване.
Трето, следващата гаранция, че машината работи както трябва е сравняване, повтарям - СРАВНЯВАНЕ на резултата от паметта на машината с ръчно преброяване на контролните разписки на машината. Провалът на машините и доверието в тях в голяма степен се дължи на липсата на тази стъпка. Това, за съжаление не се променя в предложението на ППДБ. Предлага се, нещо, което е правено и преди - да се задължат СИК да броят на място разписките. Проверка на ОС на ЦИК преди години установи, че повечето СИК просто преписват резултат от протокола на машината. За мен решението е съвсем различно: това не трябва да се прави на 100% от машинните секции, а на извадка от 10 или 15% от тях. Броенето и СРАВНЯВАНЕТО на резултата трябва да се прави в РИК/ОИК, като резултатите се публикуват. Така всеки ще може да се увери, дали машините работят както трябва или не. Има и важни детайли от процедурата, които ЦИК трябва да се задължи да изчисти преди изборите като например какво става при различна степен на разминаване. За съжаление в предложението няма нищо от това.
Оценката ми е, че предложението е някаква стъпка напред, но е по-скоро tick the boxes, за съжаление не променя лошия модел на проверка и управление на машинното гласуване в България и няма достатъчно да промени мнението на тези хора, които нямат доверие в неговия резултат.
