Ако трябва с една дума да опишем икономическия наратив за България през последните десетилетия, то „догонване" е може би най-добрият избор. Според редица релевантни индикатори, страната скъсява дистанцията с най-развитите икономики в света и по-конкретно с тези от Европейския съюз, които са типичната база за сравнение. В процеса на догонване неминуемо се прекрачват и определени символични предели – например преди година стана ясно, че Световната банка вече определя България като страна с висок доход, според данните за брутния национален доход на човек за 2023 година.
Както обърнахме внимание тогава, страната ни премина този праг с много малко – около 500 долара над границата от 14 005 долара БНД на човек. Същевременно в историята на тази класификация има много примери за страни, които са се качили до по-горно ниво и след това са паднали надолу поради икономически кризи или слаб растеж, изоставащ от световния ръст на цените. Именно това се случва с България в началото на прехода. През 1989 г. страната за кратко попада в групата на страни със средно-висок доход (степен под нивото днес), но през следващата година изпада в категорията на средно-ниските доходи и се връща отново в по-горния клас едва през 2004 година. Новите данни за 2024 г. показват, че засега този сценарий е избегнат – българският БНД/човек се покачва до 15 320 долара през 2024 г., а прагът за класификацията за висок доход се понижава леко до 13 935 долара, като това се дължи на силния долар през изминалата година.
Новите данни показват, че България вече заема по-комфортно място в категорията „висок доход", с дистанция от над 1000 долара от долния праг, макар че в световен мащаб си поделя последното място в този клас с Руската федерация. Ако сравняваме със страни от и около региона, се намираме след Румъния и преди Турция, на по около 2000 долара БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е само със 785 долара под границата за страни с висок доход и вероятно също ще влезе в категорията в близките години.
Естествено има и други индикатори, подходящи за сравняване на материалното благосъстояние на страните. Далеч по-популярният показател е брутният вътрешен продукт, който за разлика от БНД измерва стойността на произведеното на територията на България, а не просто от български граждани или фирми (където и да е по света). В контекста на догонването на страните от ЕС, е популярно да се цитира по-конкретно реален БВП на човек по паритет на покупателната способност, за да се отчетат разликите в ценовите равнища между страните членки. Тук страната ни се намира на 66% от средноевропейското равнище – най-ниското в ЕС, но и същевременно най-високото за България в новата ни история. Между другото, това е и повече от нивото на конвергенция на Латвия и Естония в годините преди да влязат в Еврозоната, които са били на съответно 60% и 65% от средноевропейското равнище.
И макар да сме свикнали България да е най-назад спрямо страните в ЕС в обичайните индикатори за богатство, има и такива, при които това не е така. По-рано през лятото в медийното пространство се завъртя новината, че Унгария е вече „най-бедната страна в ЕС", което може би е объркало на пръв поглед по-песимистично настроените български читатели. Всъщност става въпрос за индикатора фактическо индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението, който мери стойността на стоките и услугите, действително потребени от домакинствата. С отчитане на стандарта на покупателната способност, ФИП на човек наистина е най-нисък в Унгария за 2024 г. – 72% от средноевропейското равнище – следвано от България и Естония с по 74% от средното за ЕС. Всъщност за първи път от 2006 година насам страната ни не е с най-ниското фактическо индивидуално потребление в ЕС, а резултатът от 74% от средноевропейското ниво също е рекордно висок и маркира устойчиво възходяща тенденция и по този показател.
Забогатяването и икономическата конвергенция са плавни процеси, които могат да се обрисуват с множество индикатори. Те също нямат финална права и дори след постижения като класификацията като богата страна според Световната банка, напред стоят други цели – например да изпреварим някоя страна или да достигнем средноевропейското равнище по който и да е от индикаторите за сравнение на благосъстоянието на държавите. И макар че едва ли някога ще стигнем до момент, в който всички да се събудим и да се усетим жители на богата страна, данните видимо показват, че България догонва, а примерите за това вероятно ще са още по-чести за напред.
Световната банка разделя страните на четири категории – нисък, средно-нисък , средно-висок и висок доход. Между категориите има прагове, които обаче всяка година се индексират за инфлация чрез т. нар. Special Drawing Rights (SDR) дефлатор. Той представлява претеглена средна стойност на БВП дефлаторите (които са на практика мерила за инфлация) на САЩ, Еврозоната, Китай, Япония и Великобритания, като тежестта на всяка от тези страни зависи от дела на съответните им валути в международните валутни резерви.
С цел съпоставимост Световната банка изчислява Брутния национален доход на всяка страна в текущи долари, използвайки т. нар. метод „Атлас", вместо просто да конвертира по пазарни валутни курсове. Методът отчита данните от последните три години за валутния курс между долара и националната валута, както и за инфлацията в местната икономика и в световен мащаб. Понеже все пак доларът е крайната мерна единица, когато неговата стойност порасне на фона на останалите валути, реалната стойност на доходните прагове расте, съответно номиналните им стойности следва да се коригират надолу.
