Вече година приетите на 1-о четене промени в Изборния кодекс чакат депутатите да се разберат
Щом не пипаме Изборния кодекс, значи изборите не са наближили - това подхвърли депутат от управляващото мнозинство преди няколко месеца. Наистина от поне десетилетие промените в изборните правила у нас стават в 12 без 5. Конюнктурно, в самото навечерие на поредния вот и въпреки предупрежденията на експерти и опита на другите в ЕС това да се прави след задълбочена дискусия и поне един цикъл преди изборите, за които ще важат.
Откъм отлежаване на идеите този път депутатите го докараха - вече почти година в парламента чака цяла кошница предложения за промени в кодекса. Гласуването им на първо четене мина още през януари. После раздвижване имаше през пролетта след безпрецедентното частично касиране на вота и преразпределяне на мандати, с което “Величие” влезе в 51-ото НС.
Сега май се надига третата вълна, защото - пак неофициално - откъм подкрепящите правителството партии се чува намерение да бъде прекроена ЦИК, чийто състав не отразява актуалното разпределение на политическите сили.
Според закона обаче комисията трябва да отразява парламентарното представителство към момента на назначаването ѝ. Сегашните 15 членове са избрани през май 2021 г., затова липсват хора на “Продължаваме промяната”, “Възраждане”, МЕЧ, “Величие” и АПС. Най-много - четирима, са от квотата на ГЕРБ-СДС, по трима са от “Има такъв народ” и БСП, по двама - от ДПС и “Демократична България”.
В ЦИК заседава и човек на “Изправи се! Мутри вън!”
От вече разпадналата се коалиция бе излъчена зам.-шефката Росица Матева.
Председателката Камелия Нейкова бе номинация на ИТН, а нейни заместници освен Матева са Димитър Димитров (ГЕРБ), Емил Войнов (БСП) и Цветозар Томов (ДБ).
Тъй като от години се борят за представителство, от “Възраждане” и сега предлагат увеличаване на членовете на комисията от 15 на 25 души. Досега това не е минавало в зала. Но пък ако не се гласува нов текст около състава на ЦИК - например попълване на бройката с още членове и съответно нов избор на ръководство, тя няма как да бъде обновена предсрочно. А публична тайна е нежеланието на ДПС-НН да продължи да я оглавява Нейкова. Изнервящо за “Новото начало” е и присъствието на дългогодишния секретар на комисията Севинч Солакова.
През март от парламентарната трибуна
Хамид Хамид поиска оставката
на Нейкова. Поводът бе преразпределението на мандатите и влизането на “Величие”. В партията рокадата наложи Танер Емин да подаде оставка, за да остане депутат зам.-председателят Станислав Анастасов. А преди година, още щом настоящите депутати положиха клетва, лидерът Делян Пеевски директно настоя за нова ЦИК, обвинявайки я за лошата организация на вота.
“От кого е назначена ЦИК - от президента. Аз го призовавам, щом има толкова съмнения, да се избере нова. Защо ЦИК не си свърши работата? Ако има някакви нарушения, което не може да кажем ние, а КС - да каже кой е виновен. Аз още преди казах, че ЦИК с този състав е компрометиран и обвързан с една конкретна партия”, гневеше се той.
Комисията опъна нервите и на ДПС, а и на БСП покрай регистрацията на партиите за участие в последните парламентарни избори, когато и в двете имаше вътрешни разпри. Беше ясно, че спорът между “Новото начало” и алианса на Ахмед Доган ще се реши в съда, но тъй като ЦИК опита да не се замесва, 51-ото събрание стартира с две групи с абриавитура ДПС. Севинч Солакова пък бе обвинявана, че е подпомагала алианса при подаването на документите.
А сега, след като някогашният военен министър Николай Цонев се оказа зам.-председател на новата партия на Доган, нетърпимостта към Камелия Нейкова стана още по-явна. Тя бе зам.-министър на Цонев,
заедно учредиха партията му “Нова алтернатива”,
където също му стана заместник и остана член на ръководството 10 години - до 2022-а, когато партията се преименува на СБОР. Формацията бе в коалицията, от чието име хората на Доган се явиха за депутати.
Проблемът с политическата и друг вид близост се прехвърля надолу по комисиите и изборната администрация. Попълването на квотата на ДПС за членове и шефове на СИК в периода на разцепление мина с големи скандали.
Нейкова е бивш служител на НОИ и НАП, работила е в общинската избирателна комисия в родното Русе, даже се е кандидатирала за кмет на града преди години.
Според Изборния кодекс месечното възнаграждение на председател на ЦИК е равно на това на министър. Заместниците вземат 90% от министерската заплата, а членовете - 85%.
За миналата година
Нейкова е декларирала 202 683 лв. от заплати, или по 16 891 лв. на месец
Мандатът на настоящата шефка на ЦИК и колегите ѝ изтича през май 2026 г., когато парламентът трябва да излъчи нови хора, а
президентът Румен Радев да подпише указ
за назначението им.
Което означава, че или приетите на първо четене промени в кодекса трябва да се придвижат спешно към второ четене, или управляващите да изчакат пролетта и накуп да заложат новите правила и новите комисари. Поне 6 месеца преди изборите за президент.
Самите промени в кодекса също не са лесни и консенсусни и покрай настоящите драми с бюджета и влизането на еврото по-вероятно е сега да не останат време и енергия за тях.
5 проекта залагат машинно броене, чистене на списъците, уреждане на район “Чужбина”
5 проекта са минали на първо четене - на “Продължаваме промяната”, БСП, “Демократична България”, “Възраждане” и ИТН. Още на 15 януари комисията по правни въпроси е изготвила общ законопроект за второ четене, но трябваше работна група да изчисти някои текстове и да търси пресечни точки. Публично резултат не бе обявен, а и след решението на КС за частично касиране на вота излязоха още въпросителни. Засега са заложени няколко основни промени в начина, по който у нас се правят избори:
- Създаване на преброителни центрове - защитава се от БСП, ИТН и ДБ. Едно преброително звено да отговаря за район с до 30 хил. избиратели и да е с мандат само за съответния избор, бе записано в обобщения доклад.
Противниците на идеята посочват, че това означава допълнително търсене на хора, а едва се попълниха СИК, трябва и да се обучат. Симулация на Центъра за електорални изследвания към НБУ показа, че ще са нужни от 4 до 6 хил. души.
Партиите се разминават и по въпроса какви тогава ще са отговорностите на СИК, както и за контрола в тези преброителни центрове.
- Преброителни машини вместо сегашните устройства за гласуване - за това настояват от години от ДПС-НН, сега ИТН и “Промяната” са разписали закупуване на “оптични устройства” за сканиране. Очаква се и от БСП да подкрепят, а вероятно и ГЕРБ, които иначе са против всякакви машини. Но тук се гласува на хартия, а машината само брои и се избягва човешкият фактор при отчитането.
ДБ са по-скоро против - проблемът не е в типа машина, а в прозрачността на процеса, казват те. Категорично за отпадане на хартиените бюлетини са от “Възраждане”.
Никой не казва какво ще се случи със закупените устройства - държавата продължава да не е уредила въпроса със съхранението на машините и плаща на частник наем. Нито се посочва цена за новите. Може за първия опит да се наемат устройства за отчитане на резултатите.
- Чистенето на мъртвите души от избирателните списъци - набира популярност предложението на БСП списъците да се изготвят на база гласувалите на предходните избори. Така постепенно ще се създаде публичен регистър на избирателите, а изпадналите от него ще имат достатъчно време да подадат заявление за гласуване, за да упражнят правото си, като на следващия вот и те ще са в списъка. ИТН пък предлага да се ползват данните от НСИ от последното преброяване.
- Неуреден остава избирателен район “Чужбина”, макар създаването му отдавна да е вписано в кодекса. “Възраждане” иска да се режат секции извън ЕС.
- Видеозаснемане, което обхваща приемането и проверката на протоколите от СИК, както и обработката на данните (а не само броенето) вкарват ДБ, ИТН и “Възраждане”. Тук големи защитници са и МЕЧ и “Величие”, като последните дължат влизането си в парламента точно на кадри от преброяването - журналисти хванаха манипулациите и партии сезираха КС, който разпореди повторно броене. Неизяснен и до днес остава въпросът с липсващите чували от някои секции.
ЦИК пък настоява за по-високи глоби за членове на комисии, които възпрепятстват видеонаблюдението.
Спори се дали видеозаснемането да се ползва при оспорване на резултатите - пред “24 часа” депутати от управляващите изразиха опасения от измами с изкуствен интелект или външна намеса.
- Проблемът с хартията за устройствата, ако остане машинният вот. ЦИК и “Сиела Норма”, която доставя и подготвя машините, взаимно се обвиняваха защо засядат разписките - софтуерът или хартията са проблемни.
Сега ЦИК иска изрично да се разпишат условията и редът, при които БНБ доставя специализираната хартия. Комисията предлага и машините за гласуване да бъдат определени като “вещи със специално предназначение, свързани с националната сигурност”.
И ако машинният вот остане, държавата да възложи изготвяне на нов софтуер, който да е публично достъпен (open source) и “да позволява да се произвеждат избори от всякакъв вид, както и произволна комбинация от тях”.
