По цял свят вече вземат мерки. Министерството на образованието с широк дебат какви да са у нас
Седем са наблюдаваните неблагоприятни ефекти от потреблението на социални мрежи. Това са:
- Социална изолация, липса на условия за офлайн социализация
- Активно стимулиране на социални сравнения, свръхфокус върху външност и консуматорство, хранителни разстройства
- Фрагментация на вниманието и паметта, потискане на самоконтрола и саморегулацията
- Активно стимулиране на механизмите на пристрастяване и импулсивност
- Нарушен сън поради стимулация и вечерно/нощно ползване на екрани
- Кибертормоз, радикализиращи общности, рискове от сексуална експлоатация на деца
- Потискане на нормалното развитие (сетивно, двигателно, когнитивно, емоционално и социално)
Стряскащите данни от международни проучвания бяха изнесени на кръгла маса за влиянието на социалните мрежи върху детското психично здраве и обсъждане на национални мерки за ограничаването им, организирана от Министерството на образованието и науката. Министър Красимир Вълчев събра експерти от различни ведомства. В дискусията се включи и министърът на електронното управление Валентин Мундров, а инициативата бе съвместна с четири парламентарни комисии – по образованието и науката, социалната и демографската политика и здравеопазването. С видеообръщения се включиха Джонатан Хайд, преподавател по социална и морална психология в бизнес института “Стърн” към Нюйоркския университет, както и научният директор на Американската психологическа асоциация проф. Мич Принстийн. (Виж в каретата.)
МОН организира и онлайн допитване затова доколко се одобрява по скала от 1 до 10 забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 г. Всеки може да участва в анкетата на
https://kazva.bg/monsocialmediaban.
Така се включва в системата за директна обратна връзка с МОН. Опциите са да посочи какво го притеснява, за да подкрепя евентуална забрана: чест кибертормоз и рискови контакти, влошено психично здраве или сън; влошена концентрация, успех и дисциплина в училище; неетично събиране на данни и реклами към деца; отчуждаване от семейството.
Сред предложените варианти като последици, свързани с използването на социални мрежи, са нарушен сън, лошо влияние от инфлуенсъри, ниска самооценка и сравнения.
Допитването предлага 6 варианта за отговор какво да се предприеме:
- пълна забрана на социални мрежи за деца под 15 г.;
- достъп само с потвърдено родителско съгласие за деца под 15 г.;
- часови ограничения за деца под 15 г. (например от 22 до 8 часа); обучение по медийна грамотност плюс родителски контрол, без забрана;
- пилотно въвеждане и оценка на ефекта преди национално решение;
- нито един от изброените.
Децата прекарват час и половина в социални мрежи. Това е 10% от времето, в което са будни. Това каза Красимир Вълчев на дискусията по темата. Анализи показвали вредно действие с много измерения.
“Ако се прибави и пристрастяващ елемент, имаме два пъти повече основания да говорим, че да бъде ограничено по някакъв начин. Факт е, че в голяма част от съдържанието в социалните мрежи, особено видеосъдържанието, има умишлено заложени пристрастяващи елементи”, каза още министърът.
Според него е необходим ефективен микс от мерки, който включва разумни ограничения, създаването на нагласи у децата, разговори с родителите, системни ограничения на операторите на социални мрежи или някакъв друг вид технологични ограничения.
България планира
проверка на възрастта на децата да бъде част от нашия национален цифров портфейл
Той трябва да е готов в края на следващата година. Това обяви министърът на електронното управление Валентин Мундров.
“В офлайн среда нещата са доста по-прости. Стандартната практика изисква документ за самоличност. Затова е резонно да се очакват подобни защитни механизми и онлайн, където рисковете, особено за непълнолетните, са значителни”, каза Валентин Мундров.
Той вметна, че чувства особена отговорност по темата като баща на три деца.
“То ще бъде нещо като приложение, което ще пази достъпа до всички останали. Това е технологично решение за ограничаване на достъпа на деца, които са на по-ниска възраст.
Но преди това трябва да има решение за ограничаване, трябва да се води разговор”, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
“Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като
средната възраст е между 9 и 11 г.
За тях платформите са основен канал за социализация”, обясни директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София Калоян Дамянов. Той представи как всяка от социалните мрежи влияе на поведението и навиците на децата.
Според посланика на Дания Флеминг Стендер цифровата ера носи огромни възможности - да учим, да изследваме и да се свързваме, но за твърде много деца онлайн светът крие реални рискове от излагане на незаконно и вредно съдържание.
Именно затова в Дания разработват различни инициативи за проверка на възрастта в платформите, като темата за
онлайн безопасността е сред приоритетите на настоящото датско председателство на ЕС
“Само преди две седмици в Дания беше постигнато ново политическо споразумение за онлайн безопасността на децата. То въвежда минимална възраст от 15 години за достъп на младите датчани до социалните мрежи.
Това е историческо решение и значима стъпка към цифрова среда, която наистина защитава благополучието на децата”, каза още посланикът.
За 35 минути се създава навик, кратките формати най-опасни
Потреблението на социални мрежи с кратки видеоформати води до най-тревожни ефекти според данните, изнесени на дискусията. Сред тях са бърза смяна на стимули, пасивно безкрайно потребление. Става дума за целенасочено влияние върху допаминовата система. Висока е вероятността от създаване на зависимост.
Няма медицински установен безопасен праг на потребление
Вътрешни анализи на ТикТок показват, че за 35 минути се формира навик. Последните проучвания установяват връзки със структурни и функционални промени в зоните на мозъка, участващи в самоконтрол, планиране, мотивация, памет и моторика, понижен контрол и оценка на риска и контрол на внимание. Типичното потребление
често надвишава 1-3 часа дневно
Според мониторингов доклад на СЗО детското психично здраве се влошава бързо от 2010 г. насам (Виж графиката).
Пандемията допълнително е влошила общата картина.
А България е сред трите държави с най-бързо нарастваща честота на психологическите проблеми сред деца и младежи между 10 и 24 г. сред 204 държави.
Заедно сме с Беларус и
африканската държава
Есватини (Свазиленд)
Проучванията индикират комплекс от причини за задълбочаващата се криза в детското благосъстояние с централна роля на промяната в дигиталната среда.
- Липса на условия за развиване на автономия, свободна игра и социализация
- Въвеждане на смартфони (2010) и нарастваща популярност на социални мрежи с безкраен формат на съдържанието (след 2007)
- Липса на условия за развитие на социално-емоционални умения като превенция на психичното здраве
- Липса на подкрепа в семейната, образователната и обществената среда
- Повишен академичен стрес
Проф. Мич Принстийн: Сравняват се с другите, търсят последователи
Времето пред екрана може да има и положителни ефекти, но за съжаление, малките там не четат новини
Изключително голям брой деца са изложени онлайн на език на омразата или кибертормоз.
Времето пред екрана може да има положителни ефекти, ако се използва например детето да чете новини онлайн или да взаимодейства със свои приятели на същата възраст. Но вместо това повечето деца си служат със социалните медии, за да се сравняват с другите и да увеличават последователите си.
*Проф. Мич Принстийн, бивш декан на катедрата по клинична психология на Университета в Северна Каролина и главен научен директор на Американската психологическа асоциация, който се включи с видеообръщение в организираната от Министерството на образованието и науката дискусия за влиянието на социалните мрежи върху детското психично здраве.
Проф. Принстийн е ръководител на екипа, който през 2023 г. формулира десетте препоръки на Асоциацията във връзка с вредното влияние на социалните мрежи върху младежите. Тези препоръки се ползват за научна основа на обществени политики по тази тема в САЩ.
Проф. Джонатан Хайд:
Мислех, че най-голямата вреда е върху психичното здраве. Но има и по-лошо
Когато пишех книгата си “Тревожното поколение” през 2024 г., мислех, че най-голямата вреда, която телефоните причиняват на децата, е свързана с психичното им здраве. Но през двете години оттогава открих, че има още по-голяма вреда. По-голяма от това за психичното им здраве, депресията, тревожността и самонараняването. И това е унищожаване на човешката способност да контролираме вниманието си. Това е когнитивен ефект.
Това казва проф. Джонатан Хайд, преподавател по социална и морална психология в бизнес института “Стърн” към Нюйоркския университет, който се включи чрез видеообръщение в инициираната от МОН дискусия за влиянието на екраните социални мрежи върху детското психично здраве.
Проф. Хайд е автор на влиятелната книга от 2024 г. “Тревожното поколение: Как голямото пренастройване на детството причинява епидемия от психични заболявания”, издадена и на български език през 2025 г. Тя се посочва като катализатор на законовите промени, свързани с употребата на социални мрежи в Австралия.
