Има квартали, където бабите още говорят за "лоши компании" и "съмнителни типове около блока". Само че днес лошата компания не седи на пейката под липата. Тя е в джоба, в телефона, в Telegram. И вместо да шепне "хайде да пушим зад гаража", тя праща снимка на пликче Skittles, подмята "брат, супер е" и обещава "качество като на Запад".
Продажбата на дрога в Telegram не е градска легенда, а добре смазана машина, направена с търговска точност, която би засрамила половината онлайн магазини у нас. Менюта, каталози, промоции, „дискретни доставки". Дилърите не просто продават, те брандират. Снимат "стоката" като нов модел шоколадче, оформят я със сладки цветове, слагат емотиконче за настроение. Уж невинно, но всъщност нагло и зловещо.
И тук идва най-перфидният номер: опаковките от бонбони. Jelly Beans, Skittles, Haribo - цялата гама, която децата хвърлят в раницата между тетрадките по математика и несесера. Само че вътре няма нищо сладко, а прах, блистери, малки капсули, пликчета. Всичко е прибрано така, че да мине без подозрение. На чина изглежда като десерт. На камерата във входа - като нещо за похапване. В джоба - като дребно изкушение.
А пратките? Те идват през "кашета" - тайници, в които дилърите оставят дозата и снимат мястото. Координати, кадър на храста, на шахтата, на задната страна на електрическо табло. Детето отива, взима, връща се. Няма среща, няма подкупващо намигване, няма разговор. И затова е толкова опасно – защото родителят може да е в кухнята и да бърка супата, докато в раницата вече лежи нещо, което може да промени живота на детето му.
Дилърите не чакат тийнейджърите да ги потърсят. Те ги намират първи. Пишат директно. Пращат "пробни оферти". Кодове за отстъпка, дружелюбни реплики: „Спокойно, братле, всички го вземат." Детето си мисли, че води разговор, а всъщност е жертва на класическа манипулация, маскирана като приятелство.
Много родители нямат и представа, че Telegram е инсталиран в телефона на детето. Приложението стои тихо, криптирано, с авто-триене, без шумни известия. Прекрасна среда за всичко, от което нормалният свят се опитва да го предпази.
Технологиите вече са част от родителството. И ако майката знае рецептата за най-добрата супа, но не знае какво е „кеш" в Telegram, някой друг ще я обучи. Само че по лошия начин.
Затова родителите трябва да знаят няколко прости, но жизненоважни неща:
Първо - разговорът с детето. Но не като полицейски обиск, а човешко общуване. Защото децата се затварят, ако ги следиш, открити са, когато ги слушаш. Звучи елементарно, но точно тук се чупят най-много семейства.
Второ - обяснението. Не с лекции, а с факти. Какво е дрога? Как работи? Какво става, когато някой реши да "пробва само веднъж"? Едно информирано дете е като заключена врата - много по-трудно се пробива.
Трето - наблюдението. Без параноя, без шпионаж. Просто внимание. Празни опаковки от бонбони, които не съдържат бонбони? Странни цветни пликчета? Снимки на бетон, храсти и шахти? Рязка промяна в излизанията? Това са сигнали. И те не трябва да се игнорират.
Четвърто - училището. Истинската превенция е в класната стая. В общуването с психолога. В онзи учител, който забелязва, че детето е „друго" и има смелост да попита защо.
Пето – технологичната грамотност. Родителят не е длъжен да е хакер, но трябва да знае как работят приложенията. Защото телефонът на детето не е играчка. Това е врата. И ако не си наясно какво има зад нея, някой друг ще влезе преди теб. А има и опции родителят сам да създаде акаунт в Telegram, вързан към неговия. Така ще знае кой пише на детето му. Съдържанието остава скрито, но при подозрителен нов контакт винаги може да го провери.
Дилърите са хитри, гъвкави и бързо сменят маските. Днес е опаковка Skittles, утре - Haribo, вдругиден може би нещо още по-невинно. Те се адаптират. Но и родителите могат - стига да са проактивни.
