В най-голямата ферма на Балканите край сливенското село Селиминово отглеждат 400
"Магарешки инат", "Запъва се като магаре на мост", "Реве като магаре", "Кашля като магаре".
Тези изрази са залегнали дълбоко в народния език, тъй като магарето векове е неизменна част от живота. Инатливо, но и гръмогласно, трудолюбиво, затова "магарето го канят на сватбата - да носи дървата".
Вероятно то ще живее и занапред в спомени, но
не е сигурно, че младите ще видят на живо магаре
Дори и да учат в час по религия, че Исус е влязъл в Йерусалим, яхнал тъкмо осел (магаре).
Истината е, че България се обезмагарява. Симпатичното дългоухо животно изчезва постепенно и трайно от живота не само на българите, но и на Европа. И то не заради някакъв природен катаклизъм, както е било с динозаврите, а тъй като то вече почти не е потребно на хората и няма защо да го отглеждат.
"Произходът на тези животни е от Египет, те са станали домашни преди 6-7 хил. години. После са прехвърлени в Мароко, Испания, Римската имрерия и към Азия през нашите земи.
Според статистика преди Първата световна война в Италия е имало между 400 и 700 хил. магарета, 400 хил. са били в Гърция. Според последните данни за България около 2010 г. у нас магаретата са били 14-15 хил., вероятно сега, ако кажем, че са 10-ина хиляди, бройката би била твърде оптимистична. Със сигурност през последните години те са намалели с 90-95%", казва пред "24 часа" доц. Анатолий Атанасов от катедра "Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения" към Ветеринарния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, един от най-добрите познавачи на тези животни в страната.
Неотдавна той завърши научен проект за репродукцията на еднокопитните, сред които са и магаретата.
За изследването търсели животни от близките села, които връщали заплодени на стопаните им,
създали и малко магарешко стопанство в университета
от 5 магарици, жребец и едно магаренце. Използват ги при обучението на студентите - на тях бъдещите ветеринари се учат да мерят пулс, температура, дишане.
Доайен сред тези животни е вече 20-годишната магарица Тодорка. Да, има традиция дългоухите в стопанството на хората да получават човешки имена, като кой знае защо най-често ги кръщавали Марко.
"Избрах ги за научния проект донякъде от сантимент - почти всеки от нас като дете е яздил магаре на село при баба и дядо. Но и защото са интересни и от научна, и от чисто човешка гледна точка", допълва доцентът.
Припомня, че някога наричали дългоухите "трактора на бедняка", защото вършели най-тежката работа в стопанството и в армията - носели товари, теглели каруци, обработвали малки парчета земя.
"Мисля, че благодарение на тях, а и на козите - известни като сиромашките крави, в България не е имало такива гладни години, както е било в историята на други страни", смята доц. Атанасов.
Постепенно с индустриализацията и преселението на хората от селата към градовете трудът на магаретата е заместен от машини, работата за тях драстично намалява и интересът на хората да ги отглеждат рязко спада. Макар че по природа са тревопасни и непретенциозни, гледат се лесно. Например един кон е далеч по-претенциозен, но неговата роля в живота е по-различна.
Магаретата по селата, доколкото ги има, значително застаряват. По принцип те живеят между 35 и 40 г., но е най-добре, ако една женска роди първото си, когато е на 3 или на 4 г. Бременността продължава около една година.
Любопитното е, че това са харемни животни.
При възможност мъжкият си прави харем от 20-30 женски, пази ги и ги ревнува, дори се стига до бой
и единият мъжки може да убие другия, ако той прояви интерес към женските на този, който е доминантен.
Имат си специфични особености и в любовнага игра. Най-напред женската сигнализира на мъжкия, че е разгонена, чрез специфични движения с глава, примлясква, доближава се до него. Той я ухажва грубо за човешките стандарти: като я хапе, блъска, бута. За учените това им поведение винаги е било интересно.
"Както в миналото са били товарни животни, така днес вече те клонят по-скоро към домашните любимци, тъй като сами по себе си са изключително интелигентни и подходящи за компания. Доказва го това, че се използват като аналог на хипотерапията - терапевтичната конна езда. Известно е, че контактът с живи животни подобрява състоянието на болни деца. Магаретата тук са не по-малко приложими от конете.
Магарешката терапия, наречена асинотерапия, е предназначена за деца с умствени или физически увреждания
Предимството им е, че са по-спокойни, а от друга страна - те са по-космати, което позволява по-добър и по-лесен контакт на децата с тялото им, имат и дълги уши. Социални са и са много комуникативни", описва ги доц. Атанасов.
"Подлежат на дресировка. Ако обаче тормозиш и биеш магарето, в един момент и то може да ти отвърне, да те ухапе, макар че по принцип са любвеобилни. Защо се запъват - ами от страх, а това чувство идва от интелекта им", обяснява ученият.
Според него у нас няма строго диференцирани отделни породи магарета. В доста голяма степен се смята, че те са смесени. Макар науката да сочи, че първоначално магаретата са били от 60-70 породи, а сега - до 140-150.
Преди време внесли от Италия животни от породата "Мартино Франки" - високи магарета, черни на цвят с бели очи, и ги кръстосали с нашенски.
"Тези животни са ценни, защото вече са адаптирани към конкретните условия на страната, но въпреки това не ми е известно да имаме местна българска порода. У нас не се пази генофондът им", допълва доцентът.
Няма регламент и за консумацията на магарешко месо, макар че интересът към него нараства с все по-навлизащата в бита ни фитнесиндустрия.
Магарешкото месо е с доста добри диетични качества подобно на конското
- висок протеин и по-малко мазнини, и заради това тази индустрия го цени. Неотдавна готвач от известна верига ресторанти, като разбрал, че доц. Анатолий Атанасов работи с магарета, го попитал има ли как да се внесе семенна течност от Испания от големи, едри магарета, които биха дали повече месо.
"Аз обаче не мога да приема, че това са животни, които трябва да се ядат", категоричен е ученият.
Въпреки това магарето е много ценно в кулинарията, но с млякото си. Най-общо за него се знае, че като качества стои най-близо до майчиното мляко при човека и е най-добрият природен имуностимулатор. То притежава над 300 полезни за човешкия организъм компонента и е
забележителна комбинация от различни витамини с голямо количество калций, магнезий и протеини
Препоръчва се на ден човек да пие по 200 милилитра от него на два приема - сутрин и следобед по 100, на празен стомах.
Още в древния свят ценели магарешкото мляко като панацея при различни заболявания и еликсир за дълъг живот. През вековете го използвали за заздравяване на рани, лечение на бронхит, астма, гастрит, болки в ставите, диабет. То е известно и като традиционен заместител на майчината кърма.
"Магарешкото мляко е скъпа храна - литър от него струва 75 лева", предупреждава проф. Николина Найденова от Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, доктор по технология на млякото.
От години тя работи с тази суровина в партньорство с най-голямата магарешка ферма на Балканите - тази край сливенското село Селиминово. В нея при естествени условия - под открито небе в пасища под Балкана, се отглеждат 400 дългоухи. При естествени условия се добива и млякото - магариците се доят ръчно направо на поляната при спазване на всички изисквания за хигиена.
Една женска може да се дои до 7-8 месеца след раждането, дава около литър и половина мляко на ден, не повече. Но има една тънкост - малкото магаренце трябва да е наоколо, за да върви всичко с доенето гладко. Тя си знае защо.
"Създадох фермата като на шега преди 10 години подобно на библейския герой Ной - с едно мъжко и едно женско магаре. Чух, че в Истанбул много се търси магарешко мляко, и реших да опитам. И без това цял живот преди това се бях занимавал само с животновъдство, отглеждал съм и коне", разказва за себе си собственикът на фермата Иван Кючуков.
Той лично дошъл в Стара Загора и потърсил проф. Найденова, за да видят какви са възможностите за преработката на магарешкото мляко. Защото тогава капацитети в кулинарията били категорични, че това мляко не може да се преработва.
"За 6-7 години упорита работа с колегата асистент Тотьо Колев от Земеделския институт в Стара Загора, за съжаление, днес покойник, доказахме, че от него в лабораторни условия може да се прави кашкавал, дори и сирене и кисело мляко. Четох, че в Италия преди време пробвали и направили някакво сирене от магарешко мляко, което приличало на нашата извара. Не зная защо са се отказали, но е трудно.
Магарешкото мляко не е като кравето, което има повече казеин - основния протеин,
който ни дава плътността на суровината, която трябва да се получи. То е с ниско съдържание на казеин, затова за направата на един килограм кашкавал отиват 40 литра мляко. Смятайте цената му, все още не се предлага на пазара", разказва пред "24 часа" проф. Николина Найденова.
Но технологията за направата на кашкавал от магарешко мляко вече е разработена и патентована, предстои да се патентова и производството на сирене. А кашкавалът има вече има своето "бойно кръщение": преди време дали малко парченце от него на ученици от Бургас, които участвали в международен конкурс по готварство. Те вложили магарешкия кашкавал в пицата, която приготвили, и се получил вкус, който ги класирал на първото място.
Въпреки високата цена на млякото фермата в Селиминово има своите редовни клиенти, на които дори се налага да се записват предварително, за да си купят бутилка с 250 милилитра мляко - разфасовката, в която се предлага на пазара.
Иван Кючуков и проф. Николина Найденова с болницата за активно лечение "Хаджи Димитър" в Сливен започнаха европейски проект за клинично проучване на влиянието на магарешкото мляко върху имунитета на хората чрез прием на иновативна хранителна добавка без аналог на световния пазар - лиофилизирано магарешко мляко със соли от магнезиев сулфат.
Лиофилизацията, или сублимационното сушене, е дехидратиране чрез дълбоко замразяване под високо налягане и след това вакуумно отстраняване на водата, обясняват те. А магнезиевият сулфат в разработката е допълнение към всички полезни съставки на магарешкото мляко, което допълнение подсилва тяхното действие.
"Нашите наблюдения ще са предимно за влиянието на това мляко върху имунитета,
върху алергични заболявания, хронични заболявания на белия дроб, сърдечносъдови и неврологични заболявания", пояснява управителят на болницата д-р Пенко Пенков.
Ще се изследват пациенти доброволци от три възрастови групи, като проектът трябва да завърши до есента на 2026 г.
А всеки, който реши да опита лично как се гледа магаре в домашни условия, трябва да знае, че на животинския пазар днес хубаво дългоухо животно върви между 1000 и 1500 лв.
Вероятно може да го спазари и на единственото магарешко биорали - надбягвания с магарета и каручки всеки септември в подбалканския град Гурково, където е и музеят на магарето.
