- В ЕС има държава, в която се жениш и развеждаш от лаптопа си
- В Естония разрешение за строеж се извади без ходене в общината
Наскоро "24 часа - 168 истории" разказа как през последните 15 г. българите намаляха с 1,5 млн. души, но въпреки това чиновниците са се увеличили двойно. Днес темата продължава с проучване доколко родната администрация е ефективна в сравнение с други държави.
По своята ефективност през 2024 г. държавната и общинската администрация в България е сред изоставащите държави в света. Изводът не е на недоволен потребител на родните чиновнически услуги, а на международния индекс "Блаватник", разработен от Оксфордския университет. Класацията се прави в 120 страни въз основа на 82 критерия. В общото класиране страната ни се намира на 41-о място след Албания и преди Грузия. От членовете на ЕС
след нас е само Унгария, която е на 43-а позиция.
Още по-надолу сме класирани в част от конкретните категории на индекса. Например в "Стратегия и лидерство", която оценява качеството на управлението на публичните институции, сме под №46, а пред нас са Монголия, Мексико, Индия. На 54-о място сме в категория "Хора и процеси", следяща какво конкретно правят бюрократите в определена държава, а също и как го правят. Положението се влошава още в категория "Публична политика", която оценява как се разработват съответните административни политики, финансовото им управление, регулациите, управлението на кризи и рискове, както и използването на данни. Там България пада до 62-о място, а непосредствено пред нас са държави като Кения, Шри Ланка и Мароко.
По-добре спрямо генералното класиране се подреждаме само в категория "Национално изпълнение", която има за цел да оцени способността на правителството да контролира предоставянето на обществени услуги, включително на собствените. Там сме на 30-о място, а около нас са Ирландия, Малта и Тайланд.
Норвегия, Дания и Финландия са държавите в Европа с най-добре работещите публични администрации през 2024 г., показва "Блаватник". Изброените нации са в топ 5 на най-ефективните бюрокрации в света. Характерно за трите скандинавски държави е, че обществата в тях имат доверие на чиновниците си. Вероятно затова в този регион не виждат проблем, че делът на държавните служители е доста висок спрямо работещите. Във Финландия той е 27%, в Дания -28%, а в Норвегия - 30%. За сравнение съотношението в България е около 22%. Причината за подобно насищане с чиновници в скандинавските страни са силно развитите социални системи и публични услуги. В същото време администрациите там се отличават с прозрачност и отлична отчетност.
Под №8 в класацията на "Оксфорд" е Естония, която е най-напред от всички бивши социалистически държави. Прибалтийската държава е интересна с това, че
допреди 30 г. бе в ситуацията на България, а днес вече перманентно се сочи като пример за световен лидер в предоставянето на дигитални услуги за гражданите си. Неотдавна немски медии коментираха, че в сравнение с Естония Германия е "аналогова държава".
До 1991 г. Естония бе част от СССР, а след излизането си от съветския блок извърши колосални реформи. Постепенно страната с население под 1,4 млн. и територия от 45 000 кв. км създаде най-модерното електронно правителство в света.
В началото на ХХI в. естонците получиха възможност да си вадят лични карти с вградена електронна идентификация, в която се записват ключови данни. Успоредно с това държавата дигитализира всички свои услуги и в момента естонското електронно ID дава достъп до над 4000 документа и справки.
В България винаги ще се намери кой да спори добре ли е на избори да може да се гласува онлайн, както правят в Естония, но за другите възможности, които е-Estonia предлага, спорове не може да има. Прибалтийската държава е сред много малкото в света, способна да извади разрешение за строеж на къща или на цяла сграда, без инвеститорът да прекрачи прага на общината. Всички необходими стъпки - от внасяне на проекта, през промяната му, ако се налага, през следене на движението на папката, до получаването на документа, стават чрез платформата Ehitisregister. За целта е необходима само е-идентификацията.
Официалната статистика сочи, че разрешенията за строеж в Естония се вадят средно за 30 дни. В Европа напълно дистанционно същата виза може да се извади само в Дания.
Излишно е да се споменава, че в България за 30 дни строително разрешение може да получи само много специален клиент. Дори и той обаче няма шанс да подаде искането си изцяло онлайн. Поне в няколко етапа от процеса ще му се наложи да се нареди на гише или да отнесе папката от едно място на друго.
Също така Естония е дигитализирала напълно покупко-продажбата на автомобили, което също може да се извърши без ходене до местния КАТ. Отново се изисква е-идентификация: в деня на сделката продавачът и купувачът трябва да са по едно и също време в платформата на транспортната администрация. Продавачът стартира процедурата по прехвърлянето на автомобила, а купувачът потвърждава в реално време. Плащането може да се извърши предварително или по време на покупката. След потвърждение собствеността се прехвърля автоматично, а новият собственик получава достъп до регистрационните документи. Системата сама актуализира данните в регистъра на превозните средства. Онлайн може да се поръча и нов регистрационен номер. Напълно дистанционна сделка с кола може да се извърши отново в Дания, а също и в Нидерландия. В съседните на Естония Латвия и Литва голяма част от покупко-продажбите също могат да се реализират изцяло през компютъра, но в определени случаи се изисква и посещение в офис.
Отново не са нужни дълги обяснения, че в България системата е организирана така, че да е по-лесно на чиновника, отколкото на клиента. Едва ли някой искрено вярва, че скоро ще дойде моментът, в който собственик на нова кола няма да е необходимо да си вземе един ден отпуск, за да я регистрира лично в КАТ. Или пък че няма да му се налага да използва услугите на посредник срещу заплащане. И, разбира се, големите такси при нотариуса.
В Естония има и e-Police. Благодарение на нея на шофьорите не се налага да държат в колите книжките си, големите талони на МПС-то и други документи, когато пътуват в страната. Цялата въпросна информация е част от споменатата е-идентичност. Освен това естонските полицейски коли са оборудвани с компютър, интернет и устройства, които ги свързват с централния комуникационен център. Полицаите имат достъп до системата за обмен на данни между всички държавни служби, което осигурява възможност за по-бърза реакция в случай на нужда.
Докато в България много икономисти все още се опитват да убедят политиците, че при тежката демографска криза 265 общини са много, че такива като Трекляно с 434-те си жители са абсолютно нежизнеспособни и че броят на общините трябва да се намали, Естония вече го направи. С решение на парламента през 2017 г.
страната сви броя им от 213 на 73.
Решението бе подтикнато от това, че Естония има най-ниските приходи от местни данъци в Европа – 3,5%, срещу 25% дял за издръжката на администрацията от всички публични разходи. Това прави тамошните общини изключително зависими от държавния бюджет.
Реформата доведе до намаляване на чиновниците в местната администрация с 9 на сто. Бройката не изглежда особено впечатляваща, тъй като се съкратиха общо 336 места. На практика обаче много позиции за секретарки и шофьори бяха трансформирани в места за ангажирани с предоставянето на услуги за граждани. Последваща анкета показа, че 21% от естонците смятат, че реформата е направила местните власти значително по-силни, а според 54% тя частично е помогнала за разрешаване на проблемите.
Последната онлайн услуга, с която Естония дигитализира 100% от държавните дейности, бе подаването на документи за развод. Платформата вече позволява само единият партньор да попълни формуляр, след което тя кани втория да направи същото. Следва едномесечен период, в който двойката може да размисли. Ако не го направи, следва една-единствена физическа среща с държавен служител, преди семейството окончателно да финализира развода си. Естонските власти съобщиха, че възможността за електронен развод е приета отлично и че още в първите месеци около 70 на сто от молбите са подадени онлайн.
Сами си плащат осигуровките в скандинавските и прибалтийските страни
- В Северна Европа очакват администрацията да докаже мотивация и професионализъм
Държавните и общинските служители в скандинавските и прибалтийските страни не получават никакви привилегии спрямо обикновените служители и работници в частните фирми и всеки месец плащат социалните си осигуровки за разлика от чиновниците в България, показа проверка на "24 часа - 168 истории". У нас частният сектор с данъците си осигурява вноските за тяхното здраве, болнични, майчински и пенсии.
В Швеция социалните осигуровки се плащат основно от работодателя - около 31,42% върху брутната заплата. От наетия служител или работник не се удържа нищо специално, а всички суми за непредвидени моменти са включени в данъците му.
Осигуровките варират между 30 и 35% за доходи до 50 000 евро годишно. Хората с по-високи заплати (над 60 хил. евро на година) трябва да дадат до 55% за данъци - национални и общински.
В съседната на Швеция Дания също не са разпределили по пера удръжките - здравни и социални, а разчитат на постъпленията от налози, които са между 37 и 55% според доходите. Единствено пенсионната осигуровка е отделно и тя е 12% и за чиновниците, и за работещите в частния сектор, като част от нея се плаща от работодателя. За безработица всеки може сам да си прави доброволна вноска - чрез A-kasse по 30-40 евро на месец.
Майчинството и болничните са напълно покрити чрез публичната система за всички.
Родителите могат да си вземат общо 1 г. платен отпуск за бебе. Това може да се разпредели между майката и бащата или единият да получи 12-те месеца. Паралелно с това Копенхаген поддържа професионални пенсионни схеми, които са по желание.
Третата скандинавска страна - Норвегия, не влиза в Европейския съюз, но примерът е подобен на останалите две. Всички дължат еднакво - няма привилегии за чиновниците на държавна служба. Пенсионната осигуровка е 7,8% от дохода за всички норвежци. За безработица имат покритие от тяхната Агенция по труда NAV при наличие на осигурен стаж и активни вноски. Майчинството и болничните се изплащат 100% за определен период. За новородено получават до 49 седмици (тоест около година).
Единствените предимства на държавните чиновници в трите скандинавски страни е, че по-трудно могат да бъдат уволнени без сериозни основания и че в много от държавните институции имат възможност за дистанционна работа. От друга страна, ползват отпуск точно толкова, колкото и останалите.
Равнопоставени са всички работещи и в прибалтийските страни. В Литва осигуровките за пенсия, заболяване, майчинство и здраве са в размер на 19,5% от брутната заплата. В Латвия - 10,5% от служителя и 23,59% от работодателя. В Естония - 33%, като основно ги поемат работодателите, и се разпределят 20% за пенсия и 13% за здраве. Служителите плащат подоходен данък от 20%.
Това положение в прибалтийските държави е мотивирано от два основни фактора. След 1991 г. те правят всичко възможно, за да се дистанцират от това, което са били задължавани в Съветския съюз, и да скъсат с логиката на Москва. Другата причина е чрез уеднаквяването на дължимото от държавните и частните наемници да се намали тежестта върху бюджета.
Този подход е много по-различен у нас, където държавната служба се възприема като затворена система, с ограничен достъп. В скандинавските и прибалтийските страни чиновниците са мотивирани да покажат резултати и професионализъм. Ключов момент е, че общественото доверие към тях е много високо - нещо, с което българските им колеги вече 35 г. не могат да се похвалят. Въпреки това броят им расте, както и привилегиите им.
