- Близо 113 000 от тях са чиновниците
- И Фискалният съвет препоръчва сливане на общини, за да намалеят разходите
- През 2015 г. сме имали 312 полицаи на 100 хил. българи, 7 години по-късно са станали 421
Сливане на по-малки общини, за да намалеят разходите за администрация, оптимизиране на броя на полицаите спрямо намаляващото население, а чиновниците да започнат сами да плащат осигуровките си.
Това са трите основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България, които предлага Фискалният съвет в навечерието на публикуването на проектобюджета за 2026 г.
Независимият орган публикува във вторник доклад с предложения, от който излиза, че разходите за персонал в бюджета за 2024 г. са били 10% от БВП и че държавата е платила за това малко над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд.
16 млрд. лв. са били разходите за заплати на армията от 558 399 души, работещи в публичния сектор, а други 4 милиарда държавата е платила като техни осигуровки.
Само в сектора на здравеопазването у нас работят 132 хиляди души, за чиито заплати през 2022 г. бюджетът е отделил 1,7 млрд. лв. Две години по-късно - през 2024-а,
тези пари вече са двойно повече - 3,4 млрд. лв.
Заетите в сферата на общественото здраве са втората по численост група след тази в образованието. Но и държавната администрация никак не е малка - 112 700 души.
Според доклада преразходът в бюджета за 2024 г. за заплати се е получил от общините. Те са планирали да изразходват за тази цел 6,85 млрд. лв., но в крайна сметка са платили 8,12 млрд. лв. Това също засяга централния бюджет, тъй като голяма част от тези разходи се финансират с трансфер от държавата за делегираните дейности, най-вече за образование.
Фискалният съвет е направил специални изчисления за съотношението на броя на държавните служители спрямо населението, изводите от които са, че
трябва да се правят съкращения почти навсякъде
Например броят на българите, които биват обслужвани от 1 един служител на администрацията на изпълнителната власт, намалява от 76 души през 2011-а на 65-има души през 2025 г. Общинските служители са малко по-натоварени, но и при тях броят на обслужваното население намалява - от 223 през 2011-а на 183-има души през тази година.
Същата е тенденцията и при полицаите - по последни данни на НСИ през 2022 г. те са били 421 на всеки 100 000 души от населението. 7 години по-рано - през 2015 г., у нас е имало 312 полицаи на всеки 100 хил. души, което тогава е било около средното за ЕС. Всъщност
по разходи за сектор “Вътрешен ред и сигурност” България е на челно място
в ЕС - 2,7% от БВП, докато средният дял в съюза е 1,7% от БВП.
Наскоро изследователят от Института за пазарна икономика Адриан Николов посочи в интервю за “24 часа”, че един от ефективните начини за оптимизиране на разходите специално за общински чиновници е да се слеят съседни общини, които и без това вече не отговарят на законовите изисквания за брой население.
Фискалният съвет доразвива тази идея, като вади вади списък от 17 общини в България, в които броят на обслужваното от един чиновник население е по-малък от средния за страната. В една от тях - Трън,
на един чиновник се падат само 53-има души,
т.е. почти пет пъти по-малко от средното. Останалите общини в този списък са Драгоман, Доспат, Ивайловград, Борован, Костенец, Каспичан, Струмяни, Летница, Опака, Рудозем, Котел, Белово, Тополовград, Септември, Велинград и Оряхово.
В България има драстично несъответствие и в числеността на полицията и престъпленията по области, което поражда потребности от оптимизиране на числения състав на МВР, особено наложително за Смолян, Кърджали, Варна и Пловдив, пише в доклада на Фискалния съвет.
От 4,3 млрд. лв., платени от хазната като осигуровки на работещите в публичния сектор, 2,6 млрд. лв. е дала държавата, а 1,35 млрд. лв. - общините.
Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средномесечният им осигурителен доход е 2432 лв. За тях държавата изцяло поема здравноосигурителните вноски (24,3% осигуровки за ДОО и 8% здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78% от осигуровките за своя сметка.
Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата
тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите
служители в държавната администрация, които са на трудов договор, и спрямо заетите в частния сектор. Според Фискалния съвет много по-голям ефект за бюджета ще има, ако полицаите и военните служители поемат част от осигуровките си за своя сметка, както останалите служители.
