Предишната му съпруга Сесилия ще призове българите за помощ по видеовръзка в сряда
Двама български президенти - Петър Стоянов и Георги Първанов, както и министри на външните работи и правосъдието на България, работили за спасяването на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, се включват в акция за подкрепа на Никола Саркози. Бившият френски държавен глава бе осъден и влезе в затвора.
В своеобразната операция, която би могла да бъде наречена "спасяването на спасителя", са изявили желание да се включат и медицинските сестри, които през лятото на 2007 г. бяха измъкнати от лапите на режима на Муамар Кадафи чрез застъпничеството на Саркози. Той изпрати тогавашната си съпруга Сесилия да ги измоли от либийския лидер и да ги отведе с президентския му самолет.
"Това лято отбелязахме 18 години от спасяването на българските медици и си спомняме с благодарност за това, което френският президент Никола Саркози направи, особено в този тежък за него момент. Готови сме да протегнем ръка за помощ към него", заяви пред "24 часа" Петър Стоянов, президент на България между 1997 и 2002 г.
Неговият наследник на поста и държавен глава в периода между 2002 и 2012 г. Георги Първанов също е изразил готовност да помогне, като подпише нарочно писмо или петиция в защита на Саркози, когото той награди за приноса му към българската кауза с орден "Стара планина".
Ако това ще има смисъл, към моя и на президента Първанов подписи можем да включим външните министри Надежда Нейнски, Соломон Паси, Ивайло Калфин, а също и на министрите на правосъдието - въобще всички, които бяха ангажирани със случая в Либия, добави Стоянов.
"От българска страна наистина можем официално да се обърнем с писмо към настоящия държавен глава на Франция Еманюел Макрон да помилва Никола Саркози с хуманитарен мотив, позовавайки се и на това, че навремето неговата помощ за спасяването на живота на българските граждани в Либия е била решаваща", коментира Антон Станков, правосъден министър в кабинета "Сакскобургготски", в чийто мандат бе осигурен сериозен адвокатски екип и изградена цялостната стратегия за защита на осъдените на смърт в Либия български медици.
В случай че подобно писмо до президента Макрон е подписано от президентите на България Петър Стоянов и Георги Първанов, които в мандатите си работеха за спасението на българските медици - това би имало допълнителна тежест, убеден е Станков.
Изготвянето на такъв общ текст или инициирането на акция, в която да се включат български държавници, общественици и граждани, е все още в работен етап.
Пред "24 часа" отделни личности вече изразиха личен ангажимент да се включат. Преди Антон Станков към акцията пръв заяви съпричастност неговият колега от правителството на Симеон Сакскобургготски Соломон Паси.
"Българската нация, цяла Европа и демократичният свят, които полагаха многогодишни усилия за освобождаването на българските медици и палестинския доктор от капана на полк. Кадафи, са дълбоко благодарни и признателни към президента Никола Саркози, неговата тогавашна съпруга Сесилия, както и към френската държава, ръководена от Никола Саркози, за щастливия развой на случая през юли 2007 г.", коментира Паси.
Външният министър на България, чийто пълен мандат като шеф на българската дипомация бе посветен на спасяването на медиците, сподели, че още при новината за съдебните гонения срещу Саркози е имал идея да направи нещо в негова защита.
"Категорично ще се включа, ако има нужда, бих сложил подписа си под такава петиция или документ, защото президентът Саркози и неговата тогавашна съпруга помогнаха много за решаването на нашия случай, затова им дължим подкрепа", коментира и Борис Велчев. Освен главен прокурор на България той бе и личен пратеник на президента Първанов в Либия по юридическата страна на либийския казус.
Някогашната първа дама на Франция, макар и отдавна да е разведена със Саркози и омъжена за бизнесмена Ришар Атиас, сега е взела присърце нерадостната съдба на бившия си съпруг и е решила да действа по силата на хуманитарния си инстинкт в негова подкрепа.
Не искам Никола да умре в затвора, е казала Сесилия Атиас в личен разговор със свой контакт у нас. Изразила е радостта си, че има хора в България, готови дори символично да върнат помощта, получена някога по казуса със сестрите.
Възможно е тя да спомене това и публично, както и да призове други българи за подкрепа утре, когато се очаква да се включи с видеовръзка по време на представянето на книгата "Либийският случай. Всички дипломатически средства".
Изданието, което включва свидетелства и документи за тайните и явните усилия на българската дипломация за спасяването на медиците в Либия, е част от усилията на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи да се освети цялата работа по казуса. Там Сесилия Атиас разказва за двете си напрегнати срещи с Кадафи през лятото на 2007-а, втората от която завърши с успех за българската кауза. По нейни думи тя е получила мандат за двете си пътувания до Триполи от съпруга си, който по онова време е президент на Франция.
На въпрос защо за него е било важно да спаси българите и как тя е успяла да осъществи това, Сесилия отговаря:
Когато си президент на държава, искаш да допринесеш светът да бъде по-добър. Искаш да си сред тези, които правят света по-добро място. Вярвам, че той искаше да бъде този, който ще спаси шест човешки живота. А случаят с медиците бе не просто български или френски въпрос, той бе европейски въпрос. Всички се опитваха да помогнат. Не можеш да оставиш един луд да убие няколко медицински сестри и един лекар само защото му се е приискало. Хуманитарната помощ няма граници... В затвора медицинските сестри бяха на прага на смъртта. Видях очите им - празни, без емоция, без надежда. И успях там, където други преди мен не успяха, защото, когато действаш хуманитарно, а не политически, ти не го правиш за слава. Направих го, защото през целия си живот съм се опитвала да помагам на другите. И така отидох в Либия - с огромно желание да спася човешки животи. Моята мисия е да помагам в нужда и продължавам да го правя с моята фондация.
Със същите аргументи за това, че хуманитарната помощ няма граници, Сесилия Атиас днес се е заела с каузата да помогне на бившия си съпруг да излезе от затвора.
Още повече че по мнението на правни специалисти, наблюдаващи делото на Саркози във Франция, присъдата му изглежда скалъпена.
Според юристи е нарушен принципът за презумпция за невинност - вместо вината му да се доказва, се приема, че липсата на доказателства за невинността му е достатъчно основание да бъде осъден. Тъй като на практика няма доказателствен материал, липсват документи от либийските архиви, а свидетелствата са противоречиви и ненадеждни, но въпреки това има осъдителна присъда.
А това, че съдът е решил незабавно изпълнение на наказанието - лишаване от свобода, преди да е изчерпан процесът по обжалване, - е лишило Саркози от правото му на ефективна защита, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
В крайна сметка макар и формално да е осъден, решението по казуса "Саркози" изглежда по-скоро политически мотивирано, отколкото правно издържано.
"Ние по никакъв начин не бива да се бъркаме и да коментираме съдебната система на Франция. За нас цялата тази история има съвсем друго измерение - ние получихме навремето подкрепа от Никола Саркози в труден за нас и нашите граждани момент, затова сега, когато той се намира в тежка ситуация, просто трябва да му засвидетелстваме подкрепа и ако е възможно, да му помогнем", обобщи подготвяната инициатива високопоставен държавен служител, който поради позицията си в момента предпочита да остане анонимен.
Той влезе зад решетките по обвинение в заговор с режима на Кадафи
Бившият президент на Франция Никола Саркози бе осъден да излежи 5 г. в затвор за финансиране на предизборната си кампания през 2005 г. от либийския диктатор Муамар Кадафи. Случаят е безпрецедентен, тъй като за първи път в историята на страната държавен глава, макар и бивш, бива осъден за заговор с подобен режим.
Освен това на Саркози са му наложени 5-годишна забрана да заема какъвто и да е държавен пост и глоба от 100 хил. евро.
"Ще отнеме колкото време е необходимо, но ще се боря до края, за да докажа невинността си", категоричен бе в съдебната зала Саркози.
Въпреки това главната съдийка по делото Натали Гаварино постанови, че сериозността на обвиненията оправдава лишаването от свобода на политика. И така той стана първият френски президент, който се озовава зад решетките дори докато тече процес по обжалване.
Съдът призна Саркози за виновен в участие в престъпна схема за финансиране от 2005 до 2007 г. Но го оправда по няколко други по-сериозни обвинения, сред които пасивна корупция и укриване на незаконно присвояване на публични средства.
Прокурорите очакваха дори по-тежко наказание от 7 г. Според тях през 2005 г. в качеството си на вътрешен министър в правителството на премиера Доминик дьо Вилпен Саркози е сключил таен корупционен пакт с Кадафи за финансиране на бъдещата си президентска кампания. В замяна на това той обещал на диктатора да му помогне да изпере образа си на международната сцена и да убеди западните държави да възобновят дипломатическия диалог с Либия.
По това време северноафриканската държава бе в дълбока изолация от почти 30 г., тъй като режимът на Кадафи бе обвинен в спонсорство на международен тероризъм. Кадафи бе държан отговорен за няколко бомбени атентата, сред които този на полет 103 на авиолинията "Пан Американ" през декември 1986 г. При трагедията в небето над Шотландия загиват всички 234 пътници на борда.
Също така прокурорите твърдят, че Кадафи е търсил от Саркози и помилване за зет си Абдула Сенуси, осъден задочно на доживотна присъда във Франция за участието му в атентат в самолет през 1989 г.
Веднага след като спечели изборите през 2007 г., Саркози се превърна в първия западен лидер, приел Кадафи след години на изолация. Той послещна с почести либийския лидер в Париж и му разреши да си опъне бедуинската палатка в двора на Елисейския дворец.
Междувременно в този период бе и окончателната развръзка с осъдените на смърт български медици в Либия. През 1999 г. те бяха арестувани и подложени на тормоз и изтезания по обвинения, че нарочно са заразили деца с вируса на СПИН, след което бяха осъдени два пъти на смърт. Тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози бе изпратена на мисия в Триполи и след две срещи с Кадафи успя да уреди българските медици да бъдат освободени от затвора. Така на 24 юни 2007 г. те се завърнаха в България.
