До будителите, които създадоха българската държава и българската нация и начертаха пътя напред за всички нас, днес се нареждат имената на наши съвременници с техния принос в различни сфери на обществения, културния, духовния живот. Хора, които държат високо запаления факел на будността – на това да бъдем жадни за знание, гладни за духовна храна, да бъдем чувствителни към всяка неправда, към агресивното невежество. Към това доброволно да бъдем в ролята на статисти в пиеса на абсурда, която други пишат за нас. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към участниците в XXIII Национална научна конференция с международно участие „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век", съобщиха от прессекретариата на президентството. Организираният от Университета по библиотекознание и информационни технологии форум по повод Деня на народните будители беше открит в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий".
В изказването си вицепрезидентът акцентира върху необходимостта от знанието за историята, което е в основата на прогреса. „Мнозина днес имат неблагоразумието да смятат, че историята започва от тях, като отричат всичко преди. И това е сюжет не само в политическия живот на страната. Да отричаш историята си, означава да зачеркваш идентичността си. Без идентичност си никой, дори в глобалния свят, не можеш да се чувстваш уютно, да намериш пристан, източник на самочувствие и енергия. Същите тези избират да рушат всичко преди тях, но и не изграждат нищо. Опустошителната сила, която, за съжаление, набира мощ в последно време, е всъщност силата на слабия. Защото се иска сила на разума и духа да съграждаш", подчерта Илияна Йотова. Тя даде пример с урока на търновските царе как се гради държава и държавност – да се грижиш за приемствеността, за създаденото преди теб, да надстрояваш, а не да обругаваш и рушиш постигнатото преди теб.
Вицепрезидентът подчерта и предизвикателствата пред знанието в епохата на свръхинформираност и голямата роля на медиите за пълноценното изграждане на картината на света.
Въпроса за хуманизма – част от темата на конференцията, Илияна Йотова разгледа в контекста на конфликти и войни в целия свят, на нарастващо противопоставяне и омраза и все по-разделени общества, на високите технологии и изкуствения интелект.
Вицепрезидентът постави и темата за дефицита на лидери в световен план – на смели хора, отговорни за своите решения, с умения да мислят няколко хода напред и да предвиждат кризи.
В контекста на уроците на историята и развитието на културата Илияна Йотова изтъкна две паметни за България годишнини – 1160 години от приемането на християнството от българския народ и 1170 години от глаголицата – първата славянска писменост, въз основа на която се ражда кирилицата. Годишнините се провеждат под патронажа на вицепрезидента. Тя благодари за доброто сътрудничество в отбелязването им на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", на българските университети, на Светия синод на Българската православна църква. „За съжаление, официалните български институции не прегърнаха тази идея. А тези годишнини са свързани с големи събития, които слагат неизтриваем отпечатък върху развитието на България, на Европа, на целия славянски свят. Имаме ли един аргумент, заради който можем да се откажем от тази наша огромна световна заслуга? Защо трябва да го има този нихилизъм? Това е една от най-погрешните политики, които можем да водим като наследници на тази история", заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът подчерта, че културата на всеки народ е ключ към разбирането му за света. „Познаваме ли нашия български ключ? Много говорим за културата, но правим много малко, за да я развиваме и да я представяме пред света", посочи тя. По думите й културното наследство е жива част от съзнанието и живота ни.
Илияна Йотова запозна участниците в конференцията с Международните форуми за кирилицата, които организира президентската институция. Третият форум се очаква да се състои през март догодина.
