Най-скъпият данък в България не е ДДС, а страхът. Страхът да не се „набиеш на очи", да не „стане проблем", да не „останеш сам", да не се опълчиш на силния на деня. Точно на него разчитат хората, които години наред въртят една и съща система.
Това написа във фейсбук кметът на София Васил Терзиев, след като по-рано днес от ДПС-Ново начало подадоха сигнали до 2 министерства, РИОСВ и РЗИ, заради кризата с боклука в София.
Ето какво написа столичния кмет:
Най-скъпият „данък" в България не е ДДС.
Най-скъпият данък е страхът.
Страхът да не се „набиеш на очи", да не „стане проблем", да не „останеш сам", да не се опълчиш на силния на деня.
И точно на него разчитат хората, които години наред въртят една и съща система.
Днес пак ги виждаме подредени като глутница: Делян Пеевски, Бойко Борисов, Слави Трифонов - и цялата им свита от удобни зависимости.
Не ги спира това, че България е на дъното на ЕС по твърде много важни неща – доходи, образование, продължителност на живота.
Не ги спира това, че много семейства живеят на ръба.
И не ги спира съвестта - защото за тях „съвестта" е слабост.
Истината е проста и неприятна: докато нормалните хора казват „не разбирам от политика", други правят политика с живота ни.
- с парите ни,
- с правилата,
- с назначенията,
- с договорите,
- с това кой има чадър и кой няма.
И после ни убеждават, че всичко е „режисирано" – че 100-хиляден протест е дело на „контрабандисти", че младите лекари не ни трябват, че всички са маскари, че „няма смисъл" да се бориш. Това е техниката: да се подиграят на смелите, на активните, за да останат само послушните.
Предстоят избори. Това е моментът, в който „политическият боклук" се чисти най-лесно. Ето как – без героизъм, с няколко прости действия:
- отиваш да гласуваш, каквото и да ти говорят
- не позволяваш на никого да купува гласа ти „за услуга"
- ако видиш натиск или купуване на вот - сигнализираш
- ако имаш време – ставаш застъпник/наблюдател, защото изборите се пазят и от хора
И да - машинното гласуване е част от защитата.
Не решава всичко само, но намалява възможностите за подмяна и „технически номера" там, където най-много разчитат на хаос.
Аз отказах да подпиша сметка за близо 400 милиона лева и да обрека едно обикновено четиричленно семейство в квартал "Люлин" на непосилна годишна сметка от над 500 евро за такса смет само след няколко години.
Да откажем и примирението. Без него тази система издъхва. Нека я разглобим веднъж завинаги.
П.С. Моля ви се, независимо дали ме харесвате или не - изхвърляйте разделно и не слагайте строителни и едрогабаритни отпадъци в сивите контейнери. Това е една от най-добрите и дългосрочни инвестиции във вашия джоб, не в моето добруване. Ще се справим с боклука, следете актуалната информация от кризисния щаб.
