Всички я свързват с Италия, но според някои теории евтиното и засищащо ястие идва от Китай
“Макарони. Това са макарони - не е никаква паста! И изобщо откъде ви хрумна тази смешна дума “паста”?”
Този вид дискусия се наложи да водя преди време в група за български език във фейсбук. За мнозина българи тестените варени продукти, които светът познава под общото наименование “паста”, завинаги ще си останат макарони. Може би заради макароните на фурна, които по комунистическо време бяха единственото подобно ястие в българската кулинария.
През последните няколко десетилетия пастата завладя стремглаво световната хранителна индустрия. Няма нужда да споменавам Италия, където храната е религия, а правилото на територията на Ботуша е - никога не спори за паста, за начина ѝ на приготвяне и за рецепти с италианци. То е ясно - бабата на всеки от събеседниците ти прави най-вкусната паста!
Точно на Международния ден на пастата - 25 октомври, искам да ви разкажа как или по-точно защо този вид храна покори света. Защо аз? Защото
пастата и приготвянето ѝ се превърнаха в моя професия и страст
преди 8 години.
Всичко започна от подготвянето на една кратка кулинарна статия за храната, популярна в Англия, където живея повече от 10 години. Най-харесваното и консумирано ястие е индийското къри. На второ място се нарежда скромната паста.
Защо? Защото е лесна за приготвяне, достъпна като цена и може да се комбинира с различни видове сосове и съставки. Това е тайната на нейната популярност.
Пастата, която в Италия присъства в между 350 и над 600 различни форми (според различни източници), се прави от две основни съставки - брашно и вода или брашно и яйце.
Първият вариант е запазена марка на по-бедните райони на Италия в нейната южна част, а вторият - за северната част, където хората са по-заможни. В Южна Италия е по-популярна сухата паста, която има по-дълъг срок на годност, докато на север хората предпочитат прясна.
Пастата е била храна на бедните.
Жените е трябвало да изхранват многолюдните си семейства
с крайно оскъдни средства и най-лесното решение е било - бързо тесто, което се разточва с огромна точилка, реже се на ивици и се вари.
Така на юг италианските семейства се изхранвали основно с паста с известния като сос на бедните скарпариело - домати и босилек.
Във Верона около Първата световна вайна местните започнали да готвят с каквото имат подръка - и на бял свят се появили биголи (дълга кръгла паста) с конско или магарешко рагу (сос с протеини).
Тъкмо в това е чарът на пастата. Тя може да се превърне в страшно вкусно и засищащо ястие с най-непретенциозни продукти. Буквално с всичко, което може да откриете в кухненските си шкафове или хладилник. Зехтин, чесън и настърган пармезан. Например. Или пък любимата комбинация от масло, газирана вода и настъргано пекорино. Лесно, простичко и супервкусно.
Откъде идва пастата? Мнозина биха казали - от Китай
Те твърдят, че пастата се появява на Ботуша благодарение на мореплавателите и търговците, които наред с коприна и подправки пренасят на Стария континент и множество храни. (По същия начин нудълите се прехвърлят на територията на други азиатски държави като Япония и Корея).
Нудълите, също като макароните (както ги наричаме по нашите ширини) се правят от брашно и вода. Но за разлика от пастата, която по класическа рецепта се приготвя от пшенично брашно, нудълите се правят от различни - често безглутенови видове брашно като ориз и елда. Те също така се сервират в бульон (някои видове пълнена паста - като тортелините, типични за Болоня - също се сервират в бульон), докато италианската паста традиционно се комбинира със сос (макар и понякога твърде оскъден като количество).
Друга версия гласи, че пастата е възникнала самостоятелно в Европа - и в частност в Италия - някъде
около 400 години преди Христос
Каквото и да е истинското обяснение, важното е, че днес пастата - или макароните, както казваме ние, българите - присъстват на трапезата на толкова много от нас. И не само засища глада ни, но според моите клиенти в Англия ни прави щастливи. Честит ден на пастата! Извинете, на макароните!
