Русия има ново „супер приложение", с което наблюдава гражданите си. Създадено от руската технологична компания VK, приложението се нарича Max и от 1 септември е задължително за всеки нов телефон, продаван в Русия.
Max позволява на потребителите да изпращат съобщения, да разговарят помежду си, да споделят файлове и да прехвърлят пари към и от руски банки.
Крайната визия на Кремъл за приложението е амбициозна: гражданите ще го използват, за да изпращат текстови съобщения и да провеждат разговори; родителите ще комуникират с училището на децата си; жителите ще могат да доказват самоличността си пред държавни агенции и фирми.
Широкият спектър на приложението Max предизвика аналогии с китайското WeChat.
Целите на Кремъл с приложението изглежда са две: чрез ограничаване на използването на алтернативни платформи като WhatsApp, президентът Владимир Путин може да продължи усилията си за изграждане на независима (по негово мнение „суверенна") руска цифрова сфера.
И макар Русия и Китай да имат много разлики по отношение на технологиите, Кремъл все още ясно желае да постигне същото ниво на наблюдение на устройствата, което Китай е постигнал; Max представлява стъпка в тази посока, като предлага на Путин нов инструмент за по-задълбочено наблюдение на руснаците – и дори на украинците в окупираните от Русия територии.
Опитите на Путин за цифров контрол в Русия започнаха преди години. Редица събития – блогъри, публикуващи новини за руско-грузинската война от 2008 г., които противоречат на версията на Кремъл за събитията, западните медии, които празнуват Арабската пролет като „Twitter революция", протестиращи, които използват социалните медии, за да организират демонстрации срещу Путин през 2011 и 2012 г. – изглежда са убедили Путин, че интернет извън държавния контрол е заплаха за сигурността на режима, включително в Русия.
Докато другите бяха впечатлени от силата на онлайн комуникацията и протестите в мрежата, той и неговите съветници явно видяха доказателства за западния заговор: през 2014 г. той скандално нарече интернет „проект на ЦРУ".
От този конспиративизъм произтекоха години на цензура, локализация на данни, криминализиране на онлайн изказвания и други цифрови репресивни действия от страна на Кремъл.
Технологиите, произведени в чужбина, започнаха да се разглеждат като заплаха за националната сигурност, а чуждестранните компании, които отказаха да цензурират информация, да предават данни или по друг начин да помагат на руската държава, бяха считани за действащи по нареждане на враговете на Русия.
През последните години Кремъл засили усилията си да замени западните технологии с руски, но резултатите са смесени.
Операционната система Astra Linux, създадена да замести Microsoft Windows, вече е широко разпространена в Русия. Но капацитетът на Русия за производство на хардуер е незадоволителен.
През 2021 г., когато Москва се опита да задължи руските компании да използват чипове, произведени в Русия, някои от тях заявиха пред правителството, че местните процесори са по-скъпи, с по-ниско качество и по-лоши характеристики от чуждестранните.
В няколко случая руският софтуер не е много по-добър. Около 2021 г. държавата започна да налага Rutube като алтернатива на YouTube на Google, но приемането му беше разочароващо, както показва „значителното" съкращение на персонал, обявено от Rutube през август.
Други алтернативи за стрийминг на видео срещнаха подобна съдба – първо голям ентусиазъм, а след това постоянен спад.
Приложението Max има поне малко по-голям шанс за успех. Както и в миналото, технологията не е съвършена. Някои руснаци вече са се оплакали от функционалността на Max (и са се подиграли на полу-кичозното, полу-ефективно набиране на рапъри, комедианти и влиятелни лица от VK за неговото популяризиране), съобщи БГНЕС.
Един стриймър се пошегува, че най-голямото предимство на приложението е, че... работи. Но VK е добре известна руска технологична компания, която успешно е изградила и разширила платформата VK (по-рано VKontakte), често наричана „руският Facebook". (Освен че има сходни функции с Facebook, VK има и почти идентичен интерфейс.)
Днес VK е една от най-популярните социални медийни платформи в Русия, използвана от над 90 милиона души.
Към средата на август Max има едва 18 милиона регистрирани потребители, но е на пазара от по-малко от година.
Може би по-важно за успеха на Max е фактът, че Русия изглежда решена да наложи използването му. Държавата може доста лесно да контролира изискването Max да бъде инсталиран на новите телефони, като заплашва телефонните компании, които не се съобразяват, или дори като вкарва в затвора техните ръководители.
Държавата се опитва да принуди руснаците, които са си купили телефон преди 1 септември, да преминат към Max, като ограничава достъпа до други приложения за съобщения.
През август Кремъл наложи строги ограничения върху гласовите повиквания в WhatsApp и Telegram за всички в Русия, като се позова на предполагаемия отказ на платформите да предоставят данни на руските служби за сигурност. (Путин мрази WhatsApp, тъй като той е собственост на Meta, която Русия счита за инструмент на американската подривна дейност и официално е обявила за екстремистка организация; както Facebook, така и Instagram са забранени в Русия.)
Изглежда, че надеждата е, че руснаците в крайна сметка ще се откажат от тези алтернативи. Оказването на натиск върху телефонните компании и ограничаването на онлайн достъпа до алтернативи на Max са най-мащабните варианти за прилагане на закона в Русия, но държавата винаги може да арестува и накаже отделни лица – например протестиращ, който не е инсталирал приложението, или журналист, който все още използва Telegram, за да разпространява новини – за да даде пример и с тях.
Потенциалните последствия за руските граждани са значителни.
Всичко, което потребителят прави в Max – и всичко, което Max може да събира, като данни за геолокация, контакти, снимки и аудио – вероятно може да бъде достъпно и използвано от държавата. Всичко, което държавата събира – независимо дали е безобидно, лично или силно политическо – може да бъде използвано за арести, задържания, глоби, изчезвания и много по-лоши неща.
Компаниите в Русия трябва да се съобразяват с правните и извънправните изисквания на агенции като Федералната служба за сигурност (ФСБ), която има широки правомощия. VK е малко вероятно да се съпротивлява.
Откакто основателят на компанията беше изгонен и избяга от Русия през 2014 г. за съпротива срещу изискванията на Кремъл, а компанията беше предадена на съюзниците на Путин, VK е повече от гъвкава в сътрудничеството си с държавата.
Двама независими руски журналисти съобщиха през август, че ФСБ е дала на разработчиците на Max спецификации за това как да се борави с личните данни на потребителите и е поискала да може да проверява приложението. (Не изглежда, че VK или ФСБ са отговорили на доклада.)
С разпространението на Max руснаците ще имат по-малко места, където да водят сигурни разговори онлайн. Достъпът им до източници на информация, които не се контролират от държавата, може да бъде още по-ограничен.
Човешките права в Русия ще пострадат, ако наблюдението на дисидентската дейност се засили, а тези, които търсят алтернативни начини за комуникация, ще се открояват още повече като аномалии, заплашващи режима.
Тревожно е, че режимът на Путин изглежда прилага този принудителен подход към цифровото наблюдение в окупираните украински територии. От 1 октомври студентите в окупираната от Русия област Запорожие, в югоизточна Украйна, са задължени да използват Max и им е забранено да използват алтернативи, според украинска правозащитна организация.
Двама души, запознати със ситуацията на място в окупираните украински територии, ми казаха, че руснаците вече забавят функционалността на Telegram и WhatsApp в интернет там и принуждават продавачите на телефони да имат Max предварително инсталиран.
Униформени руснаци също спират хората, когато напускат окупираните територии, за да влязат в Русия, и проверяват дали имат Max на устройствата си, споделиха ми тези източници.
Както и в Русия, не е трудно да си представим как неуспешното изтегляне на Max може да бъде потенциално основание за арест.
Разбира се, налагането на това „супер приложение" не е без рискове за държавата. Това означава, че голяма част от технологичната екосистема на Русия ще има единствена точка на отказ.
Ако Max спре да работи поради бъг в актуализацията, повреда на сървърите или кибератака, приложението може да бъде изключено за определен период от време, което в този случай може да спре милиони банкови плащания, съобщения и опити за проверка на самоличността чрез приложението.
А ако Max не работи добре или не предоставя функционалността, която руснаците желаят, това може да повлияе на общественото мнение.
Хората, които се шегуват, че „Max ще бъде предварително инсталиран на нашите чайници и хладилници", показват, че някои руснаци знаят много добре какво се случва. Но те не могат да направят много, за да го спрат.
