Необходима е цялостна програма на правителството с политики и мерки, които да подпомогнат прехода при влизане в еврозоната със съответните конкретики по различните браншове. Нещата във всяко едно отношение са несравними от бранш до бранш, от сектор до сектор, което изисква отделно повишено внимание за всеки един от секторите, както и конкурентоспособността, особено в „А" обора, в който ние ще влезем от 1 януари 2026 г. Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политик и идеи д-р Калоян Паргов в началото на Кръглата маса „Малкият и среден бизнес на България в условията на еврозоната – предизвикателства, политики за подкрепа", организирана от СИНПИ и Министерство на икономиката и индустрията.
Събитието бе открито от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов. Във форума взеха участие представители на институциите, работодателските организации и на научните среди - председателят на Комисия за икономическа политика и иновации Петър Кънев, зам.-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова, главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова, проф. Цветана Стоянова – член на КРИБ и зам.-ректор на УНСС, зам.-председателят на УС на БТПП Тодор Табаков, членът на УС на БСК Иван Велков, зам.- ректорът на УНСС Янко Христозов, проф. Гарабед Минасян, проф. Андрей Захариев, проф. Боян Дуранкев и други. Това съобщиха от пресцентъра на Стратегически институт за национални политики и идеи - СИНПИ.
По думите на Паргов често се говори за чуждестранните инвестиции, но важното, което се пропуска е една важна негативна тенденция - увеличеният износ на капитал от България. „Въпросът е дали влизането в еврозоната и дали държавата в лицето на отговорните институции могат да спрат тази негативна тенденция или поне да я забавят, защото това е по-лошо, отколкото да има намалени чуждестранни инвестиции", изтъкна председателят на СИНПИ.
„Малки и средни предприятия ще влязат като основния гръбнак на икономиката. Влизането в еврозоната не е само промяната на паричната валута. Влизането в еврозоната е свързано с икономическо, структурно и регулаторно адаптиране на малки и средни предприятия.То включва,освен физическото въвеждане на еврото, присъедияване към общата парична политиа на ЕЦБ, пълноценно участиев банковия съюз,съобразяванес макроикономическите правиа на Еврозоната,.и изпълняване на високите изисквания за отч3, прозрачност и надзор. ", посочи д-р Даниела Везиева – служебен министър на икономиката (2021) и експерт на СИНПИ, която бе модератор на дискусията. Тя постави въпроса дали сме готови да следваме правилата на Еврозоната от януари 26г.
В заключение Везиева изведе няколко групи предизвикателствата: затруднение при адаптацията на микрофирмите към европейските стандарти, ценова спекулация и загуба на доверие, фалити поради грешки в договори, данъчни плащания, валутни рискове, засилване на регионалните икономически неравенства.
Според нея предложенията се оформят в няколко направления. Едното е финансова стабилизация и подкрепа като финансови инструменти за управление на валутен риск, за данъчно увеличение и стимули, за осигуряване на ликвидност.
„Другите мерки са свързани с информационната кампания, с осигуряване на безплатна счетоводна и правна помощ, намаляване на административната тежест, финансово подпомагане, чрез увеличаване на достъп до кредити, гаранционни фондове, трансформиране на съществуващи програми, като Плана за възстановяване и устойчивост, ОП „Конкурентоспособност", с таргетирани мерки, насочени към малките и средни предприятия, разширяване на дейността на ББР, участието на общините в този процес на прехода към еврозоната и техните възможности за стимулиране на малки и средни предприятия", обобщи на финала на форума Даниела Везиева.
