Те изискват аргументи за всяко решение и настояват да бъдат чути. Комуникацията с пациента също се промени – той вече е партньор в лечението, а не пасивен получател на грижа, казва деканът на Медицинския факултет на МУ - София
- Проф. Буланов, на 17 февруари 2026 г. 243 млади български лекари от Медицински факултет към МУ - София, ще положат Хипократовата клетва. Какво мотивира младежите "Gen Z" да избират медицината?
- Всяка генерация навлиза в професионалното си поприще с различни мотиви, мечти, ценности. Днешните поколения студенти са много емоционални, амбициозни и определено са с по-висок дух на свободни хора. Забелязвам интересна тенденция в мисленето и обществената настройка на випуските от последните години – колегите притежават силно изострено чувство за социална справедливост, респективно за несправедливост и навлизат в професионалната среда с огромно желание и решителност да поправят системата, да участват в нейното реформиране, въобще - "да имат думата", не просто да се учат и да лекуват пациентите.
Привлича ги също комбинацията от наука, практика и хуманност, която нито една друга професия не предлага толкова интензивно, както медицината. По време на следването при контакта с лекарите в болниците, а и в доболничната система, те са свидетели на множеството дефекти в здравеопазването. Голяма част от тях работят като болногледачи или са волунтиери в клиники.
Виждат неудовлетворението и обезсърчаването на огромна част от лекарите и въобще работещите в системата, разбират причините за това разочарование, а и немалка част от проблемите на пациентите. Допускам, че тези феномени ги амбицират в желанието им за "поправка в системата", за постигане на достоен и живот.
Младите хора вече са и по-прагматични – наясно са, че докато редица други професии се автоматизират или са застрашени от изчезване, лекарят си остава незаменим. Знаят, че ще им е трудно, но избират медицината, защото тя е реална територия в един все по-виртуален свят.
Професията дава дълбок смисъл на живота на всеки, който я практикува и има ясни показатели дали си добър, трудно може да симулираш успех – или помагаш на пациента, или не. Особено в по-интервенционалните специалности това е силно подчертано.
- Как изкуственият интелект (AI) ще бъде ваш помощник в обучението по медицина?
- Тук трябва внимателно да разделяме процеса на студентско обучение и процеса на практикуване в медицината. В обучението по медицина новите технологии, сред които и елементи от изкуствения интелект, отдавна имат своето място - например като полезен инструмент за симулация на сложни медицински казуси, за тренировъчно извършване на манипулации и операции в симулирана среда и др.
В съвременните роботизирани системи за хирургия чрез AI се адаптират и запаметяват особеностите в двигателната активност на отделния хирург. AI помага на студентите и на лекарите за достъп до огромни бази данни, бързо извличане на информация и някои видове анализ, което очевидно пести време и увеличава възможността да се фокусират усилията върху усвояването на знания и върху анализа преди вземането на критични решения.
Дълбоко съм убеден, че конструкцията на образованието по медицина, начините за придобиване и оценка на знания, принципите и методологията на преподаване до ниво на придобиване на диплома за "магистър-лекар" не трябва да се променят.
Да се усъвършенстват – да, но не и да се променят. Иска ми се да подскажа, че например "справката", която може да направи AI по дадена тема (т.е. да прочете няколкостотин страници за няколко секунди), не може и не трябва по никакъв начин да замени натрупването на знания чрез четене и практикуване и тяхното прилагане в професията на медика.
От друга страна AI е отдавна в медицинската апаратура, тя става все по-прецизна, с много повече възможности да ни подкрепя в диагностично-лечебния процес. Но важно е да подчертая, че AI няма как да замени живия лекар, медицинска сестра, акушерка. Няма как да поеме отговорност вместо тях. Освен, ако законодателството не се изврати в антихуманна или псевдохуманна посока.
Без лекаря, и най-добрата машина или платформа си остава само една компютърна програма. Така че ние гледаме на иновациите като на помощник, който съдейства на медиците, а не замества човешката преценка, решение и действие. Да не говорим за индивидуалния подход, човешкия разговор с пациента, емпатията - това остава уникална привилегия на хората.
Затова целта ни е да научим студентите, че лекарят владее технологията, а не тя него. Той преценява дали, кога и как да я използва. Най-важното: лекарят носи юридическа и морална отговорност, а софтуерът – не. Затова AI в нашия факултет занапред ще бъде допълнително учебно помагало, което обаче никога няма да отмени задълбоченото учене на анатомия и физиология, например, нуждата от упражнения, от залягане над дебелите учебници, от личното усилие на всеки студент.
- Кои са основните принципи, на които стъпва обучението в Медицински факултет?
- На първо място е последователността - целта е студентите да придобият солидни теоретични познания и след това да надграждат с познания за болестите. Няма как да станат добри в практиката, ако им липсва фундаментът. А и законът им дава право да практикуват, след като завършат.
Второ - дисциплина и устойчивост, защото професията на медика, както и подготовката за нея, е физически и психически изтощителна. Трето – осъзнаване и приемане на етичните и морални принципи и норми във взаимоотношенията между колегите, между отделните съсловия в медицинската сфера, отношенията с пациентите, етика и морал в научните изследвания, академична етика и много други аспекти.
Разбира се, има дисциплини, които преподават тази материя, но тези норми се предават всеки ден като "етична щафета" между поколенията лекари и студенти в процеса на обучение. Бих добавил и още няколко принципа, които се опитваме да им внушим като житейски предпоставки за успех – умения за работа в екип, уважение към ментора и наставника, стремеж към добро физическо здраве, упорит труд, необходимост от самоусъвършенстване. Лекарят учи цял живот.
- Какво се промени във випуските, когато вие завършихте и сега?
- Преди години йерархията беше безспорна – и в системата, и в отношенията лекар - пациент. Това се приемаше за даденост, докато днешните млади лекари изискват аргументи и доказателства за всяко решение. Искат да участват в обсъждането, да бъдат чути.
Промени се значително и комуникацията с пациента – той вече е партньор в диагностиката и лечението, а не пасивен получател на грижа. Докато ние се учехме (и ни учеха) да се адаптираме, влизайки в системата, сегашните млади лекари изглежда са решени да я променят. Всъщност именно нашите поколения допуснаха да се развият дефектите в здравеопазването, както и порочният и несправедлив начин на финансиране. Не намерихме сили и начин да ги поправим -длъжници сме на младите колеги.
Затова мисля, че това е здравословна еволюция на младостта и съм убеден, че в основата стои самочувствието им на лекари, получили солидно образование по медицина.
Едни от основните разлики между съвременните поколения медици и тези отпреди две-три декади, е, че сегашните са много по-мобилни – за тях светът е отворен във всеки един момент. Те са и с несравнимо по-големи възможности за достъп до медицинска литература и затова теоретично са по-добре подготвени. Задачата на държавата, която е инвестирала в бъдещите лекари, е да им създава условия да остават тук.
- Какво е нужно, за да избират България пред кариера в чужбина – големи заплати ли?
- Мисля, че главният мотив за напускане вече не са парите. Преди 20-25 г. това беше най-честата причина. Изискванията за езикова и професионална подготовка и способност за адаптация в общества, различни от нашето, като че ли са все по-лесно изпълними.
Днешният млад българин говори поне един от основните европейски езици. Пътува се свободно, няма граници и разлики във валутата. Родителите му са по-богати и могат да го подпомогнат. Според мен, да работиш в чужбина бе доста по-трудно в началото на века. Сега всички знаят, че липсата на лекари в Централна и Западна Европа, както и извън ЕС, нараства все по-отчетливо и този трудов пазар е "гладен" за добри професионалисти и за специализиращи лекари.
От друга страна, много от младите колеги се чувстват като "хора на света". Пътували са доста, включително по образователните обмени с чуждестранни университети и имат самочувствие, при това не без покритие. Някои вероятно търсят и приключение. Извън тези случаи, впечатлението ми за преките нужди на младите лекари, което би ги накарало да предпочетат Родината или не, е комплекс условия като – много добро заплащане, възможност за реализация в желана специалност и възможност за предвидимо и устойчиво кариерно развитие в добра за живеене среда.
- Недостигът на медицински кадри у нас нараства особено в спешната помощ и онкологията и други. Випуск 2025 какви направления избра?
- В анкетата, която провеждаме преди промоцията на всеки випуск български студенти, тази година на първо място излиза специалността "Анестезиология и интензивно лечение" (10.29%). От години се говори, че има нужда от повече анестезиолози и ето - младите лекари откликват.
И това има своето обяснение - в периода на пандемията от COVID-19 много студенти започнаха работа като доброволци в реанимационните клиники, а впоследствие – и като болногледачи, и така намериха своите ментори, своето призвание и удовлетворение, видяха бъдещето си в тази тежка и благородна специалност.
На предни позиции са също педиатрия, хирургия, ендокринология. За съжаление, процентът на желаещи да практикуват онкология или да работят в спешната помощ все още е много нисък, като причините са комплексни - условия за работа, заплащане, възможност за кариерно развитие, емоционално натоварване при работа с тежко болни пациенти.
- Колко от тях ще останат в България? От няколко години съотношението напускащи - оставащи се промени.
- Випуск 2025 е четвъртият подред, който потвърждава устойчивата вече тенденция - 69% от завършващите планират да работят тук. Впечатление прави и преобладаващият избор за работа като "лекар в клиничната практика" (85%).
Имаше доста години, когато немалко от завършващите лекари заявяваха намерение да работят в сферата на фармацевтичния бизнес.
В последните 10-12 г. това се промени и сега има трайна тенденция онези, които биха избрали подобна кариера, да са по-малко (2%). Всичко това говори за намерение за започване на специализация, готовност за работа в клинична среда и за поемане на отговорност. Силно впечатление правят и мотивите за тези намерения - отговорност към обществото, към България, към семейството.
Надявам се, че ние – техните преподаватели, сме допринесли за тяхното съзряване и вярвам, че те ще съхранят тези ценности в бъдеще.
ВИЗИТКА
- Завършва медицина в МУ - София, през 1991 г.
- Работи в Клиниката по спешна неврохирургия на ВМА до 1995 г.
- От 1996 г. е хирург в Първа хирургия на УМБАЛ "Александровска"
- Доцент по хирургия от 2012 г., професор по хирургия от 2020 г. Клиничните и научните му интереси са в областта на коремната патология, с насоченост към диагностиката и хирургичното лечение на онкологичните заболявания
- От 2016 г. е заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет на МУ - София
- През 2020 г. е избран за декан на Медицинския факултет. От 2024 г. тече вторият му мандат
- От 2025 г. е член на Академичния съвет на МУ - София
