Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене два законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Първият е внесен от Министерския съвет и беше приет с 13 гласа „за“.
Това е последната реформа, за да можем да изпълним всички ангажименти по третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Реформа, която адресира редица въпроси в наказателния процес, каза пред депутатите в комисията министърът на правосъдието Георги Георгиев.
Той обясни, че промените имат за цел да се разшири кръгът от лица, за които законът предоставя правото да обжалват по съдебен ред постановление на прокурор за прекратяване или спиране на наказателното производство (НП). Да бъдат уредени конкретни хипотези, според които главният прокурор може да упражни правомощията си да отдели постановление за прекратяване на НП след сроковете за съдебен контрол и други.
Вторият законопроект е внесен от депутата Димитър Гърдев и група народни представители. Той беше приет с 12 гласа „за“.
Промените по него предвиждат подсъдността на военните съдилища за престъпления, извършени от служители на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), да отпадне. Това не освобождава тези лица от наказателна отговорност, просто тя ще се реализира в общите съдилища, каза пред депутатите Николета Кузманова от парламентарната група на „Има такъв народ“.
Тя допълни, че от гледна точка на българското право, извършено престъпление от служител на ДАР, е подсъдно на военен съд. В същото време България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и дължи обезщетение за наложено такова наказание, каза още тя.
Не само за България, такава е практиката на ЕСПЧ – военните съдилища трябва да имат много тясна компетентност, посочи Надежда Йорданова от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Министърът Георгиев посочи, че ведомството му е представило становище по този законопроект.
