- Най-добре платени - шефовете на БНБ, на КС, КФН и КЕВР
- Вторият ешалон държавни длъжности са с месечни заплати до 6900 лв.
Когато в сряда депутатите се съберат за първи път след 33-дневната си ваканция, ще бъдат приятно изненадани от новите се заплати – те ще са с 11% по-високи от тези, които са получавали преди лятното почивка. Това произтича от публикуваните наскоро данни на НСИ за средната заплата в обществения сектор, която се е вдигнала с толкова. А по нея се определят и заплатите на властимащите.
Всеки народен представител ще се разписва срещу минимум 7935 лв. без добавките, или към 12 хиляди лева заедно с тях. Парламентарният председател Наталия Киселова, която има научни титли и сравнително голям трудов стаж,
ще получава над
16 хиляди лева Президентът Румен Радев ще е с близо 20 хиляди лева, а премиерът Росен Желязков – с около 3 хиляди лева по-малко от него.
Но имуществените декларации на лицата, заемащи публични длъжности, публикувани неотдавна показват, че във втория ешелон на властта има доста хора, които получават по-високи заплати от всеки министър, депутат и дори от парламентарния шеф, а единици от тях – от президента и премиера.
Безспорните лидери в това отношение са гуверньорът на БНБ и председателят на Конституционния съд
Според имуществените декларации на Димитър Радев и на Павлина Панова между 1 януари и 31 декември 2024 г. те са получили годишен доход от трудови правоотношения в размер на съответно 388 636 лева и 327 008 лева. Това прави месечната заплата на Димитър Радев 32 386 лв., а на Павлина Панова – 27 250 лв.
За заплатите и на двамата висши служители има нормативни основания. Например в Закона за БНБ пише, че възнагражденията на ръководния орган на централната банка се определят в зависимост от
средните заплати на ръководителите на банките
в страната. Текстът очевидно визира търговските банки, които БНБ надзирава и до чиито документи за заплатите има достъп – иначе те са търговска тайна.
През 2020 г. годишният отчет на БНБ до парламента съдържаше констатацията, че през предходната година заплатите на ръководния състав на централната банка изостават с близо 10% от средните заплати на директорите на търговските банки и БНБ възнамерява да преодолее това изоставане със собствени средства. Оттогава в нито един годишен отчет не се споменава тази тема, няма я и в последния. Там пише само, че заплатите на работещите в БНБ са “конкурентни” за сектора. А в закона за Конституционния съд пише, че заплатата на председателя се определя като средноаритметична между тези на председателя на Народното събрание и на президента. 27 250 лева месечно е доста над средната между двете, но Павлина Панова има близо 30 години трудов стаж, а и в крайното трудово възнаграждение, което декларира, влизат всички бонуси, получавани през годината.
Членовете на Конституционния съд, който се състои общо от 12 човека, включително и председателя,
получават 90% от трудовото възнаграждение на този
председател По-любопитното обаче е, че след като всеки от тях изкара 9-годишния си мандат, има право да се пенсионира, независимо от възрастта си и независимо че след това може да работи на трудов договор и да се осигурява другаде. При това пенсиониране членовете на КС получават накуп и 20 месечни заплати.
Другата група висши държавни чиновници с големи заплати са председателите и членовете на регулаторните органи. Независимо дали се избират от Народното събрание, или се назначават от правителството, или пък на квотен принцип сред тях има хора, посочени от президент, парламент и кабинет, заплатите във всеки регулаторен орган се определят от специалния закон, по който работи и от вътрешни правилници.
Един от регулаторите с най-много и най-важни отговорности например е Комисията за финансов надзор, която трябва да следи за дейността на пенсионните, застрахователните и инвестиционните дружества. Тази комисия се издържа почти изцяло от таксите, които събира от бизнеса. В закона за нея е записано само, че заплатата на председателя на КФН и на четиримата му заместници не може да са по-ниски от средните заплати на управителите на дружествата, които надзирават. Например зам.-председателят по застраховането не може да получава по-ниска заплата от средната на изпълнителните директори на застрахователните дружества. В същото време в закона пише, че заплатите на КФН не може да са по-високи от тези на ръководството на БНБ.
За последен път публична информация колко получават шефът на КФН и заместниците му бе публикувана през 2018 г. И се оказа, че шефът на регулатора взема 13 146 лв.
От имуществената декларация на настоящия председател Бойко Атанасов се вижда, че той е получил през 2024 г. общо 238 916 лв., което прави по 19 909 лева месечно. Или увеличението за тези 7 години е с 51,4%. Това е значително по-малко от темпа на нарастване на средната работна заплата в България за същия период. Той е 112 процента – през 2018 г. средната работна заплата у нас беше 1198 лв., а в момента е 2547 лева.
Малко по-голямо трудово възнаграждение от това на Бойко Атанасов декларира за 2024 г. доскорошният председател на КЕВР Иван Иванов, който посрещна 80-годишнината си на същия пост, защото последните няколко парламента не намериха време да изберат нов състав на енергийния регулатор. Той е получавал по 20 105 лв. месечно, но твърде е възможно в това число да влиза и заплатата му като преподавател в Техническия университет, защото енергийният закон му позволява, докато е шеф на КЕВР, да бъде и преподавател. Във всеки случай заплатата му се определя от закона като “93 на сто от
три средни месечни заплати на работещите в енергийния сектор”,
където винаги са били сред водещите по заплати сред всички браншове. Членовете на КЕВР са с 85%.
Комисията за регулиране на съобщенията също се занимава със специфичен бранш – телекомуникациите, радио- и тв операторите, но за разлика от КЕВР заплатите на председателя и членовете ѝ не се равняват по тези в бранша, а по тези, които получават в Комисията за защита на конкуренцията. А те пък са приравнени към заплатата на председателя на Народното събрание.
Председателят на КЗК трябва да получава заплата, равна на тази на председателя на парламента. За 2024 г. бившата вече шефка на комисията Юлия Ненкова тя е декларирала по 13 986 лв. месечна заплата.
Шефът на КРС Иван Димитров би трябвало да получава същата заплата, но за 2024 г. е декларирал по 17 467 лв., като разликата вероятно се получава от бонуси. Димитров освен това е декларирал като получени през 2024 г. и 33 300 лева, които е описал като “доход от пенсия”.
Сред висшите чиновници обаче има и следващ ешелон - главни секретари на министерства, директори на дирекции, главни експерти и т.н. Те не попълват имуществени декларации и размерът на възнагражденията им може да се види единствено в доклада за състоянието на администрацията през 2024 г., също публикуван наскоро. Но не персонално, нито дори по министерства, а само като минимални и максимални възнаграждения по длъжности.
С най-високи заплати са главните секретари на министерства. Максималната им основна месечна заплата е 6900 лв., а минималната - 3100 лв. В предходния доклад тези основни трудови възнаграждения бяха съответно 6000 и 3420 лева. Което показва, че за 1 година максималната се е увеличила с 15%, колкото е и средното увеличение на работната заплата в страната за този период. Минималната, за когото и да се отнася тя, е намаляла с 9%. Това са обаче основни възнаграждения, без класове за прослужено време и без различните бонуси.
За сравнение, през 2024 г.
заплатата на министрите беше средно 9100 лева,
но това е също основна заплата без никакви добавки.
Вторите по заплата позиции в държавната администрация са на главните директори в министерства и агенции. Тяхното максимално трудово възнаграждение през 2024 г. е било 6365 лева за основната част от заплатата.
Над 6 хиляди лева месечно са получавали максимално още две позиции - ръководителите на инспекторати и заместник главните директори по ведомствата. На повечето от останалите позиции надолу по йерархията чак до старшите експерти заплатите са били между 4 и 6 хиляди лева.
При старшите и младшите експерти и специалисти дори максималните трудови възнаграждения падат под 4 хиляди лева, но колкото по-надолу се отива в йерархията, толкова повече разликата между максимална и минимална заплата става по-малка, показва докладът.
