Издънка на Хекимови е консултант на четирите университетски болници на Оксфорд
Мост в центъра на Златоград носи името Хекимовият мост в памет на многобройната фамилия, дала на града и страната около 50 медици. Мостът свързва ул. "Стефан Стамболов" и "Тракия" с "България", а решението е взето с пълно единодушие от местния парламент.
Мостът е построен преди 3 века, като в основата му има вграден кръст върху мраморна плоча. Така в онези времена се оставял знак на по-тайни места, за да не се дразнят турците. Мостът е над Голяма река - приток на Върбица.
Върху паметна плоча на моста сега са изписани имената на двама доктори,
загубили живота си, за да спасят пациенти. Това са д-р Божидар Хекимов и д-р Кирко Хекимов.
Първият бил съдов хирург и е починал на 43 г. в Хасково от масивен инфаркт минути след нощно дежурство — от преумора след операции. Вторият починал след операция на тежък случай, докато е в отпуск в Златоград. Тогава 60-годишен, той е главен асистент във Втора хирургия на ВМИ-Пловдив. Въпреки че не е на работа, по молба на колеги от златоградската болница д-р Хекимов прави операция на кризисен пациент. След нея казва, че има нужда от глътка въздух, излиза на улицата и след няколко крачки се срива от масивен инфаркт.
Според родовата памет още трима лекари са загубили живота си при изпълнение на служебния дълг, като и тримата са били заразени в големи епидемии.
Заради такава отдаденост на много медици Хекимови те са почитани до ден днешен като род на народните лечители на Златоград. Медикът и писател д-р Тотко Найденов го определя като най-бележития български лекарски род.
Хекимови се раждат с дипломи по медицина,
казва кметът на Златоград Мирослав Янчев.
Част от лекарския род се събра преди дни на официалното откриване на името на моста и паметната плоча в родния си град.
Родоначалник му е Димо Стоянов, наречен Димо Хекима (хеким на турски значи лекар), роден около 1770 г. На млади години Димо избягал от Златоград, след като турски управник се опитал да го убие. Младият мъж упорито отказвал да се помохамеданчи.
При случайна среща край града турчинът замахнал със сабята да го съсече, но Димо имал тояга в ръцете и го изпреварил - с два-три силни удара го повалил на земята. За да не изчезне без вест, се отбил вкъщи и казал: "Убих турчин, бягам."
В действителност турчинът не бил умрял, оздравял и побързал да напусне града.
Димо получил медицински знания в Бейрут и Цариград
и се завърнал след 20-ина години като опитен лекар, разказва Величко Пачилов, който е наследник на рода.
Димо Хекима е имал по-голям брат - Стоян, който също бил лечител. С жена си Лата Фунтова събирали билки и с тях лекували хората. Нямали обаче деца и не оставили потомство.
През 1836 г. върлувала чума. Димо и Стоян останали в Златоград да лекуват болните и се заели да въведат мерки за ограничаване на епидемията. Съветвали хората да си вземат дрехи, храна и добитъка и да се пръснат из колибите в околностите, за да живеят без да се срещат. Ако им е нужно да си съобщят нещо, трябвало да си викат от два баира. В краен случай, ако трябвало да си услужат - например със сол, трябвало да я оставят на предварително уговорено място, без да се срещат.
Докато се опитвали да спасят другите, братята умират от заразата
След Димо остават 4 деца - Никола, София, Василка и Георги. Всички те били лечители. Синовете му се образоват и дипломират в Александрия, Египет. Никола оказвал медицинска помощ на населението над 50 години – до смъртта си през 1890 г. След като завършил, Георги постъпил на работа в Малта и едва след това се завърнал по родните места. Най-напред се установил в град Комотини (днес в Гърция). Първото си дете кръстил Малта - за спомен от работата му на острова.
Двамата братя, вече прочути лекари, обслужвали обширен район в Родопите и Беломорието.
Хаджи Никола си стоял в Златоград, а Георги пътувал из района и отсядал по селата и градовете по график.
Георги умрял на 51 г. - като баща си и чичо си се заразил при изпълнение на лекарския дълг
и се споминал от жълтеница. Никола и Георги участвали в написването на учебника за новопостроеното през 1852 г. училище в Златоград. През 2000 г. беше направено фототипно издание на този учебник, който е с подчертано светски характер, под названието "Златоградски сборник". За хаджи Никола издателят тогава написал, че е превел и преписал дял от Библията - "Притчи Соломонови".
След Освобождението на Златоград през 1912 г. Хекимовият род масово се насочва към медицински специалности. Само поименникът с раждане и смърт на всеки лекар от фамилията, направен от Величко Пачилов, съдържа 43 имена.
В списъка не са зетьовете и снахите, сред които също има доста лекари, фармацевти и други медицински кадри. Не влизат и имената на потомци, сменили фамилията си, които Пачилов още не е издирил.
Сред известните в рода е д-р Константин Лазаров Вълчев – акушер-гинеколог, който освен в Златоград е работил в Пловдив, Етиопия и ЮАР. Той е
един от първите в света специалисти по инвитро,
работи от дълги години в Торонто и е автор на изобретения в тази област.
Проф. Вълчев е бил близък със строителния магнат и филантроп Игнат Канев и взема участие в много благотворителни начинания на българската общност в Канада. Той е активен член на църковното настоятелство в храм "Св. Димитър Български", чийто устав е написал.
Превежда църковните песнопения от различните християнски служби и празници от старобългарски на съвременен български, за да знаят богомолците – а и самият хор, за какво се пее в тях.
Проф. Вълчев, който вече е на 91 г., е изобретател на медицински инструменти за гинекологията, като най-известният е Valtchev UM (Uterine Mobilizer), т.е. маточен мобилизатор, и е инвазивен лапароскопски инструмент. Има общо 13 изобретения.
Наследник на рода е и анестезиологът д-р Петър Димитров,
член на Кралското дружество по анестезиология във Великобритания. Д-р Димитров бе в екипа, извършил първата в Обединеното кралство операция за трансплантация на матка, а преди месеци жената вече роди здраво бебе. Трансплантацията бе извършена в Центъра за трансплантации в Оксфорд, а той е консултант анестезиолог.
Случаят бе описан от британски медии които подчертават, че това е зората на нова ера в борбата с безплодието.
Д-р Димитров е в Оксфорд вече 22 г. Консултант е към четирите университетски болници там и е старши лекар. Анестезиолог е и при тежки случаи като трансплантации и онкооперации. Преди да постъпи в Оксфорд, е работил в сферата на детската анестезиология и реанимация в Лондон и Бристол.
