- Оглеждат 116 бивши поликлиники и градини за домове. В момента местата са само 15 хил.
- Топъл обяд за 70 хил. бедни ще има до края на януари
Всеки пети българин официално се води беден. Това в цифри означава, че над 1,4 млн. души ще продължат да живеят с под 764 лв., колкото ще бъде линията на бедност от 1 януари.
Най-уязвими обаче са възрастните хора, а само те са над половин милион. За да преживеят, разчитат основно на пенсиите си. И тук идва първият проблем - половината от всички над 2,05 млн. пенсионери получават минимални пенсии, като тази за стаж и възраст е 630,50 лв., а най-ниската за инвалидност е 535,93 лв.
Между 20 и 30% от пенсионерите пък се нуждаят от помощ в ежедневието си. Националната здравна анкета показва, че около
300 000 души в България живеят с многобройни хронични заболявания,
които водят до сериозни ограничения на тяхната самостоятелност. Катастрофалната демографска картина у нас пък не вещае и нищо по-различно в бъдеще. Според доклади на Световната здравна организация и Европейската комисия до 2030 г. хората, които не могат да се обслужват сами или се нуждаят от грижи, ще нараснат с около 25-30%. Прогнозите сочат, че около 1,5 милиона души в България ще се нуждаят от грижи в ежедневието си към 2040 г. До 2050 г. пък половината от населението над 80 г. ще има сериозни здравословни проблеми, които ще изискват помощ в ежедневието. Това включва хора, които страдат от алцхаймер, парализи, инсулти и други тежки състояния.
България има сравнително висока степен на зависимост от семейните грижи, а ресурсите за професионална грижа и институционални услуги не са достатъчни, за да покрият всички нуждаещи се.
В момента местата за настаняване са твърде малко. 5598 са тези за стари хора в 82 дома, финансирани от държавата. 4395 пък са в 68 дома за пълнолетни лица с увреждания. Частните домове са 108. Регистрираните хосписи са под 50 с 1500 места. Или общо са около 15 хил.
С над 380 млн. лв. по плана за възстановяване ще бъдат ремонтирани 81 от общо 82 дома за стари хора, финансирани от държавата. Както “24 часа” разказа, се залагат условия, близки до домашните, медицински кабинет във всеки дом, пространства за отдих и хобита за общо над 5800 възрастни.
Изграждат се иоще 254 нови социалниуслуги за хора сувреждания,
а общата инвестиция по проект “Модернизиране на дългосрочната грижа” е над 750 млн. лв., осигурени по плана. Парите ще се дадат на общините и те ще провеждат обществените поръчки и търговете, защото кметовете и местните власти имат ключова роля в този процес.
За да има нови домове, държавата започна оглед на 116 бивши училища, детски градини, здравни заведения, за да се прецени кои от тях могат да бъдат преустроени и да станат домове за възрастни хора, обясни в петък социалният министър Борислав Гуцанов. Той допълни, че се планира да бъдат създадени около 10 нови дома в някои от тези сгради.
В момента обаче хората, които не са настанени в старчески домове, могат да разчитат основно на държавни услуги и европейски проекти.
В националната карта на социалните услуги през миналата година са били обхванати 104 290 българи. Най-много са в асистентска подкрепа - близо 44 хил., в терапия и рехабилитация са участвали 16 400, в дневна грижа за пълнолетни с трайни увреждания - 13 871. През миналата година
903 млн. лв. са били отпуснати от бюджета за социални услуги,
делегирани от държавата на общините. Отделно личната помощ е струвала над 981 млн. лв., а средно на месец личен асистент са имали около 65 хил. души с увреждания.
Една от най-важните е “Иновативни здравно-социални услуги”, която наследи приключилия миналата година проект “Грижа в дома”. Тя е за сравнително по-малко хора и първоначално предвижда обхващането на 15 хил. със 150 млн. лв. Но с нея продължават да се предоставят грижи за инвалиди в дома им.
Миналата седмица пък бе съобщено, че социалното министерство е успяло да предоговори най-разпознаваемата програма - “Топъл обяд”, да продължи до 31 януари. С нея 70 хил. бедни всеки ден получават супа, основно ястие и хляб, а поне веднъж седмично - десерт. Тя трябваше да приключи през септември, но ще продължи и през най-тежките зимни месеци. Всъщност на пръв поглед изглежда, че това е едно хранене, но то е ключово за самотните възрастни, които не могат често да си готвят разнообразна храна. “Това често ме спасява, защото ставам трудно и трябва да ям само филии, намазани с нещо, или попари”, разказва Парашкева, която ползва от 2 г. услугата.
Общините също се включват със собствени програми. Една от най-активните и иновативни е Бургас. През април миналата година там стартира уникалната за България социална градина за хора с деменция “Грижовник”. А заради големия интерес бе направена и втора месеци по-късно.
“Грижовник” е на принципа на детска градина, само че за възрастни.
Близките на хората с деменция ги оставят сутринта и ги прибират у дома в късния следобед
Освен че са под наблюдение, те участват в т.нар. социални кафенета, водени от психолог, специализирал се в работата с дементни хора. Целта е забавяне на дементните процеси и превенция на задълбочаване на състоянието, обясняват от патронажа. Предлагат се още групова рехабилитация на възрастните, за да не се обездвижват, както и трудотерапия. Освен обяд за всеки един е осигурено пространство за почивка и следобедна дрямка.
А през летните месеци непрекъснато се организират разходки и посещения на културни събития. През тази година пък общината започна да раздава и специални гривни за дементни. Те са лилави и са с изрисувана незабравка и вграден QR код.
Когато кодът се сканира, се получава информация за името на човека с деменция и телефон на негов близък
Гривните са създадени от екипа на “Домашен социален патронаж”. Те са безплатни, но за персонално изработения код потребителят ще плаща 2-3 лв.
Всеки нуждаещ се пък може да потърси помощ в дирекциите за социално подпомагане в страната.
