От десетилетия тя е един от стълбовете на българската икономика
18 хил. миньори добиха подземни богатства за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната. Това би трябвало да радва индустрията, но браншът приема годината като противоречива. Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г.
Няма особено напрежение от този факт, защото добивът все пак се задържа над средните стойности за последното десетилетие.
Минната индустрия е стабилна в картината на българската икономика и така е десетилетия въпреки стресовите ситуации през годините. С иновации и квалифицирани хора тя продължава да вади ценни метали, минерали и изобщо суровини от едни от най-бедните руди.
Във времето, в което Европейският съюз иска по-голям дял на собствените суровини, а не да ги доставя през девет морета и да бъде зависим от трети страни, за европейския пазар. Минната индустрия има дългогодишен опит и традиции в търсенето, проучването, добива и обработката на полезни изкопаеми. Страната ни е дарена с находища от всички групи подземни богатства, както и с множество перспективни терени за бъдещо проучване. Сред основните добивани суровини у нас са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор.
“В условията на зелена и дигитална трансформация, обусловена от Европейския зелен пакт и новата регулаторна рамка за критичните суровини, достъпът до устойчиви и надеждни източници на минерални ресурси се превръща в ключов приоритет. Нашата индустрия
не просто осигурява суровини – тя създава
основата,
върху която се изграждат чистите технологии, енергийната независимост, модерната инфраструктура и високотехнологичните производства. Днес повече от всякога трябва да осъзнаем, че този сектор е ключът към бъдещето – с иновативен, отговорен и устойчив подход към добива”, написа до миньорите председателят на УС на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов.
По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята ѝ в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”).
България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара.
Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място.
Въпреки всички тези предимства, дарени един път от земята ни, втори път - от инвестициите в най-модерни технологии, в сектора се усеща напрежение.
То идва от непредсказуемите действия на политиците и неяснотата в намеренията им. Няма да го кажат в прав текст, но
браншът все още
преодолява извънредната еднократна
такса върху подземните богатства,
която отне 140 млн. лв. от тях през тази година. Това беше решение на служебния кабинет и на служебния финансов министър Людмила Петкова. Този ненадеен разход натовари най-вече средните и малките фирми. Вероятно налогът няма да продължи, тъй като сегашният финансов министър Теменужка Петкова е бивш енергиен министър и знае къде отиват парите на бранша - в инвестиции за обезпечаване на сектора в трудни времена. А и сегашният енергиен министър Жечо Станков, към когото са подземните богатства, е балансиран и не е склонен към резки действия.
При ситуация на ниски цени на суровините, които се добиват у нас, или на извънредни разходи браншът не посяга към заплати, защото си пази хората, а забавя или орязва инвестициите си, казва директорът на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. Това се отразява зле на икономиката на страната и на бъдещето на добивната индустрия.
Другото камъче в обувките на индустрията е бавният процес за търсене и проучване на подземни богатства. Председателят на камарата инж. Драгомир Драганов коментира, че за големите находища, в които са стратегическите суровини, имат концесионни договори до 2041. Добивът след тази дата няма да спре, но трябва търсенето и проучването да вървят с бързи темпове.
Вместо бърза писта поне за важните в нашето време метали и минерали обаче някои преписки престояват с години във ведомствата. Наскоро в социалните мрежи много се коментара концесия за добив на злато, дадена в Гърция на канадска фирма. Хората се чудеха защо местните общности там не протестират като у нас, интересуваха се какви са концесионните такси при съседите и колко конкурентни са българските полезни изкопаеми.
Само преди дни бе съобщено и за едва ли не най-голямото находище на злато в света в Сърбия, на 200 км от границата ни.
В същото време българска добивна компания се отказа да търси и проучва златно находище в Трънско заради протести. Същото се случи по-рано с волфрама във Велинград, а и с проучването при Божурище наскоро.
Добивната ни индустрия е с висока чувствителност към нуждите на местните общности и им отговаря с вложения и проекти, които да подобрят живота им - така е в Мирково, Чавдар, Челопеч и другите населени места в Средногорието. Освен това компаниите инвестират сериозно в дуалното обучение, което дава шанс децата да останат в района на родното си място. Големите в бизнеса - като “Елаците”, “Асарел”, “Дънди”, “Минстрой”,“Каолин”,
влагат милиони в опазването на
околната среда
И въпреки това индустрията се сблъсква с протести на хора, които живеят в близост до терени, обект на търсене и проучване. Компаниите предпочитат да се откажат, отколкото да воюват с местните, на които ще разчитат, но и на които биха осигурили високи заплати - браншът е на второ място у нас по ниво на доходи.
И въпреки препятствията бизнесът има сериозни резултати.
Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. У нас никой не е забранил правенето на ток от въглища, но купуването на въглеродни квоти и бясното развитие на фотоволтаиците прави цената на електричество от лигнити неконкурентна особено през лятото.
Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г.
Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство.
През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. Причините не са в находищата, а по скоро са технологични и пазарни, коментира Иван Митев.
Това, което държи добивната индустрия в челото на българската икономика, е високата производителност. Данните показват, че отрасълът е сред секторите с най-висока производителност на труда, тъй като добавената стойност на едно наето лице достига 102 хил. лв., при 52 хил. лв. за страната, или двойно повече.
Браншът изпреварва по този показател всички отрасли с изключение на енергетиката.
Най-висока производителност е при добива на руди на цветни метали, добавената стойност на един нает е 207 хил. лв. - четворно по-висока от средната за страната и двойно от тази на добивната промишленост.
Другата причина за устойчивостта на сектора са инвестициите в най-новите технологии, откъдето е и високата производителност.
На 3 млрд. лв. са оценени активите на
минните предприятия
От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Ето и няколко примера, които показват защо индустрията има бъдеще.
Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини.
Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал.
Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”.
В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.
