Българския съюз на оптометристите (БСО) обяви готовност за протести и съдебни действия. Оптометристите у нас са изправени пред парадокс – държавата ги обучава и акредитира, но законът и новоподготвен медицински стандарт им забраняват да упражняват основната си дейност.
Вече над 30 години оптометрия се преподава в Софийския университет и Медицински университет – Варна по програми, които отговарят на европейските стандарти. Обучението включва важни дейности като измерване на зрението, откриване на зрителни проблеми и предписване на очила или лещи.
Въпреки това, според нов закон и подготвян медицински стандарт, оптометристите нямат право да практикуват част от тези дейности, което поставя под въпрос самото им съществуване като професия.
"Въпреки това, чл. 26а от Закона за здравето ограничава предписването на очила в оптики единствено до офталмолози и специализанти. За завършилите оптометристи това означава невъзможност за законна практика, принудителна смяна на професията, работа в сивата икономика, емиграция, обезценяване на личните и държавните инвестиции в образование", отбелязват от съюза.
В писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев, магистърът по оптометрия Максим Янев описва ситуация - държавата акредитира и финансира специалността, но след дипломиране специалистите нямат право да работят по нея.
„В ЕС, Великобритания и САЩ оптометристите са основен стълб на очната грижа. У нас законът ни принуждава да емигрираме или да работим незаконно“, пише Янев.
Напрежението нарасна заради проект на Медицински стандарт по очни болести, в който член 2.5.1 ограничава правомощията на магистрите по оптометрия, като им забранява самостоятелно да определят рефракция (диоптри).
В отговор Българският съюз на оптометристите (БСО) изпрати остро становище до здравния министър доц. д-р Силви Кирилов, в което настоява, че подобна забрана е дискриминационна, правно необоснована и противоречи на Конституцията, Закона за защита от дискриминация и европейското законодателство.
Според бранша, забраната ще доведе до ограничен достъп до базови зрителни услуги, особено в малките населени места; претоварване на офталмолозите с рутинни прегледи и отлив на студенти от специалността и закриване на програмите по оптометрия у нас.
В България около 3 млн. души носят очила, което изисква над 5 000 прегледа дневно. Оптиките са около 1 600, но в над 1 400 от тях няма очен лекар.
„Вместо да облекчим офталмолозите, натоварваме ги с рутинни дейности и оставяме хиляди пациенти без навременна помощ“, предупреждават от БСО.
В почти всички държави от ЕС, както и в САЩ и Канада, оптометристите извършват рефракция и предписват очила като стандартна част от работата си. Според Bluebook 2020 – официалният справочник на Европейския съвет по оптометрия и оптика, съдържащ статистически данни и препоръки за структурата и капацитета на зрителните услуги в държавите от ЕС – оптималната концентрация е 2 оптометристи на 10 000 души. За България това означава необходимост от около 1 300 специалисти, или повече от два пъти над сегашния им брой.
От Българския съюз на оптометристите (БСО) настояват за:
Ако исканията останат без отговор, браншът подготвя национални протести и обжалване на стандартa пред ВАС, както и сезиране на европейските институции.
