Държавният глава оценява като позитивно, че едноинстанционният контрол не се отнася за фотоволтаични паркове, но се опасява от злоупотреби
Радев смята, че ще се разпродават обособени части от дружества, които са в забранителния списък за приватизация
Трети пореден опит в България да се ускорят процедурите по изграждане на пътна инфраструктура бе спрян от президентско вето. В понеделник Румен Радев обяви, че не допуска за публикуване текстове от промените в Закона за опазване на околната среда и на Закона за насърчаване на инвестициите, с които съдебните процедури при обжалване на екооценки минават само на една съдебна инстанция. Заедно с това той изпълни заканата си, отправена публично в неделя, да не допусне и промените в Закона за държавната собственост, с които се улеснява продажбата на държавни имоти с отпаднала необходимост.
Промените в двата закона, които засягат екооценките, целяха да отпушат затлачените процедури по утвърждаване на редица проекти за изграждане на магистрали, пътища и други съоръжения, но само за такива, които са признати за обекти от национално значение.
Досега в България два пъти бяха правени опити обжалванията на екооценки да се сведат само до една съдебна инстанция, като и двата пъти те не станаха реалност благодарение на вето именно на Румен Радев. Това стана през 2017 и през 2024 г., като и двата пъти неговото вето не бе преодоляно.
Същината на поправката е, че когато жалба срещу приета екооценка бъде отхвърлена от първоинстанционния съд - тричленен състав на ВАС, това решение се счита за окончателно и не може да се обжалва повече. В момента такива дела се водят първо от тричленен състав на съда, но после може да се обжалва и пред петчленен и чак тогава екооценката влиза в сила. Това значително забавя процедурите, защото при големи пътни обекти конкретен технически проект няма как да се изготвя, докато екооценката на проекта не е готова и влязла в сила.
Например последната отсечка на магистрала “Струма” - през Кресненското дефиле, има вече 4-годишно забавяне
именно заради дългите съдебни процедури с екооценката. Освен конкретния проект на всяко негово изменение впоследствие се прави екооценка и когато се обжалва на две инстанции, забавянето става твърде голямо.
Последният опит да се опрости и съкрати съдебният контрол миналата година не бе допуснат от Радев, защото в текстовете на промените не бе уточнено за какви обекти точно ще се прилага едноинстанционният съдебен контрол и излизаше, че това може да се прилага и при строежа на фотоволтаични паркове, когато са част от голям обект с национално значение.
Този път обаче депутитите “се поправиха” и приеха изрично изключване на такива проекти, оставяйки едноинстанционния контрол на практика само за пътища, мостове, магистрали, язовири и други големи публични съоръжения.
В мотивите, с които Румен Радев връща сега поправките, това изрично е отбелязано като “позитивно”. Но въпреки това налага вето, защото се съмнява, че
“биха се създали злоупотреби с процедурите за ускорена реализация на проекти”
Иначе той винаги е приветствал облекчаването на административните изисквания, пише в мотивите му.
Държавният глава наложи вето и на приети в последния работен ден на парламента промени в Закона за държавната собственост. Те бяха гласувани от управляващото мнозинство, подкрепено от “ДПС - Ново начало”.
Преди ден Радев каза, че кабинетът “разпродава държавата” и обвърза това с преминаването към еврото от догодина, излагайки тезата, че приемането на общата европейска валута толкова е опразнило хазната, че сега правителството разпродавало имоти.
В мотивите си към ветото в понеделник президентът казва, че с текстовете се улеснява и продажбата на активи от търговски дружества с над 50% държавно участие, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Досега това беше възможно само след решение на Народното събрание, но с промяната това изискване отпадна.
В действителност
обаче санкцията на парламента остава,
тъй като преди седмица кабинетът реши продажбите на държавни имоти с отпаднала необходимост да стават само с решение на парламента.
На 8 май правителството прие Програма за управление на държавните имоти с отпаднала необходимост. Целта беше, освен да се разбере в кое ведомство какви активи има, да се продадат някои, за да се построят нови детски градини.
В края на юни регионалното министерство публикува и списък с над 4440 обекта за продажба, приватизация или отдаване под наем.
Регионалното министерство уточни, че за всеки имот се извършва детайлна проверка и после се решава дали да бъде продаван.
Последваха политически атаки, желания от кметове и бурни дебати в социалните мрежи.
Впоследствие правителството на Росен Желязков предложи да се спрат продажбите по програмата, докато депутатите не я одобрят.
“Предложението приетата програма да се разгледа от НС цели постигане на политически консенсус за ефективно упражняване правото на собственост върху имоти – държавна собственост, и върху имоти – собственост на държавни публични предприятия, в обществен интерес”, се казва в позиция на Министерския съвет.
