Вече 18 години за него се грижи Жеко Джиков, наследил работата в кулата от баща си Севил
"Навиване, почистване, смазване и от време на време дребен ремонт, но най-вече постоянство - това иска часовникът", казва 63-годишният Жеко Джиков от смолянското село Смилян. От 18 години той се грижи стрелките на устройството да се движат безупречно. То е монтирано в куполната част на кула, разположена на малко хълмче в родопското село.
Преди него с тази работа се занимавал баща му Севил Джиков и Жеко поел грижата за часовника от него. От дете Жеко се катерел в кулата покрай баща си, но никога не си е мислил, че сам ще отговаря за нея.
Часовникът е вплетен в бита на смилянци още от монтирането му. По него до ден днешен в училището сверяват кога да започват часовете. Кулата е сред символите на селото, известно като столица на фасула.
В местното читалище часовникът е увековечен с
макет, изработен от смилянски боб
Присъства на централно място и в най-голямото фасулено пано, кандидат за световен рекорд.
Пред кулата се намира паметникът на Висарион Смоленски - духовен водач на местното население, убит жестоко от поробителите. Часовниковата кула е и любима на туристите за снимки.
"Посрещам туристи, но не ги допускам вътре, защото е опасно", категоричен е Жеко. От основата до върха на купола е висока около 12 метра. Построена е през 1864 г., но е била ползвана като стражева, за охрана на минаващите през селото търговски пътища.
Отгоре се виждат пътят и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани, ако идва враг, обяснява Жеко.
Долната част е иззидана от камък, споен с хоросан. До върха се стига по много стръмни и тесни стълби с около 50-ина дървени стъпала, прилепени към каменните стени. Тя е единствената запазена кула в цялата община Смолян.
В края на 20-те години на миналия век през Смилян минава тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев на път към имението на депутата Афуз Емин в съседното село Могилица.
Ляпчев спрял файтона си под кулата и попитал каква е
тази кула без камбанария. Обяснили му, че искат да имат часовникова камбанария, но не успели да съберат пари за механизма. Ляпчев обещал, че ако успеят да вдигнат височината на кулата, за да се чува навсякъде и намерят камбана, той ще им осигури часовниковия механизъм.
Така смилянци се решили да построят купол над нея, където да се помести обещаният дар. През 1930 г. Ляпчев изпълнил обещанието си и в селото пристигнал часовников механизъм, а междувременно събрали пари за камбана, отлята в Пловдив.
"Механизмът е австрийски и има 2 съставки. Едната отмерва времето и мести стрелките, а другата бие камбаната с брой удари, които да съответстват на часа. Механизмът на часовника се задвижва не от пружини, а от тежести, висящи в средата на кулата. Тежестите са около 50-60 килограма, а махалото е около 6", казва Жеко. За да се движи точно, те се навиват с манивела. Изисква се доста физическа сила за преместване на тежестите.
Жеко ходи два-три пъти в седмицата да върти манивелата. Преди време оригиналните вериги, които държат тежестите, се протрили, но местен младеж, който работел в рудниците в Мадан, донесъл стоманени въжета и те безпроблемно вършат работа до днес.
Първоначално часовникът е имал само един циферблат от едната страна на кулата. Баща му и предшественикът му по поддръжката Али Парунски сметнали, че не е справедливо хората от едната част на селото да виждат цифрите и измислили механизъм със система от лостове да движи стрелките на циферблат и на срещуположната страна на кулата.
За да гледа и двата циферблата едновременно, приспособил дълъг прът с огледало. По-дълга е процедурата, когато трябва да се смени часовото време през пролетта и есента. Отнема му няколко часа да се свери.
Казва, че се е случвало часовникът да спира, като единствената причина за това е студеното време
и обледяването на стрелките. От време на време се налага и да се сверява, тъй като на 30-40 дни изостава с 5-10 секунди. Най-често това е заради смяната на климата.
По-рано до кулата се стигало по пътека, но с проект на кметството вече са изградени каменни стълби. По същия проект на отворите на кулата в горната част искали да поставят прозорци. Жеко възроптал, че така няма да се чува камбаната, послушали го и са били монтирани само капаци с процепи.
"През зимата се е случвало в часовниковото помещение да навее до 30-40 см сняг. Няма проблем - ще го изрина, но има опасност да повреди механизмите.
Металът се влияе от резки промени на температурата. Когато стане под минус 8-10 градуса, самият часовников механизъм забавя хода си, може и да спре и това налага своевременното му смазване, за да работи.
Ще качвам стълбите на кулата и ще се грижа за устройството, докато мога. Плащат ми от кметството. Връзва ми долу-горе по един хляб на ден. Понякога не са имали пари да ми платят от кметството и са ми правили услуги на бартер.
От време на време съм бил включван в програми за временна заетост. Без постоянна работа съм от много дълго време. Ходя понякога да помагам на лицензиран местен лесничей да маркираме дървета в гората.
Сега часовници има навсякъде, но миналото
трябва да се тачи
човек трябва да има технически умения, за да се справя. Преди много години кметството е правило опит чрез разсилния, който е бил на заплата да го поддържа, но не могли да се справят и стрелките обърквали хората. Затова си трябва подходящият човек.
Сега обучавам едно момче, дано му остане меракът дълго време. Младите сега бързо се палят и бързо изстиват", казва Джиков.
