- Ще реши ли проблемите институт по съдебна медицина и какви са трудностите с вещите лица
- Такава институция може да се създаде в сградата на МВР или в УМБАЛ "Свети Иван Рилски", предлага адв. Надежда Ковачева
- Доц. Александър Апостолов: Институт няма да забърза делата, липсват кадри (вижте интервюто с него по-долу)
По-строги наказания и за двамата. Драстични процесуални нарушения и най-вече - експертизите по делото не посочват началната дата на средната телесна повреда на главата на момчето. Вещите лица са се съобразили повече със свидетелските показания на майката, отколкото с тези на пастрока. Между тях има съществени разминавания.
С тези мотиви съдът върна делото за жестоко малтретирания 5-годишен Адриан от Пловдив. Отмени и присъдите, които двамата обвиняеми получиха на 25 март. Пастрокът Петър Чернев беше осъден на 8 г. затвор, като съдия Божидар Кърпачев прие, че той системно е унижавал и бил детето, карал го да му се моли да го убие, а на 15 декември 2023 г. му нанесъл в банята 4 удара с душа по главата. Майката Стела Димитрова беше глобена с 4000 лв., защото знаела за тормоза, но не взела мерки, а когато черепът на сина ѝ се инфектирал, започнала да го третира с различни медицински препарати, вместо да го заведе на лекар.
Случаят, който шокира цяла България, ще бъде разгледан от друг състав, защото според прокуратурата и защитата на малолетния Адриан трябват по-строги наказания и за двамата обвиняеми.
Междувременно излезе новината, че 13 г. след наводнението в харманлийското село Бисер все още няма виновни. Потопът беше причинен от скъсването на стената на язовир "Иваново" на 6 февруари 2012 г., когато 3-метрова вълна заля селото, загинаха 8 души и бяха разрушени десетки жилищни и стопански имоти. По-късно беше повдигнато обвинение срещу тогавашния областен управител на Хасково Ирена Узунова, която вече бе претърпяла инсулт и бе прикована в инвалидна количка. Години наред обаче делото се точи. То беше спирано няколко пъти, включително връщано на прокуратурата за прецизиране на обвинението. През август 2024 г. бе възобновено и отново бeше назначена комплексна съдебномедицинска, неврологична и психиатрична експертиза.
Само че досъдебната фаза отново е в застой, защото тези анализи не са изготвени, а вещите лица изобщо не са се явили в съда. Не могат... нямат време...
Тези казуси показват най-точно реалната картина на бавното и мудно правосъдие у нас. Делата се влачат с години, а вината често се размива с напредването на времето. Експертизите се повтарят, защото има неточности или са грешни, или неверни. Понякога са изготвени от некомпетентни лица, защото липсват кадри във всяка сфера.
Покрай катастрофата, в която загина 12-годишната Сияна, прокуратурата излезе с тревожен анализ, че делата за смърт на пътя се бавят заради ненавременно изготвени изследвания и недостиг на вещи лица. Главният прокурор Борислав Сарафов констатира, че проблемът с ключовите съдебномедицински, автотехнически и комплексни експертизи е повсеместен, а в някои региони - особено тревожен.
Затова и преди седмици правосъдният министър Георги Георгиев предложи пакет от законодателни промени за ускоряване на съдебните производства, повишаване качеството на експертизите и реформа в системата за правната помощ. Едно от нововъведенията е, че вещите лица ще могат да бъдат разпитвани на конферентен разговор по телефона, за да участват в няколко съдебни заседания в различни градове в един ден. Но това е възможно, ако експертизите са единични.
Наред с това вече е създадена и работна група на автоинженерите, за които се предвижда да се въведе задължително обучение и изпит, който да гарантира, че са годни за вещи лица. Само че нито едно дело от такъв тип не се решава без съдебномедицинската експертиза, където проблемът е не по-малък. Съдиите и прокурорите може и да знаят законите, но всеки ден гледат различни дела - за изнасилване, за убийство, за ПТП. Те няма как да разбират от всичко и затова са им необходими експерти, които да изготвят специфични експертизи. И после съдиите да въздават правосъдие.
Именно затова вещите лица са изключително важни за досъдебната фаза на едно дело, но все още в България няма закон за тях и няма кой да ги контролира. Нямат и общи правила. Единствено е ясно разписано, че им се плаща на час - процент от минималната работна заплата. Те си подават времето, в което са работили, но разследващият, който е назначил тази експертиза, може да не се съгласи с тези часове и да плати наполовина.
Към днешна дата те фигурират в списък към всеки Окръжен съд. Обикновено, когато съдия поиска експертиза по определено дело, той избира експерт и му възлага да изготви заключение по въпроси около разследването. За тази услуга се плаща от бюджета на съда. Експертизи може да изискват и прокурори, следователи и разследващи полицаи. Почти няма казус, който да се реши без вещо лице.
Затова отново се заговори защо ние сме една от малкото страни в света, които нямат институт по съдебна медицина. Експерти спорят дали това е най-подходящият момент за създаване на такова учреждение. Причината - има опасност нестабилната политическа обстановка да доведе до опорочаването на процеса и до корупция. Само че според всички в бранша и сега има незаконни практики, които вероятно ще намалеят, ако има звено, което да обединява медиците.
"Ако има институт по съдебна медицина, психиатрия и психология, след едно ПТП участниците и най-вече уличеното лице ще бъдат транспортирани веднага в него - обясни пред "24 часа - 168 истории" адв. Надежда Ковачева. - Там ще бъдат извършени всички необходими прегледи - кардиолог, невролог, хирург и пр. и изследвания на косми, кръв, урина, което ще попречи на защитните версии впоследствие поради празнота в разследването.
За да се установи например системна употреба на наркотици, трябва изследването на шепа косми, кардиологичен преглед за уголемено сърце, състояние на черния и белите дробове и др. Ще се види има ли следи от натрупване на забранени вещества, увредени органи от тях.
Също така при незабавен психиатричен и психологичен преглед ще е безспорно дали деецът е бил превъзбуден, или заспал. Такъв институт може да се организира в сградата на МВР болница или по-добре в някоя от университетските. Например в УМБАЛ "Свети Иван Рилски". Болницата е снабдена с модерна апаратура и не е била пряко обвързана от експертизи с цел правосъдие, което е известна гаранция срещу корупция. Мястото ще бъде и база за специализация и увеличаване броя на специалистите по съдебна медицина."
Съдебният лекар д-р Янко Колев, президент на Международната асоциация по съдебно-експертни науки (IAFS), избран на конгреса в Сидни през 2023 г., обясни пред вестника ни точно какъв е проблемът в тяхната сфера и как да се намери решение: "Имам концепция за такава институция, разработена още от 2010-2011 г. по европейски модели, но в момента се притеснявам, че няма да е изчистен процесът по структурирането ѝ. Има желание у някои обществени лица да се реши въпросът за успокоение на обществото и да се отчете позитивна дейност. Виждам обаче, че няма в момента човек, който да има реален и компетентен поглед върху тази практика и международния опит.
Освен това има огромно разнообразие от експертизи и няма как да стане само с един подход. Можем да разделим условно експертизите и съответните групи експерти на 3 вида, и то по структура и принадлежност към институции, защото иначе има около 140 разновидности. Първите са щатните към Националния институт по криминалистика, полиция и следствие. При тях има един вид професионална подготовка и образование. Вторите са съдебномедицинските експертизи, те са отделен професионален и научен клон. В тази област има строги правила.
И третият вид са всички останали, да ги наречем "външни" експерти, като някои от тях имат само средно образование. И при тях има някакъв вид квалификация, но профилираните видове са неясно дефинирани като подготовка и изисквания.
Има и неясноти при назначаването на вещи лица, от които се изискват експертизи не по тяхната специалност. Това води до грешни експертизи или финансови последствия."
Според съдебния лекар има няколко начина, по които може да се решат проблемите в съдебната медицина.
"Най-простият метод за по-бързи експертизи е чрез по-голям брой кадри - обяснява д-р Колев. - Ако подходим по този начин, означава да съставим план за около 10 до 20 г., защото изграждането на един експерт в съдебна медицина е около 10 г. Така обаче няма да решим текущия проблем. Според мои анализи трябва да се подобрят и оптимизират времето и качеството на изпълнение, защото дори да имаме количество, ако другото е лошо, това води до назначаване на още експертизи.
Второ, трябва да се повиши ефективността и обективността. Това вече става с включване на повече технологии в процеса - подобряване на техническата обработка на експертизите, дигитализация и въвеждане на образни методи. Това е т.нар. turn around time (TAT), свързано е със съкратения процедурен срок. Намаляват задържаните разследвания и се повишава доверието в обективността на експертизата.
Трябва да се сведе до минимум ръчното въвеждане на данни и да се използват информационни системи, мултиспектрални светлинни източници за детекция на биологични и други следи. Например само при мен в България всичко е дигитализирано, има баркод на всеки един случай и за всяко веществено доказателство - следа, тъкан, телесна течност. Освен това засега само в нашето отделение има специален подвижен апарат - цифрова система за заснемане на аутопсиите, който струва около 80 хил. лв., като с него мога да правя снимки и замервания по време на аутопсията, без да свалям ръкавиците си.
Правя и 3D сканиране на местопрестъплението и други обекти и може да се "разхождаме из произшествието" в съда."
Д-р Колев твърди, че по груби сметки подобна цифровизация в съдебната медицина и подобряване на инфраструктурата ще струва на държавата по около 1 млн. и 200 хил. лв. на едно звено.
"Когато правим аутопсия, ако преди това не сме ходили на оглед на произшествието, ние не можем да се произнесем за времето на смъртта - категоричен е съдебният медик. - А обикновено такъв въпрос има, особено при по-тежки престъпления. Ако сериозен инцидент се случва през нощта, ние трябва да сме там.
Представете си как след това не съм се наспал, а на сутринта ме чакат аутопсията, прегледи на пациенти - жертви на насилие, и явяване по дело в съда. Това физическо и психическо натоварване ще може да се намали, ако има малко по-голям брой специалисти, както и технически секретари, които да подпомагат и извършват част от дейностите ни. Но в целия свят има и по-лоши примери от нашия - пътувам често и виждам това. В момента имаме една работеща система, макар и с дефицити. Опасността сега е, ако направим реформа и основем институт по съдебна медицина, това да не проработи ефективно и да се случи тотален срив. Създаването му няма да направи по-бърза и качествена експертната дейност. Трябва да се подготвят обучени по международни стандарти кадри."
Адв. Ковачева обаче не е напълно съгласна с аргументите на д-р Колев: "Със своя опит той може да ръководи такъв институт - посочва юристът. - Не мисля обаче, че моментът не е подходящ. Напротив. Запазват се структурата и опитът на съдебните медици в страната и само се прибавя учреждението, за да се използват всички възможни средства, техники и знания за прегледи и изследвания в сравнителен аспект. Може да се изучи опитът на която и да е държава в ЕС."
Полярните мнения подсказват, че в близките няколко години правосъдието няма да стане по-бързо, а справедливостта ще продължи да възтържествува бавно и трудно.
Институт няма да забърза делата, липсват кадри
- Експертизите се бавят и заради изследванията и лабораториите, които са свръхнатоварени, казва доц. Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина
- Доц. Апостолов, от известно време се говори за обединяването на вещите лица в една организация или институт, така че да се забързат досъдебните производства. Това възможно ли е?
- Би могло, но не съм сигурен, че е абсолютно удачно, не за друго, а защото ние като лекари вървим по пътя на специализацията, която за нашата специалност е 3 г. След това полагаме държавен изпит пред комисия и ни се признава специалността "Съдебна медицина и деонтология". С това нашето образование абсолютно покрива условията за изпълняване на функцията вещо лице. Докато при автоинженерите няма такова нещо. Сега се обсъжда как ще бъдат обучавани те, кой ще го прави, къде и кой ще прави проверката дали тези знания са възприети и достатъчни този човек да бъде назначен за вещо лице. Тези два пътя в един институт трудно може да се пресекат. Освен това ние сме в сферата на медицинското образование, а те - в техническите науки.
- Време ли е да се създаде закон за вещите лица?
- Да. Има го във всяка една европейска държава и тук ще уреди въпроса най-общо - какви хора ще може да бъдат вещи лица, какво се влага в този смисъл, какви са му правата и задълженията на този експерт. От близо 15 г. участвам в работни групи за създаването на такъв закон и сега, когато се срещнахме с новия правосъден министър Георги Георгиев, му извадихме словашкия, който може да се адаптира към нашите условия. Разбира се, има и други добри европейски закони, които може да бъдат използвани.
- Покрай наболялата тема със смъртта при ПТП отново се заговори за липсата на институт по съдебна медицина. Защо в България няма?
- Защото явно няма политическа воля. Тази тема я дискутираме още от 2017 г., когато министър на здравеопазването беше д-р Петър Москов. През 2015 г. създадохме Българското дружество по съдебна медицина, на което съм председател, с идеята да защитава правата и интересите ни като гилдия. Замислихме го като институт, който да включва само съдебномедицински експерти. Даже бяхме в много напреднал етап на проекта. До финансовата част - как ще се издържа, под чие подчинение ще бъде, как ще се избира директор. В един момент този процес замря. И всичко приключи.
- Трябва ли съдебен лекар задължително да присъства на смъртен случай при ПТП или други събития?
- Да. В закона ясно е записано - съдебен лекар или друго медицинско лице.
- А това случва ли се?
- Все по-рядко, защото кадрите намаляват и чисто физически това не им позволява да се справят с другите си задължения - аутопсии, писане на експертизи, преподавателска дейност, ходения по дела в съда. Има и график за дежурства.
- Ако не отиде съдебен лекар на произшествието, след това не може да се определи часът на смъртта?
- Точният час на смъртта е най-трудният за изясняване въпрос, тъй като трябва да бъдат преценени десетки условия. Например каква е температурата на помещението или навън, където е намерен трупът, влажност, наличие на вятър, дали има пряко слънчево греене, или ниски температури и още много показатели. Тези фактори забавят или забързват процесите на разлагане на тялото. Има критерии, на които се базираме, за да определим това време. Освен това все още нямаме термометри, които мерят ректалната температура и на черния дроб, което е едно от десетките условия за определянето на този час.
- При едно ПТП със смъртен случай с какво ще помогне повече от сега този институт?
- Когато се случи ПТП, има ред, по който се върви. Прави се оглед на местопроизшествието от полицейски екип, при възможност и от съдебен лекар. След това е аутопсията на трупа. Обикновено се вземат материали за токсикохимични изследвания и се изчаква резултатът от тях. Точно това удължава времето за приключването на експертизата.
- Колко време е необходимо, за да излязат тези резултати?
- Всичко зависи от работата на лабораториите. Много малко специалисти вече се занимават със съдебна токсикохимия и това води до голяма натовареност при тях и удължаване на сроковете за техните резултати, които използваме, за да формираме нашето окончателно заключение. За да може да функционира такава лаборатория, тя трябва да може да съхранява правилно иззетите вече проби. Целта винаги е максимално бързо да се случат нещата.
Понякога се налагат допълнителни изследвания. Едно такова учреждение ще функционира правилно, ако включва всички атрибути и лаборатории, които ще обслужват експертизата от началото до края.
- Какви специалисти ще трябва да включва?
- Съдебни лекари, химици, биолози, които работят в ДНК лабораториите, медицински лаборанти - необходими са в хистологичните изследвания, където се изготвят микроскопските препарати. Може да има антропологична лаборатория, ентомологична и др. Има и съвременни направления, които тепърва трябва да се развиват, за да сме на европейско ниво. Едно от тях е извършването на виртопсии. Те са на принципа на изследване на труповете с помощта на компютърната и магнитно-резонансната томография. Оглеждане на тялото слой по слой, всички органи и системи, без разрез. Но това не може да замести класическата аутопсия. Това трябва да добавим, за да сме в крак с иновациите. В момента обаче у нас не се прави подобно нещо, защото трябват пари.
- Ако имаме институт по съдебна медицина, по-бързо ли ще се стига до присъда?
- Не мисля. Технологичното време за извършването на едно изследване ще бъде еднакво. Самото формиране няма да забърза процеса. Опираме отново до липсата на кадри и тяхната квалификация, особено при автоинженерите. При нас е ясно, ние имаме специалност. Струва ми се, че именно сега темата се дискутира повече на емоционално ниво и гняв от страна на близките на починалите заради бавното разследване и правосъдие и опита на институциите да им покажат, че може да има промяна.
- Колко време отнема изготвянето на експертиза от съдебен лекар?
- Аутопсията може да продължи и 7-8 часа, ако случаят е тежък и изисква по-детайлно оглеждане и изследване. Понякога и в екип, когато е тройна комисия. Един работен ден на съдебния лекар е отишъл само в изследването на тялото. След това са токсикохимичните или хистологичните изследвания, които пак отнемат много време. На година сме стигали до 1500 аутопсии, а това е твърде много. Всяка една трябва да бъде описана в документ, да се изчакат изследванията и да се изготви заключението. Например ние нямаме записващи устройства. Аз лично си водя записки за детайлите, които са важни, и след това ги набирам на компютър. Отделно времето е различно за излизане на резултатите от изследванията. Може да е само за етилов алкохол в кръвта и урината, но може да е за наличие на наркотични вещества в кръвта и някои органи, както и много други. Това затруднява работата, защото трябва да се сравняват резултатите с контролни образци. В крайна сметка трябва да се оформи експертизата - може да бъде от няколко страници до десетки. Важно е да се работи в спокоен ритъм, защото бързането може да доведе до грешки.
- Именно на това обърна внимание правосъдният министър Георги Георгиев - че заради бавните експертизи се влачат делата. Така ли е?
- При много аутопсии, различни видове експертизи и малко съдебни лекари няма как да се забързат.
- Колко останаха съдебните лекари? Преди години бяха около 80.
- Вече са под 70, като в тази бройка са и пенсионерите. Имаме съдебни лекари на по 80 години, които работят, защото няма кой да ги смени. Всички се привикват като вещи лица, но едни са търсени повече, а други - по-малко.
- А колко трябва да бъдат, за да функционира това звено нормално?
- Всичко зависи от експертизите, които ще бъдат назначени годишно. Те не са само за извършени аутопсии. Преглеждаме хиляди хора по повод нанесени телесни повреди, и то само тук, в нашия кабинет в Клиниката по съдебна медицина и деонтология в Александровска болница. Правим и експертизи по писмени данни на база на свидетелски показания и медицински документи по различни разследвания. И като ми донесат едно дело от стотици страници, за да извърша една експертиза, аз трябва да се запозная с цялата документация. След това да седна да направя извадки от нея, да ги набера на ръка и да изготвя заключение. Те са най-тежките и трудоемки. Има комплексни - медико-автотехнически експертизи с автоинженерите, и комисионни - с други медици от различни специалности.
- Какво прави съдебният лекар за установяване на телесна повреда?
- Прави се външен оглед. След това, когато вече са извършени рентгенови, ултразвукови или други изследвания заедно със свидетелските показания, съдебният лекар събира цялата информация, за да каже каква е степента на телесната повреда и да определи механизма на причиняването ѝ.
А представете си, когато изследваме един труп, който е неизвестен. Трябва да се изпрати проба за ДНК анализ, за да бъде идентифициран и да се търсят близките, които да го погребат. Този процес на издирване на роднини на починалия може да отнеме месеци, дори години.
- Още ли е препълнено трупохранилището на Съдебна медицина?
- Да, стоят непотърсени или няма издадени разрешения от прокуратурата за служебни погребения. Има около 160 трупа и трупни части, като малко от тях бяха преместени за съхранение в хладилната камера на Централните софийски гробища. Много близки се отказват да ги погребват, което за мен е крещящ проблем. Идват тук хора и казват: "А, майка ми или баща ми, не съм ги виждал от 5 г. Не ме интересуват...". По този повод бяхме на среща с главния прокурор Борислав Сарафов, където им обърнахме внимание, че трябват законови промени, за да може процесът да бъде малко по-динамичен. Ние препълним ли камерите, сме длъжни да спрем работа. Искахме да бъдат изградени камери на общинските гробища, защото в крайна сметка не е наша работа да съхраняваме телата. Нашата е да ги аутопсираме и да правим експертизите. След това да отиват там и прокуратурата да си действа с тях. Това не се случи и проблемите продължават.
- Доц. Вилиам Доков беше казал преди години: "Работим с лозарска ножица, ловджийски нож и дърводелски трион, с инструменти от 70-те". Промени ли се нещо оттогава?
- При създаването на дружеството се активизирахме да ни се подобрят условията на работа, защото доскоро работехме в отвратителни. На места беше като филм на ужасите. В последно време е много зле, защото точно сме достигнали до някаква договорка и идва нов министър и ние започваме всичко отначало.
- Какво е решението на всички тези проблеми?
- Трябва специалността "Съдебна медицина и деонтология" да се направи по-атрактивна и подсигурена откъм технически и финансови средства и възможности. Вече има 3 области в България, в които няма съдебен лекар. Предстои още 3 да останат без, защото хората се пенсионират. За този проблем аз лично алармирам всички отговорни институции от 2015 г. Съдебната медицина е въпрос на национална сигурност. Ние сме едно много важно колело в тази система. Всички признават, че понякога делата се решават само от съдебномедицинските експертизи.
