- Лилия Симеонова и Невена Русева днес учат курсантите в Академията на МВР как да разплитат сложни казуси
Убийства, изнасилвания на деца и възрастни хора, брутални грабежи, банди за наркотици. Това са част от престъпленията, които полицията разследва. Често хората свързват арестите на престъпниците със здрави мъже в униформи. Всъщност има много жени, които работят по разкриването на престъпления. Историите на две от тях са разказани в последната книга от поредицата “КриминалистКите” на Людмил Георгиев и Марин Дамянов.
Двете дами с пистолети и значки са Лилия Симеонова и Невена Русева. Имат дългогодишен опит в практиката, а днес преподават и в Академията на МВР.
“Аз съм първата жена криминалист в България по отношение на т.нар. общи експерти към 1994 г. - разказва Лилия Симеонова пред “24 часа” - По това време имаше жени в Съдебна медицина, в химическите и биологичните лаборатории, но не и такива, които грабват куфара и отиват на местопрестъплението. Реших, че искам да се занимавам с това, след като експерт в сферата прочете дипломната ми работа на тема пръстови отпечатъци от антропологичен аспект, и ми каза, че с тези знания ставам за специалист.”
Така с течение на годините Лилия Симеонова се превръща в експерт в събирането на следи от местопрестъплението. Според нея за разследването на престъпления няма по-малко важни следи. Обръща внимание и на следите от мирис, които нарича “насочващи”.
“Изземването им се нарича одорология. Всеки човек, особено под напрежение, оставя собствен мирис на местопроизшествието. Ако няма фонова миризма като кръв, цигарен дим или петролни продукти, куче с безпогрешен усет може да разпознае мирис, оставен на престъплението, с иззетия от заподозряно лице”, казва Симеонова.
За изземването на миризма се използват стерилни парчета плат с мъх от едната страна.
“Поставят се на определено място, например седалка на автомобил, покриват се с алуминиево фолио за 20 минути. Фиксират се в огледния протокол. Прибират се с пинсети и ръкавици в стерилен стъклен буркан с чиста неупотребявана капачка. Носят се в одорологична лаборатория. Ако има заподозряно лице, се изземва мирис от него по подобен начин. Одоролозите използват кучета, за да сравнят мириса от местопроизшествието от отворения буркан с мириса от заподозряното лице от други, които са наредени до него”, обяснява преподавателката и вещо лице към съда.
Казва, че днес се използва по-модерна апаратура, но тя е само инструмент в ръцете на специалистите.
“Системата за пръстови отпечатъци може да изкара 10-15 потенциални съвпадения, но само експертът определя на кого принадлежи следата”, казва криминалистката.
Тя си спомня и най-емоционалния си случай.
“Имах казус, който ме държа цяла година. Бях в началото на кариерата си. Ставаше дума за изнасилена и убита от младеж възрастна жена в малко село. Той се връщаше в дома ѝ за втори път. Първия път беше непълнолетен. При втория тя почива от изнасилване и блъскане на главата ѝ в стената. Това ми показа колко безпомощни са възрастните хора. Три дни никой не беше разбрал, че е мъртва, докато кметът на селото не беше чул козичките ѝ да блеят, след което решил да влезе в къщата”, разказва Симеонова. Категорична е, че няма лесни за разкриване престъпления:
“Дори обикновена кражба, защото работата трябва да се свърши на място веднага. Повторен оглед по-късно не е ефективен, защото мястото вече не е същото”.
За криминалистката разликата между мъжете и жените в професията е, че нежният пол е по-организиран и по-подреден. Важен е за воденето и подреждането на документацията.
“Неслучайно повечето разследващи полицаи са жени, тъй като има много писане – разпити, писма. Жената е способна да подреди едно дело последователно и да го представи по най-добрия начин пред следващите инстанции”, споделя опита си Лилия Симеонова.
Точно разследващ полицай е била другата героиня в книгата - Невена Русева. Има 20 г. стаж в Областната дирекция на МВР в Русе. От месец не е в полицейската структура и вече преподава в Академията на МВР, но и до днес безпогрешно може да разпознае кой свидетел я лъже.
“Годините опит дават на разследващите интуиция и усещане за лъжата и истината - разказва Русева. - Признаците се крият в промени в тона на гласа или избягване на зрителен контакт. Пример от професионалния ми път е среща с 12-годишно дете, което даде репетиран и емоционално безразличен разказ за изнасилването си. По случая работихме съвместно с колегата психолог. Очаквахме да има драма и сълзи. То седна и каза: “Аз идвам за изнасилването”. Беше с широка усмивка. Започна един много строен разказ без сълзи и вълнение. Два пъти я прекъснахме нарочно. Единия път аз, другия - колежката. Момичето не успя да започне отначало, което беше индикация, че лъже”, спомня си бившата разследваща полицайка.
Историята се оказва измислена с цел близките ѝ да изкарат пари.
“Поведението на хората е коренно различно, когато лъжат”, обяснява Русева. Допълва, че по време на разследвания задължително оставя емоцията настрана.
“Може да се прояви при контакт с пострадалото лице, дори и с обвиняемия, тъй като никой не се ражда такъв”, изяснява тя.
Русева избира професията си след стаж в адвокатска кантора, където попада, след като завършва право.
“След случай, в който кантората трябваше да защитава бизнесмен въпреки насилието над жена му и той спечели делото, осъзнах, че не мога да браня каузи, в които не вярвам”, признава Русева. Така тя се насочва към полицията.
Според нея емоционално най-трудни са делата, свързани с престъпления срещу малолетни и непълнолетни. След такива моменти ѝ се е налагало да остава “на тъмно и на тихо”.
“Трудни са, защото жертвите са беззащитни - описва ги тя. - Тези случаи ми дадоха уроци като майка и съпруга.”
За Невена Русева работата на разследващ полицай е да превърне една жалба или сигнал за престъпление в завършено наказателно производство. Затова определя всяко осъждане на извършител като малка победа. Горда е, че няма оправдани, които е привлякла като обвиняеми, нито върнати дела заради процесуални нарушения.
Смята, че няма леки престъпления, особено когато в тях има пострадал. Русева дава пример с кражба на телевизор за 200 лв. от беден човек.
“За него тя е толкова сериозна, колкото загуба на милиони за един богаташ”, сравнява го специалистката.
В последните 15 години преди да излезе от системата, тя работи в Икономическа полиция: “Това изискваше задълбочено познаване на материята, свързана с конкретното престъпление – например как работи строителна фирма или процедурите при усвояване на европейски средства. Доказването на данъчно престъпление или длъжностно присвояване често е по-трудно от битово убийство”.
Понастоящем Невена Русева е доцент по криминалистика, като преподава по същата дисциплина и по съдебни експертизи и е ръководител на катедра “Наказателноправни науки” в Юридическия факултет на Русенския университет.
В свободното си време рисува и заедно със съпруга си пътува с кемпер, което е тяхна дълго чакана мечта.
