Йоана Захариева - Йоко посвети стихотворение на Тодор Славков

Певицата Йоана Захариева, известна с артистичния си псевдоним Йоко Захариев, посвети стихотворение на  Тодор Славков. Прощалното стихотворение е озаглавено "Прощална вахта".

Текстът започва с разказ  за нощ, в която не е могла да заспи – не заради бурята навън, а заради тишината, с която Тодор „си тръгва тихо / през бездните на междувселенските полета".

Славков се самоуби в къща за гости в село Асен, община Павел баня. Той сложи край на живота си точно 44 години след смъртта на майка си Людмила Живкова.

Ето и текста:

"Прощална вахта"
За Тодор
Тази нощ
не спах.
Не защото имаше буря,
а защото
някой като теб
си тръгна тихо
през бездните на междувселенските полета .
В стаята
миришеше на спомен,
на онази миризма след купон —
когато всичко е живяло,
но вече си тръгва.
Морето мълчи.
Твоята къща не свети,
а сърцето ти е фар
за кораб, който вече не се връща.
Тази нощ,
без да знам,
аз бях на прощална вахта.
С душа, която
вдига котва.
С очи, вперени в тъмното,
сякаш там, сред безкрая,
ще зърна още веднъж
твойта сянка –
висока, силна, иронична,
с леко наклонена глава
и онази усмивка,
която скрива повече,
отколкото разкрива,
защото сетивата ми
помнеха, че сме вилняли така
с ръце по масата
и очи пълни с щуротия и смях.
Не те извиках.
Но те видях.
като фар в мъглата
за един последен курс.
На ръба между спомена
и вятъра.
Като в онзи миг,
когато се изпращаме —
дори когато никой
не казва сбогом.
Тази нощ...
бе светла,
с онази невидима светлина,
в която душите
познават пътя си
И се прибират
във вечния благодат.
Спи и почивай
във вечния покой —
там, където вятърът не ранява,
а само носи ехото на онова,
което не успя да довършиш.
Нека морето ти бъде завивка,
а звездите — нощни стражи
над спомените .
Тялото вече не тежи.
Само душата лети —
свободна, изчистена от земни страхове,
по-лека от въздишка.
Спи,
без тревога,
без вина,
без дълг.
Всичко, което беше тук,
ще остане —
в тишината след прибоя,
в пясъка под нозете ,
в тънката пътека между
някога
и сега.
Аз ще се усмихвам на вятъра,
когато ми носи спомена за теб.
И ще знам,
че някъде, в друг бряг на вечността,
си вече у дома