Днес започва 47-ата Сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, е ръководител на българската делегация
- Доц. Чобанов, присъствахте на първата национална конференция "Поклоннически туризъм в България", където казахте, че най-посещаваните обекти у нас са свързани именно с поклонническия туризъм. Кои са те и с какво привличат туристите?
- Те са добре известни на всички у нас и на нашите гости от всички континенти - Боянската църква, Рилския манастир, Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски", Бачковския манастир, базиликата „Св. София" с подземния музей в столицата, Троянския манастир и още много други - общо се смята, че над 4000 обекта у нас са в кръга на поклонническия и религиозен туризъм, което е вид културен туризъм. Хората са привлечени както от изкуството на тези места, архитектурата, стенописите, но и от възможността за духовното изживяване, усещането за връзка с нещо по-възвишено и непреходно. Разбира се, богатата история на всяко от тези места също има значение - храмът „Св. София" е като жива легенда на нашата столица, започнала преди 16 века и продължаваща и до днес.
- Как може да се намери начин тези дестинации да достигнат и до по-младите поколения?
- Чрез активна работа - основно в интернет и в класните стаи. Например, в учебниците още до 4 клас трябва да има достъпно поднесена информация за тези места и тяхното значение, училищата трябва да организират повече обиколки по знаковите старини, защото всичко това е важна част от нашата идентичност като народ.
- По думите ви в България има много атрактивни обекти, но не са готови за посещение. Кои са тези обекти?
- Факт е, че има знакови обекти, които са труднодостъпни, но са особено перспективни. Такива са например Ивановските скални манастири - обект на ЮНЕСКО, резиденцията на Константин Велики в Костинброд, крепостта „Лютица" и много други, които имат огромен културен и туристически потенциал. Понякога просто става дума за шосето, което води до тях, но често проблемът е в самите обекти, в които не са изградени маршрути, стълби, пътеки, не са консервирани и реставрирани адекватно на световните стандарти.
- Как може да се развива културния туризъм у нас?
- По изпитаната формула - интересни обекти с добър достъп и добра анимация на място. Създаване на маршрути. Вижте например Рилския манастир, Цари Мали град, Царевец, Казанлъшката гробница и т. н. Трябва да подобрим анимацията на гостите - да помагаме на екскурзоводите, да качваме материали на различни езици в интернет. Имаме много да наваксваме и в сувенирната индустрия - родният сувенир е все още изключението, а не правилото.
- От 6 до 16 юли България ще представи културното си наследство по време на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Какви събития са подготвени?
- Подготвена е много богата и интересна програма с изложби, музикални и информационни събития. В деня на откриването ще представим българското недвижимо, нематериално и културно наследство, както и специалния брой на списание „ЛИК" на БТА, посветен на българското председателство на 47-ата Сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Изложбите са: „По вълните на Черно море през вековете" - голяма изложба, свързана с богатата и значима култура, процъфтявала през вековете по бреговете на Черно море. Тя ще бъде разположена в централното фоайе на световната организация и ще се посети на практика от представителите на всички държави, изпратили делегации; „Дунавски лимес", посветена на една от новите ни номинации за списъка на световното наследство; „Древните съкровища на България", която ще бъде експонирана върху оградата на централата на ЮНЕСКО и е с акцент върху богатите ни музейни колекции; „Подводната археология" – с фокус върху постиженията ни в тази изключително перспективна научна област, която ще украси оградата на българското посолство в центъра на Париж.
Със специални изпълнения в музикалната програма ще се включат феноменалните Бистришки баби, вписани в списъка на световното нематериално наследство, българският фолклор ще бъде представен и от гайдарски ансамбъл „Еподай" от гр. Пловдив, а световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева ще изпълни шедьоври на класическата музика, заедно с цигуларката Дарина Малеева. Ще има и специална прожекция на филма за България на световноизвестната проф. Бетани Хюз, с нейното лично участие. - Какво представлява изложбата "По вълните на Черно море през вековете", в която има подводното и морското културно наследство на България?
Показваме голямото културно богатство на Черноморието чрез знакови артефакти и обекти, открити през годините при проучванията на редица експедиции. Блестят находки от храма на Кибела в Балчик, артефакти от Аполония Понтика и много други. Изложбата е безпрецедентна като мащаби за такова международно събитие. Показваме както самите находки, така и контекста, в който са открити, наблягаме на достиженията и на подводната археология, за която имаме специална вечер с участието на г-н Найден Прахов. Той е директор на Центъра за подводна археология, чиято кандидатура за Категория 2 център под егидата на ЮНЕСКО вече сме подали.
- Направи ли грешка България, че се отказа от домакинството в София?
Историята се вълнува само от резултатите. Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията в началото на годината бяха забавени, а голяма част от тях не бяха и започнали дори, министър Бачев и неговият екип, в сътрудничество с колегите ни от другите министерства, направихме всичко необходимо, за да постигнем възможно най-добрите резултати от това, че страната ни председателства престижния форум в централата на ЮНЕСКО в Париж.
Запазването на българското председателство на 47-ата Сесия на Комитета е безспорен успех за българското правителство. Провеждането на Сесията в централата на ЮНЕСКО гарантира успешно реализиране на събитието и защитава интересите на страната ни, която остава активно ангажирана към опазването на културното и природно наследство и ще продължава да бъде уважаван член на международната общност. С многобройните събития гарантираме и максимално популяризиране на нашето културно наследство.
- Какви проекти планирате за съхранение и развитие на културното наследство в градска среда?
- Опазването на наследството в градска среда е задача за цялото общество - собствениците, местната власт, националното ни правителство. Подкрепата, осигурявана от държавата, е основно насочена в методически план, като търсим механизми и за стимули на собствениците, които опазват коректно своите сгради. Да не забравяме, че собствениците на много от тези сгради не плащат данък сгради, т.е. че действа от години и данъчен стимул. Тези средства се оставят именно заради поддръжката на обектите.
- Преди време показахте уникален гладиаторски шлем. Има ли статистика на нещата, които са заловени при нелегален трафик?
- Няма някакъв вид единна норма - в различните години е различно. Имали сме години, в които са залавяни по 100-200 предмета в рамките на няколко случая, в други сме стигали до 11-12 000 артефакта и десетки случаи. Не бива да се забравя, че ние сме транзитна държава и за трафика от Близкия Изток, даже Централна Азия. Така че усилията на международната общност за ограничаване на това явление ще продължават. Имаме и напредък откъм технологиите - френските ни партньори са разработили уникален софтуер за идентификация на предмети, какъвто се надяваме един ден да има и у нас.
- България връщала ли е ценни вещи, открити у нас, на други страни?
- Имало е отделни случаи, но те са изключението, правилото е на нас да ни връщат. Имали сме случаи с църковни вещи, археологически материали от Турция, но като цяло много малко, в сравнение с другата категория.
- Как държавата се бори с иманярството и с нелегалния трафик на ценни вещи?
- Това е полицейска работа, която ние всячески подпомагаме. Колегите от МВР и ДАНС имат ключовата роля в тази задача, нашите функции са да създаваме положителните регламенти, т.е. правилата за добросъвестните лица и фирми. Както и да насърчаваме взаимодействието между институциите.
- През последните години ценни вещи, открити при незаконен трафик, са ни върнати от САЩ, Италия, Германия, Великобритания и др. Какви са тези вещи?
- Основно археологически артефакти от античността и средновековието, най-вече монети, малки метални изделия, статуетки, неща като гладиаторския шлем са голямото изключение. По-рядко става дума за икони, църковна утвар.
- Какви културни политики биха могли да върнат младите хора към музеите и историята?
- Повече съдържание от кръга на родинознанието и краеведството в учебниците на децата ни, повече екскурзии по културните обекти и знаковите старини. Също въвеждане на национална система на ваучери и карти, с които децата да могат да влизат безплатно или много евтино в музеи, театри и други места, в които те изграждат общата си култура, ценности, вкусове. По такава идея работим в момента с колегите. Също и повече млади хора в социалните мрежи с интерес към историята и културата, в момента такива са по-скоро изключение, а на по-малките видяното в интернет им влияе много силно.
Семейството губи пред мрежата, образно казано, особено при тинейджърите и трябва да се работи в тази посока. Смятам, че трябва да работим върху въпроса за ранното преподаване по история, което да се базира на проектно-базирано учене, комикси, игри, учебни театри и други интерактивни формати, които да създават траен интерес на децата.
- Какви са основните Ви приоритети като заместник-министър на културата?
- В момента - да утвърдим Центъра за подводна археология в Созопол като център на ЮНЕСКО по подводна археология и да превърнем о-в „Св. св. Кирик и Юлита" в Музей на Черноморската цивилизация и водеща туристическа атракция. Работим и да нормализираме ритъма на плановите археологически проучвания, да увеличим системно подкрепата и да намалим административната тежест върху колегите. Много се надявам и да намерим и най-работещите формули за осъвременяването на експозициите на българските музеи и да увеличим посещаемостта в тях.
Четете голямо интервю с Тодор Чобанов в понеделник във вестник "24 часа
