- Г-н Чобанов, какви процеси водят до покръстването на България и как изкристализират, за да се стигне до "точката на кипене", когато цар Борис се решава на тази дръзка стъпка?
- Покръстването на българите при Борис I е резултат от различни процеси - политически, религиозни, етнически, културни. Действат сбор от фактори - на първо място политическата обстановка в Европа - България граничи с големи християнски империи - Византия и Франкската империя, и нейната тежест в международните дела е чувствително намалена заради езичеството. Езическите общности са били освен това желана мишена за военни кампании на Византия и Франкската империя, воденето на такива войни се е считало за задължение на християнските владетели.
От друга страна, завоеванията на Крум и наследниците му въвеждат в тялото на държавата и обществото хиляди християни и действаща църковна мрежа с храмове и свещеници. Християнството прониква даже в двора - зетят на Крум е грък.
Редица постове започват да се заемат от християни.
Всичко това наподобява в умален мащаб християнизацията на Римската империя векове по-рано. Най-накрая идва осъзнаването, че различните групи в държавата трудно ще се обединят и слеят без единна религия - в онази епоха религиозната принадлежност е била водеща и е предопределяла живота - християните са избягвали сватби с езичници и обратно, имало е вероятно напрежение на битово ниво между отделните общности.
Борис е разбрал, че само с една обща религия може да се осигури нужната консолидация, и е избрал единствения реалистичен вариант за Европа в онези векове. Най-накрая не бива да забравяме за многовековните връзки с Константинопол - византийската цивилизация упражнява силно културно влияние върху околните земи, а българската държава от 680 г. се мести в непосредствена близост до столицата на империята и изпитва огромното й влияние.
- Има основателни подозрения, че Кубрат и Тервел също са били християни, но не са предприели нищо за масовата християнизация.
- Че Кубрат и Тервел са християни, е хипотеза, която не се приема безкритично от повечето учени, защото не може да се докаже. Например не са си сменили имената с християнски като Борис, който става Михаил. Не са кръстили децата си с християнски имена, не са строили църкви и не са покръстили народа - все задължителни работи за християнските владетели в онази епоха. На Кубратовите два пръстена от Перешчепина и на този само с име, и на другия с титлата "патрикий" Кубрат си е все Кубрат, а би трябвало да очакваме да приеме ромейско име, след като предполагаемо се е покръстил.
В десетките известни некрополи от средищната зона на Дунавска България преди средата на IX век няма християнски погребения, няма и християнски храмове, т.е. владетелите си остават езичници, както и народът.
Византийците непременно биха съобщили за подобно нещо - че Тервел или преди него Кубрат са били християни - и двамата са добре познати на авторите от онези векове. Единственото приемливо допускане е, че те са били номинално покръстени като част от церемонията по приемането на съответните титли - обичайна практика в Константинопол в онези векове, когато държавният и църковен ритуал са тясно преплетени, а цели делегации езичници са номинално покръствани преди среща с императора в специален баптистерий, за да не осквернят с езическо нечисто присъствие особата на наместника на Христос на земята.
И най-накрая да си спомним езическите репресии на Крум, Омуртаг, Маламир и Персиан, които засягат дори първородния син на Омуртаг - Енравота, както и редица византийци, попаднали в български ръце, които са били наказвани за практикуване на християнството.
- Някои историци смятат, че разказите с избитите от Борис I боляри не са особено достоверни, че бунтове вероятно е имало само в периферията. Всъщност дипломат като цар Борис I би ли допуснал да християнизира, без да убеди първо собствената си аристокрация в необходимостта от новата религия?
- Бунтът е добре документиран в изворите, а има и значителни допускания, че масовите гробове от Девня са именно на избито население, приело християнството, нападнато от прииждащите към столицата недоволни боили.
Бунтът съвсем не е изолирано явление в онази епоха - езически реакции има навсякъде, например в Киевска Рус, а пък саксонците упорито се съпротивляват на християнизацията, провеждана от Карл Велики, което го принуждава да разруши главното им езическо светилище с дървото Ирменсул и да избие 4500 души, които не искат да приемат християнството и се бунтуват.
Ако приемем тезата на някои, че не е имало бунтове, тогава връщането към езичеството при Расате нямаше да се случи, а то също е безспорен факт - засвидетелстван по изворите и данните на археологията.
В центъра на Плиска в неговите години са извършени големи езически ритуали, следите от които бяха намерени от колегата А. Аладжов върху т.нар. кръгла площадка. Разрушените многобройни надписи на кирилица също свидетелстват за езическите акции в тези години. Именно това е принудило Борис I да се върне на трона и да замени изменилия на християнството син с този, готвен за патриарх - Симеон.
Като цяло приемането на християнството е станало много трудно, имало е съпротива, а част от езическите простонародни практики са оцелели и до днес.
Трудното протичане на християнството е отразено в редица извори - както официални, така и народни, а масовото разпространение на богомилството също трябва да се обясни с близостта на някои негови концепции с догмите на прабългарското езичество - например дуалистичните схващания за устройството на Вселената, които идват от Изтока и са сходни с тези на официалната езическа религия.
Авторите на извори са възмутени от поведението на народа - говори се за "кораво и непокорливо племе" в смисъл на упорстващо в езичеството, както и за неизкореними въпреки усилията "бесовски игри и танци" - т.е. езически ритуали и обичаи, като сред тях несъмнено са били кукерството, мартениците, лазаруването и много, много други, познати ни днес от народния фолклор и традиции.
- Покръстването и появата на буквите ни са много смели реформи за държава, която е една от трите тогавашни велики сили. Изисквал се е огромен ресурс за изписването на светите писания на кирилица. От друга страна, един човек в рамките на един живот задейства двата процеса - покръстване и собствена писменост, които по много интересен начин се преплитат и поставят България на картата на цивилизациите.
- За християнизацията, създаването на собствена църква и за въвеждането на глаголицата и кирилицата в нея са впрегнати всички средства на държавата. Това ясно се вижда от епизоди като пристигането на учениците на светите братя в Белград или изпращането на Климент в Охрид - управителите на областите са инструктирани да подкрепят делото по всякакъв възможен начин. На църквата са дадени имоти и ресурси.
Инвестирани са огромни средства за строеж на църкви и манастири, като се започне с Голямата базилика и патриаршеския манастир около нея, премине се през множество малки храмове в столицата и манастири като този в Равна, Провадийско, или този във Варна (Караач теке), които всъщност са училища за духовници и фабрики за книжовност. След преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав, което наподобява местенето на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол и е мотивирано с идеята за ново, християнско начало, около и в новата столица са изградени множество храмове и манастири. В онази епоха именно в манастирите се извършват и някои от най-важните производства, те са нещо като държавна планова икономика, тясно преплетена с духовния живот - произвеждат украси за храмовете, икони, пергамент, вино и всякакви други важни за духовния и светския живот стоки.
Вероятно част от аристокрацията веднага се е вляла в ранговете на духовенството - по примера на Симеон Велики, който се готвел за патриарх, преди да се наложи да смени брат си на трона.
