Два енергийни коридора - Изток - Запад и Север - Юг, ще се пресичат на територията на страната ни и заедно със системите за съхранение на електроенергия, можем да станем енергийното сърце на Югоизточна Европа, казва изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев
Тесни места в електроенергийната мрежа в Европа все още разделят континента на изток и запад, като в югоизтока цените на тока са значително по-високи. Причината - не може да се достави електроенергия оттам, където е евтина, защото няма как да се пренесе.
Затова енергийната свързаност днес е от първостепенно значение за споделяне и оползотворяване на производството на беземисионна електроенергия от всички европейци на достъпни и конкурентни цени.
ЕСО вече близо 7 г. инвестира в разширяването на
електропреносната мрежа
и увеличаване на капацитета ѝ, за да интегрира на новите генериращи мощности - ПАВЕЦ, ВЕИ и АЕЦ.
Електропреносният оператор на България активно работи съвместно с електропреносните оператори на страните от Югоизточна и Централна Европа за изграждането на енергийни коридори в четирите посоки на континента по направленията Север-Юг и Изток-Запад.
Коридорът “Изток - Запад” обхваща Азербайджан, Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия. С всички оператори, участващи в проекта, са подписани споразумения за конфиденциалност на предоставяните данни, на базата на които да се оцени размерът на нужните инвестиции.
Другият планиран коридор е по направлението
Север - Юг
- започва от Гърция, минава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и достига до Полша и Германия.
Изпълнителният директор на електропреносния оператор обяснява, че се планира изграждането на нов електропровод между България и Гърция, по един към Северна Македония и Сърбия и два към Румъния. Тези към Румъния са част от коридора “Юг - Север”.
Идеята на тези два коридора е да увеличат трансграничния пренос на електроенергия. Те се пресичат в България и заедно със системите за съхранение, които се изграждат у нас, може да превърнат страната ни в енергийното сърце на Югоизточна Европа, твърди изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.
По-напредналият коридор е “Изток-Запад”, до две години по него можем да реализираме 30% от планирания капацитет на българо-турската граница и той да стигне от сегашните 360-400 мегавата, до около 700-800 мегавата в посока от Турция към България. Междусистемните електропроводи между България и Турция, които в момента са два, ще бъдат удвоени с изграждането на два нови електропровода от 400 киловолта.
След като не можем да си доставим евтина енергия от
Европа, търсим възможности за пренос на
електроенергия от изток
и да използваме потенциала на Каспийския регион за производство на възобновяема енергия, която е не само от солари, но и от вятърни паркове, пояснява още Цачев. Часовата разлика между Азербайджан и Италия е два и три часа, което дава възможност за използване на повече възобновяема енергия в пиковите часове на ползване в страните и това ще доведе до понижение на цените. Италия също има много възобновяема енергия, която вероятно се ограничава в определени часове. Ако я има добрата междусистемна свързаност, произведената електроенергия в тези часове може да се насочва в източна посока.
Към днешна дата
преносният капацитет на страната ни е над 4200
мегавата, което покрива средночасовата консумация
на ток у нас. Малко са страните в Европа, които имат толкова добра междусистемна свързаност и могат да покрият средночасовото си потребление. С цел да направим още по-добра сигурността на системата и да дадем възможност за обмяна на големи количества електрическа енергия през нашата страна, плановете ни са да стигнем до 10 000 мегавата междусистемен капацитет, казва Цачев.
Проектът от общ
европейски интерес
CARMEN
В началото на 2025 година ЕК одобри отпускането на безвъзмездно финансиране в размер на близо 3 млн. евро за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес CARMEN. С европейското съфинансиране ЕСО ще изгради 4 нови подстанции в Североизточна България и една в Плевен. Предвиждат се реконструкция и модернизация на подстанция “Варна 750” и изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 киловолта.
Проектът CARMEN цели увеличаване на капацитета на електропреносната мрежа в Североизточна България с 2500-3000 мегавата за присъединяване на нови ВяЕЦ.
С модернизирането на електропреносната мрежа по проекта се цели увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване на преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север - Юг.
Проектът CARMEN предвижда до края на 2031-а да бъдат изпълнени инвестиции за подобряване на стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет. Реализацията му ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
През последните години ЕСО изпълнява и инвестициите за дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите за управление в реално време на електропреносната система в условията на нисковъглеродна икономика. Проектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост с общ бюджет от 611 млн. лв., 370 млн. лв. от които са съфинансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Целта на инвестицията е да създадат технически условия за интегриране към електроенергийната система на 2500 мегавата нови възобновяеми източници и увеличение на трансграничния преносен капацитет с 600 мегавата.
Дигитализацията на системите за управление на електропреносната система ще приключи през 2026 г. Тя води до намаляване на времето за реакция в подстанциите на ЕСО, оптимизиране на разходите и намаляване на аварийността в електропреносната мрежа.
Системният оператор изпълнява и проекта GREENABLER, който е на обща стойност над 600 млн. евро. Първата група от дейности, която е с общ бюджет от 568 млн. евро, предвижда реконструкция на около 720 км съществуващи електропроводи и 8 подстанции за повишаване на номиналното им напрежение от 220 киловолта на 400. Стартирани са прединвестиционни дейности за всички обекти, включени в проекта. Изпълнението на GREENABLER цели увеличаване на преносните способности на мрежата с общо 4,5 гигавата за интегриране на нови ВЕИ мощности.
