5000 мегавата соларни централи и над 700 мегавата вятърни паркове са в електроенергийната система на България, което изисква баланс при управлението ѝ
Ръстът на въведените в експлоатация възобновяеми енергийни мощности през последните години чувствително промени задачите пред управлението на електроенергийната система и нейното балансиране. Профилът на
енергийния микс е различен
заради ускореното навлизане на
мощности с непостоянен характер
което налага осъвременен подход при балансираното и устойчиво управление на електроенергийната система.
5000 мегавата соларни централи и над 700 мегавата вятърни паркове са в електроенергийната система на България, като 3800 мегавата са присъединени към мрежата в последните три години.
844 е общият брой на инсталираните фотоволтаични системи в страната от 2020 г. до момента. 20 от тях са присъединени към електропреносната мрежа, а другите 824 малки соларни централи - към разпределителната мрежа.
От началото на 2025-а в експлоатация са въведени 151 нови фотоволтаични системи с обща инсталирана мощност от близо 400 мегавата.
Трендът с увеличаване на соларните мощности продължава. Към началото на юни 2025 г. в ЕСО са постъпили 467 искания за съгласуване на присъединяването към разпределителната мрежа на нови фотоволтаични централи с инсталирана мощност от близо 340 мегавата. Те идват от електроразпределителните дружества и ЕСО дава предписания за дейностите, които трябва да бъдат извършени и по преносната мрежа. За първите пет месеца на 2025 г. постъпилите заявления за присъединяване към електропреносната мрежа на
нови ФЕЦ са 12 с обща инсталирана мощност колкото
един блок на АЕЦ “Козлодуй” - близо 1000 мегавата
До година и половина предстои присъединяването на още 2000 мегавата нови фотоволтаични централи, казва изпълнителният директор на “Електроенергийния системен оператор” Ангелин Цачев.
През месец май тази година производството на възобновяема енергия в българския енергиен микс достигна близо 70% и заедно с генерацията от АЕЦ “Козлодуй” делът на чистата енергия у нас вече е 90 на сто. Ръстът на въведените в експлоатация възобновяеми мощности, който ще се увеличава, изисква активна работа за разширяване на електропреносната мрежа и увеличаване на капацитета ѝ.
“Трайната тенденция за ръст на производството на електроенергия от увеличаващия се брой на възобновяемите енергийни мощности налага необходимостта от системи за съхранение на електроенергия, които да осигурят надеждното управление на мрежата. Разчитаме и на конвенционалните централи за гарантиране на динамичната устойчивост на системата. На този етап, благодарение на добрата междусистемна свързаност със съседните оператори, развитата електропреносна мрежа и работата на термичните централи,
успяваме да управляваме устойчиво системата,
въпреки големия дял на възобновяеми мощности
в енергийния микс на страната. Направените през миналата година нормативни промени и инвестициите в съоръжения за управление на реактивната енергия са изключително важни”, казва Ангелин Цачев.
За да е устойчива българската електроенергийна система, в началото на тази година ЕСО стана първият електропреносен оператор в Югоизточна Европа, успешно присъединил се към платформата PICASSO за автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Свързването на България с европейската балансираща платформа за ръчно вторично регулиране MARI е планирано да се случи през 2026 г.
Каква е ползата от присъединяването към тези платформи, които са за търговия с балансираща енергия?
PICASSO е европейската платформа за балансиране, чрез нея се обменя балансираща електроенергия за вторичното автоматично регулиране за регулиране на честотата и обменните мощности, обяснява шефът на ЕСО. Присъединяването на страната ни към нея е от огромно значение за българските потребители, защото дава възможност за по-конкурентен пазар на допълнителните услуги и намаляване на цената на балансиращата енергия.
След България към платформата се присъедини и Гърция. Балансиращата енергия е скъпа при недостиг и по-евтина при излишък. През 2026 г. към платформата се очаква да се присъединят Румъния и Унгария, което ще увеличи конкуренцията и се очаква да понижи нейната цена. Това е важно за потребителите, тъй като им намалява сметките за ток.
Съществена роля за балансирането на системата ще
имат системите за съхранение на електроенергия
В тях се “складира” електроенергия в часовете с излишък и когато цените са нулеви или близки до нулата, а се оползотворява в часовете на сутрешните или вечерни пикове, когато тя е скъпа. През изминалите 9 месеца в електропреносния оператор са подадени заявления за присъединяване на самостоятелни обекти за съхранение на електрическа енергия с обща инсталирана мощност от над 11 320 мегавата и капацитет за съхранение от близо 32 000 мегаватчаса.
Ако те бъдат построени, ще покрият около 30% от консумацията на електроенергия в страната за едно денонощие. През пролетта и лятото у нас се потребяват приблизително между 90 000 - 100 000 мвтч електроенергия. През зимата този капацитет на батериите ще покрие 25% от консумацията на електроенергия, защото тогава потреблението е 120 000 - 130 000 мвтч на денонощие.
Вече има сключени предварителни договори с инвеститори в съоръжения за съхранение на енергия за мощност от над 7500 мегавата и капацитет от над 22 900 мегаватчаса. В експлоатация са въведени два самостоятелни обекта за съхранение на енергия. Единият е с мощност от 10 мегавата и капацитет 27 мегаватчаса, а другият e в Ловеч с инсталирана мощност от 125 мегавата и капацитет от почти 500 мегаватчаса.
