Идеална няма, коя да използвате зависи от ситуацията
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Човек и да мрази конфликти, трябва да е неистов късметлия, ако никога не го застига даже един в работата. И на вас ви се случват, макар че се стараете да ги избягвате. Всеки път се чудите има ли идеална стратегия да ги уреждате с възможно най-малко нерви и щети.
Няма, отговарят експертите. Има пет основни стратегии, но коя да приложите зависи от конкретната ситуация. Безспорно е обаче, че умният човек изначално следва три правила:
- Влага всичките си умения, за да предотврати конфликти.
- Когато конфликтът е неизбежен, се стреми да го разреши на най-ранен етап.
- Когато нищо от това не е сработило и конфликтът е пламнал, впряга сили, за да го потуши, преди да се превърне в пълномащабна война на "живот и смърт".
Поведенческите психолози твърдят, че повечето хора знаят всичко това на теория, но основният им проблем е, че не се съобразяват със ситуацията, не са гъвкави, винаги се държат по един и същ начин, при което си спечелват професионално реноме или на скандалджии, или на жертви. Истината е, че има противопоставяния, при които е губеща позиция да сте непреклонни. И други, в които не бива да мърдате ни на йота от своето.
Американските психолози и експерти по управление Кенет Томас и Ралф Килман описват пет основни поведенчески стратегии при конфликт и уточняват, че всяка има плюсове и минуси, може да е много печеливша в дадена ситуация, а в друга да е катастрофална.
1. Съперничество
Най-просто казано, тази стратегия се изразява в нагласа "Аз печеля, ти губиш". Тя предполага, че победител може да е един - вие. Затова се стремите да отстоявате своя интерес в ущърб на другия в конфликта, без да се съобразявате с нищо. Ориентацията ви е само върху личните ви цели, не към добрите взаимоотношения.
Всъщност и в деловия, и в личния живот не са много ситуациите, когато си заслужава да настоявате на своето на всяка цена и да не сте готови дори на малък компромис, отчитайки интереса на опонента.
Стратегията на съперничеството може да ви помогне временно да овладеете конфликтна ситуация и силово да спечелите предимство. Но с нея не градите устойчиви отношения. Ако има идеална стратегия тя е точно обратната на "Аз печеля, ти губиш" - нарича се "Печелиш, печеля". А до нея се стига чрез някоя от следващите две нагласи за овладяване на конфликта.
2. Компромис
Тази стратегия всеки я знае - "Ще отстъпя малко, ако и вие сте готови да отстъпите". Тя води до частично удовлетворяване на интересите и на двете страни. Действа в сравнително прости ситуации - вие сваляте цената, която искате, купувачът вдига цената, която дава, и се срещате нейде по средата.
Но в повечето случаи сделката не може да е толкова проста и компромисът е само междинен етап в търсенето на решение, от което двете страни да са удовлетворени.
И друго има. "Всяко споразумение между две страни, което е по-малко от "печеля-печелиш", е компромис. Но колкото по-тежки са компромисите, толкова повече това се отразява негативно на дългосрочните взаимоотношения между страните", казва Стивън Кови, автор на книги за личностно развитие.
3. Сътрудничество
Това е стратегията "Печеля, печелиш". Тя би била идеална, ако участниците в конфликта се стремят да го разрешат така, че печеливши да са всички. Лошото е, че повечето хора нямат тази нагласа.
Стратегия е най-конструктивна, когато в нея участват и двете страни. Те стават равностойни партньори, не противници, не врагове. Признават, че имат противоречия, но търсят обща основа за взаимодействие и за намиране на изход от ситуацията.
Когато само вие сте готови да приложите тази стратегия, достигането до взаимоизгодно решение е трудна работа, защото другият в конфликта не е настроен да сътрудничи. Но това не значи да не я опитвате. Ако сте ловки и гъвкави, ще успеете да го накарате да проумее, че стремежът към сътрудничество спестява време, енергия, нерви, пари и т.н. безценни ресурси.
Препоръката е така да водите разговора, че да внушавате "Печелиш, печеля" - в този ред. Все пак си поставите граници какво подлежи на обсъждане и какво не, защото е твърде голям компромис.
Ще си гарантирате успех в професионалния живот, ако съзнателно култивирате у себе си нагласа към струдничество вместо съперничество дори при конфликти, уверяват поведенческите психолози.
4. Приспособяване
Тази поведенческа стратегия се състои в готовността да отстъпите, за да избегнете крайно противопоставяне.
Ако предметът на спора не е толкова важен, а по-същественото е да запазите добри отношения с опонента, си струва. Но ако конфликтът засяга чувствата на спорещите, тази стратегията е непродуктивна. Тя носи отрицателни емоции на отстъпилия (озлобление, обида, разочарование), а в дългосрочна перспектива - загуба на доверието, уважението и взаимното разбирателство, предупреждават психолозите.
Иначе казано, стратегията на приспособяването също като стратегията на съперничество помага само за временно потушаване на конфликта. С нея не се градят устойчиви отношения. В добавка тя потиска самочувствието, особено ако често я прилагате. Така че много внимавайте в какви случаи прибягвате до нея.
5. Избягване
Понякога да избегнете обсъждането на конфликтни въпроси е добра стратегия.
Избягване завинаги си заслужава, ако причината за сблъсъка не е особено важна, не е задължително да поддържате по-продължителни отношения с опонента, спорът не засяга пряко интересите ви.
Друг вариант е избягване за известно време. Оттегляте се от конфликта, не отстоявате собствените си интереси, не нападате, не се договаряте, докато не се успокоите или пък не настъпи промяна в ситуацията, която ще позволи по-благоприятно решение.
Тази стратегия е ефективна само ако много умно прецените ситуацията. Избягването замита под килима причините за конфликта, той си остава и може да се усложни.
- Дали не сте ескейпист
Има огромна разлика между избягване на конфликт - стремите се така да направите, че да не стигнете до противопоставяне, и бягство от конфликт - оттегляте се, без да ви интересува, че оставяте нерешен проблем.
Според психолозите някои хора са ескейписти по характер - предпочитат да избягат от действителността, вместо да се борят. Не са глупави, отлично разбират, че някои конфликти не могат да бъдат заобиколени, че някои проблеми не понасят бягство, а изискват непременно решение. Но въпреки това бягат с инфантилна надежда някак си конфликтът да се размине без тяхно участие, някой друг да го реши вместо тях. Или бягат дори със съзнанието, че никой няма да реши конфликта и ще се окажат губещи, понеже не се хващат да се преборят, но се оправдават "Не понасям конфликти".
Ако забележите у себе си такава нагласа, трябва непременно да се преборите с нея. Ескейпизмът проваля успеха в личния и в професионалния живот.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Тримата най-ценни колеги за професионалния ви успех
Как да разпознаете колега от опасния тип "тъмен емпат"
Техники да се справяте, ако шефът ви е маниак на тема контрол
Шансове и капани да работите с шеф визионер
Законът за принудителната ефективност на работа
Какво е мобинг и как разрушава професионалното благополучие
Упоритостта краси успеха, инатът го грози
Трикове да работите с хаотичен колега и да не проваля професионалния ви успех
7 урока по професионална ефективност от бебетата
С колко отпуска бягате от болестния "синдром на свободното време"
Защо поколението Z е предизвикателство за мениджърите от поколенията X и Y
Как да привлечете професионалния късмет с малко научно доказана магия
