Излезе мъж, съблечен, целият космат, с къси панталони, а санитарката до него беше само по потник, разказват роднини
Внучка разказва, че дядо ѝ, който е бил настанен в дома за възрастни в село Ягода, е бил с деменция. Там обаче управителят му давал лекарства за шизофрения.
"За 2 дни краката на дядо се парализираха. Говорихме с управителя, който каза, че това е реакция на организма. След две седмици дядо си отиде", казва жената.
"Домът на ужасите" в старозагорското село Ягода се е превърнал в подобие на концлагер преди 5 години. По данни на "България Днес" точно тогава фирмата, която собственикът на дома управлява, започва да търпи загуби, което вероятно довежда до превръщането на мястото в коптор. Управителят е лъгал близките на настанените колко е хубаво и им предоставя стари кадри на пансиона, които са от отварянето му и от години не отговарят на истината. Това става ясно от разкази на близки на жертви на "Дома на ужасите", който е представян за рай, а в същото време е бил по-зле от затвор.
Близки на хора, които са били настанени в дома в китното селце, се оплакват, че шефът на заведението ги е посрещал гол до кръста и не ги е пускал дори да огледат дома вътре. Които били много настойчиви, били блъскани и заплашвани с бой. Близките също са категорични, че снимките, които са били предоставени на сайта на дома и във фейсбук страницата им, нямат нищо общо с действителното адско положение. Защо въпреки очевидно неадекватното посрещане са решавали все пак да оставят възрастните си близки там, не е ясно.
"Деспотичен персонал и агресивен управител! Брат ми имаше проблеми и настоявах да видя условията, при които евентуално ще живее. Не ми разрешиха никакъв достъп до помещенията. Обслужващият персонал беше изключително груб и нагъл, както и управителят. Искаха веднага да вземат личните документи и телефона на брат ми, което е пълна тирания. Разбрах, че на всички живеещи там им се отнемат телефоните. Сигурно, за да не могат да сигнализират за ужаса, през който преминават ежедневно, а много от тях близките им ги посещават изключително рядко", разказва Добринка, която се усеща за какво иде реч и не вкарва брат си там.
"Управителят само дето не налита на бой, когато попиташ защо не може да влезеш и да видиш условията. Снимките на дома в интернет - градинки, цветенца, пчелички... направо като малък рай, но не е. Нищо, абсолютно нищо подобно - мрачно, мръсно, неподдържано и ужасяващо", потресена е от условията жената.
Друга дама, сблъскала се с проблема преди години, също избухва срещу пансиона и се чуди как е възможно да е продължавал да функционира толкова години.
"Наш близък беше настанен там. Бяха минали около два месеца и отидох да го видя. Когато ме посрещна управителят, помислих, че съм сбъркала адреса. Излезе мъж, гол до кръста, целият космат, с къси панталони. До него беше една санитарка, която беше облечена с потник ", започва разказа си Галина.
"Бяха изкарали роднината ми навън, за да мога да го видя. Вътре не пускат, защото е мизерия и не отговаря на презентираните при записването снимки, както и на тези в интернет. Когато видях близкия си, щях да припадна. Имаше дълги черни нокти, мръсни уши. Не беше къпан поне месец, а той сам не можеше да се оправя. Това е гавра с нашите близки. Бяха го сложили на една маса с мръсна мушама. Навън беше 40 градуса, но нямаше нито чадъри, нито му бяха сложили шапка. Една жена ми сподели, че в стаите нямат вентилатори и умират от жега през нощта. Това не е дом, а затвор", категорична е потресената жена.
Друга потърпевша се оплаква, че санитарките са пипали дядо й по бельото, което е напълно неадекватно и притеснително, защото той е бил способен да се преоблича и къпе сам. Жената сподели също, че управителят е бил арогантен и давал на дядо й лекарства за шизофрения, а не за деменция. Андрияна разказа, че и тя не е била пускана да влиза вътре от агресивния управител.
"Дядо ми беше с деменция. Баба беше сама и не можеше да се грижи за него. Тогава решихме да го настаним в дом. След няколко дни търсене и звънене по телефони управителят на дом "Валис" ни каза, че не е проблем, че е с деменция, и ще го вземе. Мъжът ми и леля ми отидоха да го закарат, аз бях бременна и не можех. Управителят излиза с една санитарка гол до кръста. Не позволява да се влезе вътре, взимат дядо в болнична количка и го прибират директно в дома. Казва на мъжа ми, че след 2-3 дни ще направят консултация с техния психиатър д-р Димитрова, която живее в Стара Загора. И ги изпраща по живо, по здраво да си ходят. Само след един ден ни се обажда да отидем и да си приберем дядо, защото бил агресивен, поведение, което досега не беше демонстрирал. Отиват мъжът ми и баба и им казват, че дядо не позволявал на санитарите да му докосват бельото. Попитан е защо им е да му докосват бельото, като той е здрав и прав мъж и може да се оправя сам. Тогава едната санитарка започва да крещи, че не са отишли там да ги бият и нямало да го търпят", разказва Андрияна за случая с дядо й.
Прибрахме си го вкъщи, а дядо бе хем разстроен от отношението там и от факта, че са му пипали бельото, но и доволен, че си е вкъщи. Не желаеше да разкаже какво е станало за този толкова кратък престой. Ударихме на камък, не искаше въобще да говори за това място. На следващия ден управителят звъни на леля ми. Тогава има някакви индиректни намеци да спи с нея, но в крайна сметка го взеха отново, но в другия дом в с. Говедарци. Тогава започна другият ад - даваха му лекарства за шизофрения, а не за деменция. За 2 дни краката на дядо се парализираха. Да, беше спокоен, но и прикован на легло. Отново се говори с управителя, който каза, че това е реакция на организма. След две седмици дядо си отиде. Това беше доста травмиращ момент за мен.
Надявам се този изрод да си получи заслуженото. Би било прекрасно, ако и д-р Димитрова не успее да се измъкне, защото тя също е в схемата", надява се за справедливост жената, изгубила дядо си в "Дома на ужасите".
Повече по темата четете тук.
