Петима кандидати за генерален директор на БНТ трябваше да представят концепциите си за развитието на телевизията пред СЕМ в четвъртък. Явиха се четирима - настоящият Емил Кошлуков, Свилена Димитрова, Невена Андонова и Милена Милотинова. Сашо Йовков не се появи и така отпадна от конкурса.
Процедурата за избор на генерален директор на БНТ бе замразена миналата година заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари с решение на Върховния административен съд. То обезсили определение на Административния съд София-област, за спиране изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ.
Сегашният директор Кошлуков зае поста на 5 юли 2019 г. Тогава СЕМ го избра за тригодишен мандат, който изтече през 2022 г. Кошлуков обаче остана начело на обществената телевизия, а заради серия от съдебни дела се провалят вече два конкурса за нов генерален директор. Той твърди, че конкурсът е нелегитимен. Подал е искане за прекратяването му както до СЕМ, така и до съда, и затова постави под съмнение самия смисъл на процедурата.
Гласуването кой да ръководи обществената телевизия е насрочено за петък в 11 ч. Така медийните надзорници ще финализират конкурса само седмица, след като ВАС го размрази.
Ето какви концепции представиха кандидатите и как ги защитиха пред СЕМ.
Емил Кошлуков: Ние сме най-свободната медия, а процедурата е нелегитимна
Нито веднъж за тези години не съм си позволил да сляза на оперативка да подредя новините, да попитам защо това е второ, а онова - първо. Телевизията никога не е била толкова свободна в нюзрума. За мен свободата на словото е важна, защото е биография. Уверявам ви, че БНТ е най-свободната медия днес.
Това заяви Емил Кошлуков на изслушването пред СЕМ. А изложението си започна с това, че за него конкурсът не е легитимен: “Докато учих в Калифорнийския университет, имах достолепен професор, който обичаше да казва, че Великата октомврийска социалистическа революция не е нито октомврийска, нито велика, нито революция. Този каламбур е верен и днешната процедура ми прилича на това - не знам дали е избор, дали е конкурс. Вече в сайтове и медии изтече името на жената победител в него.”
Иначе в концепцията си залага на изкуствения интелект. “Това ще бъде основата на всички телевизии - без това не може да има телевизия вече. Но ако изкуственият интелект е моторът, хората са кормчията”, подчерта Кошлуков.
“Говорим често, че губим младежката аудитория, за отказа от гледане на обществена телевизия, и всеки път има разкошни идеи за повече младежки и детски предавания”, каза Кошлуков. И даде пример с националната селекция за “Евровизия”, която БНТ направи миналия месец. “С всички критики, забележки, скандали - отделни видеа от нея достигнаха милион и половина гледания, във фейсбук - повече от 27 млн. Това никога не се е случвало на БНТ - 800 000 посещения на страницата на “Евровизия” от аудитория, която никога няма да влезе в сайта на БНТ”, обясни той.
За модела на финансиране настоя “да е не само устойчив, но и независим”.
Свилена Димитрова иска концептуална промяна на сутрешния блок
Сутрешният делничен блок на БНТ да се промени концептуално, за да се открои от тези на частните телевизии, които станали като криминални хроники и в програмите на обществената телевизия да има повече авторско съдържание. Това е заложила в концепцията си за развитие на БНТ Свилена Димитрова.
Тя започва кариерата си през 1995 г. в Регионалния тв център в Русе, завършила е право. “Тогава БНТ беше единствената телевизия и беше безкомпромисна. Днес медийната среда е съвършено различна, но водещо и основно за мен е общественият характер на БНТ”, каза Димитрова пред СЕМ.
За нея е важно да се достигне до новата генерация зрители. “Това поколение търси достъпна и кратка информация, която възприема с лекота. Програмното съдържание трябва да се съобразява с тези нагласи, защото се реализира в конкурентна среда”, обясни Димитрова.
Според нея журналистите трябва да бъдат емпатични разказвачи на истории, а доказалите се професионалисти в обществената телевизия да търсят мост към новите поколения. Затова за нея е важно сътрудничеството с университетите, откъдето да дойдат нови кадри, които да поемат щафетата заедно с доказаните журналисти.
За Димитрова БНТ трябва да е застъпник на обществения интерес чрез подкрепата на обществено значими каузи и инициативи със социален отзвук.
В сутрешния делничен блок да се запази магазинната форма, да се разгръщат различни теми, да е повече извън студиото, с повече живи включвания и по-голяма динамика, но не за сметка на информационния поток.
Тя разгледа и четирите програми на обществената телевизия. В концепцията ѝ БНТ 1 трябва да запази и надгради съдържанието си на канал с политематично съдържание и с обособени модули в отделните часови пояси. БНТ 2 трябва да е с повече авторско съдържание от регионалните центрове, програмата на БНТ 3 да е фокусирана върху култура, развлекателни форми и образователни предавания. БНТ 4 трябва да е с авторско съдържание по проблемите на нашите сънародници отвъд границите на страната ни.
Невена Андонова иска разследваща журналистика и повече кореспонденти
Гарантиране на редакционната независимост, на ролята на разследващата журналистика, на регионалните центрове и по-развита кореспондентска мрежа по света. Както и необходимост от нов модел на финансиране.
Това бяха акцентите в концепцията на продуцентката Невена Андонова за развитието на БНТ.
За да е респектираща и незаобиколим фактор, обществената телевизия изважда зрителя от анонимността на единица в рейтинга. Намира баланс между телевизионните традиции и увеличаващите се дигитални способи за достъп до съдържание по всяко време. Тя е лидер в информацията и анализа, подкрепя и участва в културно-образователни процеси като субект в тях. Води зрителя, а не го следва. Програмното й съдържание на потъва в хаос, каза Андонова.
Финансирането на обществената телевизия да не е на час програма, а да е на единица програмно съдържание, според сложността на нейното създаване, предлага Андонова. “И в някакъв смисъл уравниловката, средностатистическо час програма, особено по отношение на изпълняването на обществените функции и на покриването на обществената мисия, не е сериозно да мислим, че може да стане качествено", обясни Андонова. Според нея БНТ трябва да привлича спонсорства, партньорства, като във формата “Голямото четене”, който бил успешен. “Много е съществено да има структура, която да е медиатор между медията и обществото”, допълни Андонова.
Милена Милотинова първо ще пита какво очакват зрителите, а после - дебат за финансирането
“БНТ - телевизия в интерес на обществото” - така Милена Милотинова е озаглавила концепцията за управлението си, ако бъде избрана като генерален директор. Затова и първото нещо, което ще направи, е да поръча широко проучване какви са очакванията на аудиторията. Така след обществения анализ ще разработи и програмната схема на телевизията.
С широк обществен дебат, в който ще се включи и СЕМ, министерствата на културата, на финансите, както и парламентът, ще бъде решено и финансирането на БНТ. В момента е с държавна субсидия на час програма, а в центъра на обсъждането ще се постави въпросът как телевизията да не бъде зависима.
Милена Милотинова иска да привлече и нови кадри към екипа, ако бъде избрана. Но и ще търси възможност да се върнат стари кадри от БНТ, които са напуснали през годините. Телевизията трябва да бъде алтернативна на търговските медии, да бъде място за дискусия, културен дебат, да има повече разследвания и в други предавания, в новините, както и да има силно присъствие в социалните мрежи, макар че за това е направено много досега”, каза още Милотинова.
По думите ѝ иска БНТ да бъде лидер в новините. Тя обяви, че ще се съобразява с желанията на зрителите и например ще запази досегашните часови пояси на емисиите новини. Въпреки това може да има “кратки брейкинг нюз на кръгъл час, които ще подгряват централната новинарска емисия”. По отношение на актуалните предавания тя не предлага особени промени, но би искала да бъдат по-отворени към гражданското общество, с форуми, коментари, преки въпроси във фейсбук страницата на БНТ, които да се задават в ефир.
“Липсват ми нишови предавания - здравно риалити, икономическо предаване, външно политическо предаване”, каза още Милотинова.
В нейната концепция влиза и създаването на качествени документални сериали, не само игрални, в които да бъдат показвани археологически разкопки или природни обекти например.
