Каква държава е тази, която не уважава възрастните си хора, а постоянно ги унижава, питат се мнозина в социалните мрежи
След разкритията на правосъдния министър за ужасяващите домове за възрастни в с. Ягода, Старозагорско, Фейсбук завря от възмущение. Хората се питат как може синове и дъщери да оставят родителите си в такива скотски условия - или са знаели и не им е пукало, или изобщо не са се интересували от старците. Други нападат държавата, че не упражнява контрол, някои хвалят министъра, че най-сетне е погнал тази мафия.
Веселин Стаменов-писател: Когато не пазиш старците си, утре никой няма да пази и теб.
Котката я боли. И кучето го боли. А човекът? Човекът в тази страна не боли никого. Не протестират за него. Не споделят снимките му. Не събират пари за него. Не го спасяват.
Той е там – вързан за краката с връв, вмирисан, упоен като стар пес, затворен в някаква стая с дупка, наречена тоалетна.
В село Ягода – не Африка, не Украйна, не Сирия – в Ягода, Стара Загора, България – държава с парламент и министерства – откриха старци, вързани и дрогирани. За 990 лева на месец. Продават ти последните ти дни в мизерия и воня.
Няма лиценз, но има бизнес.
Те не са животни. Не са даже хора. Те са СТАРИ. И това тук вече не е държава. Това е кланица за безпомощни.
Хора, които някога са работили, обичали, гласували, плащали данъци, правили деца. Сега са вързани с парцал, легнали в мокри чаршафи, вонящи на амоняк и срам.
Гледайте снимките. Не са от Сирия. Не са от концлагер. Това е **държавна грижа по български.**
Ние мълчим. А това мълчание е съучастие. Къде сте, бе, умно-красиви?! Къде сте, инфлуенсъри на правата на животните? Къде сте, #SaveTheCats активисти?!
Защо мълчите? Защото тези, които гният вързани в леглото си, не могат да мяукат?
Тези, които ги държаха вързани – те не са болни. Те са чудовища. По-зле от онази, дето бесеше котки за лайкове. Те са убивали живи хора всеки ден – не с нож, а със студ. С глад. С медикаменти без рецепта. С нечовещина.
А ние сме ги оставили. Затворили сме очи и сме превели 990 лв. месечно, само и само „да ги има кой да ги гледа".
Гледат ги. Като добитък пред клане.
И сега питам – **кой е виновен?** Те? Или ние, дето мълчим?
Няма да забравим тази Ягода. Не заради арестите, а заради срама, че допуснахме да се превърнем в държава, която не пази възрастните си.
А когато не пазиш старците си, утре никой няма да пази и теб.
**Споделете. Крещете. Плюйте. Викайте. Или мълчете, както винаги. Само не казвайте, че не сте знаели.**
Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната клиника в Курило, от инициативния комитет на президента Румен Радев:
И близките са изроди
Гледах сутринта репортажа за изродите, измъчвали и унижавали възрастни хора в "стаите под наем" - незаконни частни хосписи. Че тези, които са го правили, са изроди е ясно. Дали ще получат бързо правосъдие не е много сигурно. Този случай, а съм сигурна, че не е единствен, поражда много въпроси, свързани с мястото на държавата в регламентирането и контролирането на тези "заведения". Има цяла Агенция за контрол на качеството на социалните услуги. Ще гледаме и ще видим какво ще стане. Питам се, обаче, две неща. Първо - защо прокуратурата не реагира на отказа на близките да си ги вземат у дома. Има си специален член в НК - май беше 182, който може да свърши работа. Не че съм успявала, когато съм сезирала тази институция, а съм го правила много пъти, защото в нашата болница живеят около 30 психично болни, с чиито близки не можем да се преборим да си ги вземат. И вторият въпрос, който си задавам - що за човек трябва да си, за да не желаеш да положиш адекватни грижи за възрастния си родител. И след всичко, което стана публично известно, да не пожелаеш да го вземеш. За мен, освен тези, които са вършили извращенията в Ягода, и близките, отказали да си вземат възрастните хора, също са изроди. И няма да се извинявам, че го казвам. Имам голям опит в тази сфера - има-няма над 30 години. Нагледала съм се на човешка мерзост и арогантност. .
Георги Папакочев, фотограф: Липсва само частният крематориум
Официалната българска информация за двата български старчески домове по модела "Освиенцим" в Старозагорско, намери място в новините на BBC World Service. Което означава, че целият английско говорещ свят е разбрал каква е социалната ситуация в Европейска България. Вероятно също като обикновените българи, светът също е потръпнал от ужас.
И всичко това е било срещу 500 евро месечна такса заплащана за възрастни и немощни пациенти, надзиравани от квартирни „капо"/ нацистки началници – м.пр/, които са печелили луди пари от таксите за своите клиенти ! Какво, всъщност близките плащат за горките немощни български майки, бащи, баби и дядовци, по същество социални "концлагеристи", подлагани на унизителни и нечовешки практики във въпросните домашни концлагери? Много за най-сиромашката държава в ЕС и нищо в чисто морално етичен човешки и синовен аспект! В цялата тази печалбарска картина в с. Ягода липсва само частният крематориум, комай? Който също би работил при доста по-високи тарифи от тези на сегашните погребални агенции, заради цените на тока и дървата. Дотам ли Европейска България успя да се докара като социално общество? И какъв е смисълът от 3-те Задушници, когато пред очите на пасивната БПЦ се извършват подобни човеконенавистни престъпления, сиреч грехове? Въпроси, въпроси, въпроси...Уфффф
Юлияна Методиева, журналистка: Кой запокити своите родители в онази адова дупка сред Розовата долина?
Домът(хоспис) на ужасите е от години в село Ягода. В рекламните брошурки за селото пише, че има луксозен Спа хотел, който предлага неизменните сауна, джакузи, хамам, козметика. Наблизо е Онгъла, конна база. Там пък предлагат антистрес езда, волтижировка, работа с бич, сабя и аркан. Както във филма " Зона на интерес" (който го е гледал). Щастливо семейство сади цветя и люлее бебета под градинската стена, отвъд която се разнася миризмата на газовите нацистки пещи.
Когато влезли в „дома" за стари хора, потресът бил като от Аушвиц, по думите на един от екипа. Лекарите и социалните работници плачели, когато излизат от обектите. Защо? Защото видяли вътре хора, които са вързани, упоени или под въздействието на силни лекарства.
Арестували петимата негодници, собственици, или помагачи да „контролират" дейността в хосписа. Сред арестуваните имало и три жени, които се „грижели" за домуващите. За да заобиколят закона, те сменяли табелата и лъжели институциите да не ги проверяват. И така я карали години. Оцелелите им „пациенти" са 75, мъже и жени между 51 до 86 години. Толкова властите извеждат, настаняват ги където могат. Някои отиват в болниците, заради свръх влошеното им здраве. Други отвеждат в старозагорския Дом на инвалида. Четирима души са настанени в Казанлък. Леглата, които ще обитават оттук нататък ще бъдат с квалифициран медицински надзор. Макар че...толкова са изтощени от преживяното, кожа и кости са, малко време им остава.
Всички казват, че държавата трябва да следи за подобен незаконен или полузаконен бизнес. Колкото може, следи... Ето, вече арестува мерзките типове, които правят пари от неизбежната немощ в залеза на човешкия живот. Преди няколко месеца, пак в курортно селище ( Банкя) отново в незаконен хоспис, изгоря човек, хвърлен, вързан на леглото, безпомощен. Между другото, днешното разкритие на къщата на ужаса в село Ягода става случайно. Разследвали домовете и хосписите за възрастни хора заради имотната мафия, та така.
На по-голямата част от съкрушените емоционално и физически болни старци от "Дома", семействата отказват да ги приемат обратно у дома! Нали разбирате! Лекари и социалните работници излизат с плач пред вида на свинските условия, в които откриват роднините им в "хосписа". Синовете, дъщерите и внуците обаче нямали възможност да се грижат. В онази адова дупка сред Розовата долина, те от години са запокитили своите дядо, брат, дори син. Отдъхнали са си. Плащат, за да нямат вече грижа за тях и спокойно да живеят своя живот.
Мария Касимова-Моасе, писателка: Какво представлява нация, която не си тачи възрастните хора
Няма да се спирам на завързаните за леглата си стари хора, за мърлявите им завивки и опоскани скелети, за купищата лекарства, давани им с шепи от някакви хора без никаква медицинска експертиза, за гнусните тоалетни, за заключените врати и прозорци без дръжки, за боя и мъченията. Ще прочетете всичко това в репортажите, достатъчно конкретно и до болка красноречиво е описано всичко. Няма да се спирам на разплаканите медицински сестри и лекари, отишли там заедно с проверката, когато са излизали от смърдящите стаи с човешки тела на хора, третирани като в концлагер. И на съвестта на въпросните съдържатели на домовете (легално обявени за стаи за гости) също няма защо да се спирам - за да го направят, очевидно нямат такова нещо като съвест. То и много други неща нямат...
На фона на всичко това обаче един факт толкова силно ме жегна, че не мога да не обърна внимание на него. В единия от домовете от всички настанени там само един мъж е бил взет обратно в дома на близките си. Само един. Останалите... Настанени са в други места от държавата, приети са в болници, търси се решение. Значи просто няма кой да ги прибере. И за да не се размирише тази история от много по-рано, явно и никой не е посещавал своите хора там, никой не се е заел наистина да разбере какво става. Защото не може да ти обясняват непрекъснато, че домът е в карантина, да не ти дават да си чуеш близкия, да не можеш да видиш стаята, където пребивава, и да продължаваш дните си с чувството, че си направил необходимото за онзи, който е пренесъл живота до теб.
Не знам какво представлява нация, която не си тачи възрастните хора. Не ми се иска да генерализирам, но някак все излизат в ума ми едни такива думи... "дядка", "бабишкера", "чимшир", "мухъл"...Сещам се как говорим често у нас на старите хора - като на неполезни идиоти - нервно, грубо, винаги на "ти", крещейки. Разбира се, че не винаги е така и не всеки е такъв. Но ето - такива домове на ужасите у нас съществуват. Само преди месец излезе, мина и замина още един ужасяващ репортаж за жена, която придобива имоти на възрастни хора, за които уж се грижи в старчески дом, като им "помага" по-бързо да поемат към отвъдното. Жена, която дори се омъжва за психично болен пациент, за да наследи апартамента му.
Тези хора - нечии майки и бащи, някогашни адвокати, лекари, писатели, инженери, учители, служители - имат нещастието да остаряват в тази България. При ето такива... българи. Ужасните места като онези домове са сред нас, хората, които са ги създали и са ги превърнали в лагери за мъчения, са едни от нас. От всички ни зависи да ги няма.
