Няма срок да подпише указ за освобождаването му, шансът правителството и президентът да се разберат за нов титуляр е минимален
Държавна агенция “Национална сигурност” остава без председател, ако президентът Румен Радев в следващите 7 дни издаде указ, с който освобождава досегашния шеф на контраразузнаването Пламен Тончев. В сряда депутатите го избраха начело на комисията по досиетата със 120 гласа - от ГЕРБ, БСП, ИТН и “ДПС-Ново начало”.
Ако Радев го пусне, функциите в службата ще се изпълняват за неопределено време от някой от замовете. Законът обаче не задължава президента да го направи. Той
веднъж вече отказа да освободи Тончев
като началник на ДАНС през 2023 г. по искане на тогавашния пример Николай Денков.
Първоначално от ГЕРБ бяха издигнали за шеф на комисията по досиетата бившия конституционен съдия, омбудсман и шеф на ВАС Константин Пенчев. Но процедурата бе стартирана наново и тогава изненадващо се появи името на Тончев. Самият той не коментира.
“Упорито се връщаме към времената отпреди 2020 г. и отстраняването на Пламен Тончев е само етап от този поход срещу демокрацията.
Целта е ясна - овладяване на службите,
за се прикрият кражбите и да бъдат използвани като бухалка срещу неудобните”, реагира обаче Радев преди две седмици.
Председателят на спецслужбата трябва да бъде освободен с указ на държавния глава. За да заеме поста, на който депутатите го избраха, това трябва да стане до една седмица. “ В чл. 5, ал. 5 е казано, че членовете на комисията по досиетата освобождават заеманите от тях длъжности, несъвместими с изискванията, в 7-дневен срок от избирането им”, обясни преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев.
Тончев оглави ДАНС опрез 2021 г. и беше преназначен през април 2023-а с 5-годшен мандат. Ако Радев въпреки възраженията си подпише указа за освобождаването му, ДАНС ще бъде поета от Георги Георгиев или Деньо Денев, сега зам.-председатели. А за назначаването на титуляр е нужно съгласие между кабинета и президента, което идва ли ще бъде постигнато.
Ситуацията, при която човек от позиция, която се заема с указ на президента, отива на друго място, не е прецедент, припомниха юристи.
Подобен казус имаше и през 2018 г.,
когато тогавашният главен секретар на МВР Младен Маринов беше предложен за министър на вътрешните работи в кабинета “Борисов 3”. Дебатът беше дали може да бъде избран от парламента за министър, преди президентът да е издал указ за освобождаването му. Конституционалистите обясниха, че няма проблем, защото не само законът, но и житейската логика е такава - не се напуска едното работно място, преди кандидатът да е избран на новото.
Константин Пенчев стана зам.-шеф на комисията, юристът Пламен Костов - секретар. В нея влязоха само кандидатите на ГЕРБ, ИТН и БСП, сред тях и някогашният шеф на парламента от СДС и бивш евродепутат Александър Йорданов.
