Пламен Тончев, който досега беше председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), оглави Комисията по досиетата.
Това стана със 120 гласа "за", 78 "против" и 5 "въздържали се". Предложението Тончев да застане начело на комисията, която разкрива документите на комунистическата Държавна сигурност бе направено от ГЕРБ. Първоначално от партията на Бойко Борисов бяха предложили бившият конституционен съдия Константин Пенчев, който пък бе избран зам.-председател.
Пламен Тончев ще трябва да освободи поста на председател на контраразузнавателната агенция. Той бе назначен в ДАНС през 2021 г. от президента Румен Радев и по предложение на служебния кабинет на Стефан Янев. Тогава правителството и служебният вътрешен министър Бойко Рашков прочитиха шефовете на всички служби, защото били хора на ГЕРБ и не били лоялни към държавата. Впоследствие обаче при кабинета на Николай Денков тогавашният премиер поиска от Румен Радев да смени Пламен Тончев. Това обаче така и не се случи.
Дебатът по изборът на новите членове на Комисията по досиетата продължи над 4 часа. Участие в дискусията основно взеха от "Възраждане", които обявиха, че това е "поредната бутафорна комисия, която трябва да бъде закрита".
Според депутатите от "Възраждане", 5 млн. лв., които се вземат от данъкоплатците, отиват за работата на комисията, която нямала друга функция, освен информационна.
"Точно вие от "Възраждане" да говорите къде ще ви отидат данъците, като вие не ги плащате, вие сте длъжници на хазната. Има хора в групата ви, които дължат над 500 хиляди", заяви от трибуната депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков.
"Това е комисия, която не прави нищо, освен да изкара едни прашни папки при избори, в които проверяват всеки кандидат дали има връзка или е бил агент на ДС. Но това няма значение за избирателите, защото ако имаше, Васил Терзиев нямаше да е кмет на София", коментира депутатът Даниел Петров.
Дълъг дебат, който породи спорове между ПП-ДБ и "Възраждане" се породи, след като от партията на Костадин Костадинов отправиха обидни определения към предложения от коалицията кандидат Стефан Тафров. В крайна сметка Тафров не бе избран за член на комисията.
"Недопустимо е да се говори с аргументи, свързани с личността. Всеки се излага според възможностите си, но е недопустимо дебатът да се принизява по този начин", отвърна депутатът Йордан Иванов и призова председателстващата заседанието Николета Кузманова да наложи забележка на Даниел Петров. Това направи и колегата му Атанас Славов за недопустими изказвания, нарушаващи човешкото достойнство.
"Не коментирам личности, но г-н Тафров не е личност за никого. Във вашето представяне не чухме никакви негови качества, които да обосноват това той да взима 10 хил. лв. заплата"
Спорът за кандидатурата на Тафров отново върна в зала темата за депутатските имунитети на депутатите от "Възраждане", които участваха в погрома над сградата на Европейската комисия в София. Това бе породено и от изказване на лидера на партията Костадин Костадинов, който обяви ПП-ДБ за част от управляващото мнозинство.
"Вие гласувате постоянно с тях. Отказахте да подкрепите 4 вота на недоверие. Хора, които не подкрепят вот на недоверие, се наричат управляващи, не опозиция. Част от вас подкрепиха и бюджета, а по-показателен политически акт от това няма", заяви Костадинов.
"Вашите имунитети се пазят от ГЕРБ и за това вашите депутати не са изправени пред правосъдието. От гледна точка на този неприятен акт, кой пази кого", запита го Явор Божанков.
И се закани още първата сряда на юни искането за сваляне на имунитетите на депутатите от "Възраждане" и Марио Рангелов, и Джейхан Ибрямов от Алианса на Доган, да влезе отново в зала.
"Парламентът няколко пъти се изказа по нескопосаното искане за имунитетите, чия е прокуратурата- говори от името на Делян Пеевски, като иска имунитетите, на всички е ясно кой с кого управлява", отговори му Цвета Рангелова.
"Качеството на кандидатите за тази комисия е респектиращо. Можете само да мечтаете за следата, която имат Стефан Тафров и Александър Йорданов. В комисията по досиетата има смисъл. Ние вече изказахме желанието си тя да прерасне в институт за национална памет, който да може да обобщи на следващите поколения един период от историята, който сме преживяли. Колективната ни памет ако я нямаше, да сме изчезнали като нация, а тази комисия е един от малкото органи, които могат да поправят тези злини", коментира Любен Дилов-син.
