Сексуалните хищници, които дебнат деца, са от 27- до 35-годишни, от средната към високата класа
Тя е онлайн експерт с над 12 години опит в маркетинга и бизнес развитието. През последните пет години е силно ангажирана в сферата на киберсигурността, работейки за две от най-големите български IT компании. Координатор на различни инициативи, една от които е детската онлайн безопасност.
- Г-жо Костадинова, каква е ролята на изкуствения интелект в управлението на киберрисковете?
- За изкуствен интелект се говори вече доста години. Като проблем на съвременното общество е, че се разглежда как той ни помага, а истината е, че той се използва както от защитниците в името на автоматизация на това да се подпомогне голяма част от процесите да бъдат автоматизирани, така и от атакуващите в интернет. За съжаление, много голяма част от хакерите в днешно време всъщност са автоматизирали огромна част от тези процеси. И по този начин достигат по-лесно до своите жертви. Ако не се използва постоянна защита на системите, каквито и да са те, няма как да не бъдем уязвими.
- Какви са най-големите заплахи, с които децата се сблъскват днес във виртуалното пространство?
- Това, което винаги посочвам като една от най-големите заплахи, е, че никога не знаем кой стои срещу нас. Не знаем кой е доброжелател и кой не е. Не знаем какво изисква от нас, защо, с каква цел. Истината е, че дори да мислим, че си пишем с наш приятел в социална мрежа, отсреща може да не е той. Тук съществува рискът дали неговият профил не е хакнат, дали някой не е успял да го пробие, какво си говорим, какво споделяме, какво ни казва той да направим...
Съвременните проучвания показват, че 85% от комуникацията на днешните младежи е изцяло онлайн, тоест те прекарват 2/3 и даже малко повече от работното си време, комуникирайки със своите приятели, близки и роднини изцяло през социалните мрежи. Над 30% от тези деца всъщност споделят, че са били жертва на кибертормоз в даден момент. Това е така, защото в интернет сме по-смели. Ние не винаги заставаме с истинското си лице. Никой не ни слуша отстрани, никой не може да защити този, когото тормозим, и всъщност това дава възможност на онлайн насилниците да прилагат този тормоз 24 часа в денонощието.
В повечето случаи децата пренебрегват тази виртуална агресия. Всеки си казва, това ще отмине, но за съжаление много често прераства и във физически тормоз. Интернет комуникация дава много поле за изява на насилниците. Чрез социалните мрежи намират своите жертви и започват да ги изнудват. Все повече неща изискват от тях. Ако не се вземат мерки навреме, за съжаление, се стига дори до доста тежки последствия за децата и съответно до емоционална травма, която остава през целия живот.
- Има ли подценени рискове, за които родителите и учителите изобщо не подозират, на които могат да обърнат внимание на децата?
- Много е важно да не си мислим, че сме възпитали добри деца. Че спокойното ни дете е в стаята си, не е навън, с две думи, под носа ми е. Но всъщност какво прави вашето дете, докато е в стаята си? С кого комуникира онлайн, дали просто си пише домашните или в момента си прави голи снимки, които изпраща на някого, който го изнудва? Никога не знаем. Тоест това е основният подценен риск. Родителите си мислят, че децата щом са вкъщи, всичко е наред. Но не е. Това, че те са в стаята си, под покрива ви всичко, не означава сигурност, не означава безопасност.
- Именно това беше в основата на един британски сериал, който се излъчваше по най-голямата стрийминг платформа и който превзе световното родителско внимание. В него много нагледно и зловещо беше показано как родителите изобщо не знаят какво се случва с децата им, които са в съседната стая.
- Мога да дам съвсем действителен пример с момиче на 12 години. Отличничка, спокойна по природа. Тя започва да комуникира с непознат, който в последствие се оказва педофил. Той започва така да я ухажва, да й казва неща, които тя иска да чуе, и следващия момент й казва да изпрати снимка - от тези моментните, които са в мрежата около 10 секунди и след това изчезват. Така де, една бързоизчезваща снимка и ще стана част от готиното общество.
Обаче проблемът на моментната снимка е, че всеки смартфон вече може да прави и скрийншот. Киберпрестъпникът вече има пълен достъп до кадъра и може да направи оттук нататък каквото пожелае с него. Той започва да изнудва жертвата. Започват закани от рода на: „Сега, ако не ми изпратиш чисто гола снимка, ще покажа тази, която ми изпрати, на цялото училище. Или ще я изпратя на родителите ти... и се стига дотам, че този човек започва да кара момичето да прави всякакви сексуални неща със себе си и да му ги изпраща, защото с всяко следващо видео на него му се дава терен за изява, затова да я изнудва.
- Какво да правят и какво да не правят децата, които са жертви на кибертормоз?
- На първо място, задължително бих препоръчала да се говори с родител или с учител. Възрастен, на когото имат доверие. Няма срамно, няма страшно. Просто да споделят с близките си. Освен това в сайта на ГДБОП могат да се подават сигнали за кибертормоз. Има денонощно дежурен детски психолог.
В никакъв случай да не се трият комуникациите - снимките, съобщенията, за да може да има доказателства и съответно да се предаде цялата тази комуникация към съответните власти.
- Не би ли могло да се блокира отсрещният още от самото начало, ако усети детето, че не са чисти помислите на човека срещу него?
- Първото нещо, което е добре да се направи, е да не отвръщаме. Да не се заяждаме, за да не прерасне в агресия. На всякакъв вид настъпателно поведение винаги се отговаря с добро и по възможност се блокира. За съжаление, ранната сексуализация на децата, има своите последствия. Както и липсата на комуникация, недоверие към родителите и изобщо към по-възрастните. Но много е важно, ако сме направили някакви стъпки към защитата си, да не спре това до нас.
Дори и да сме блокирали насилник, трябва да продължим нататък по веригата, за да предупредим хората, които евентуално биха могли да бъдат следващите жертви.
Статистиките сочат, че сексуалните хищници са около 27- до 35-годишни хора от средната към висока класа. Тоест няма как да бъдат заподозрени от техните съседи и роднини.
- Това звучи зловещо, защото е неизменно да се направи паралел със серийните убийци, които винаги са добри съседи, предани съпрузи или съпруги. Какви са добрите практики за повишаване на дигиталната грамотност при децата?
- Ами за сигурност на първо място бих казала говорене. Говорене от страна на родителите, говорене от страна на учителите, за да се внедри добра осведоменост сред децата. Много е важно те да знаят какви пароли да слагат на своите социални мрежи. Да ползват силни пароли. Големи и малки букви, символи, знаци и числа... Много е важно да знаят кои данни за себе си да не споделят в интернет, да не се отбелязват на различни локации. Или пък да пишат как се чувстват. За съжаление, хората, които са недоброжелатели в интернет, са доста наблюдателни. Търсят много отличителни черти. Когато се чувстваш тъжен и качиш снимка, а зад теб се вижда на коя улица си, къде се намираш, това дава хляб на киберпрестъпника. Той започва да изучава твоите навици, може да проследи къде се намираш във всеки един момент и какво правиш.
Ако става въпрос за видеоигрите, децата да не са лекомислени и да не вярват на обещания за безплатни облаги, заради които дават достъп до профилите си в социалните мрежи. Там може да има чувствителна информация, свързана с дебитна карта, с имейл, с данни за самия потребител.
-Споменавайки педофилите, много родители слагат снимки на своите невръстни деца в интернет. Важно им е да покажат колко са сладки, коя е първата им дума, как са изяли първия си морков или са направили нещо много значимо за тях. Това в много голяма степен помага на педофилите. Има ли начин родителят да бъде вразумен да не е толкова пропусклив към личния си свят? Да не вреди толкова неволно на детето си?
- Ами моят съвет е да не се качват такива снимки, защото педофилите са доста изобретателни. Винаги знаят какво да гледат, къде да търсят, какво могат да открият, къде да го открият. Истината е, че всеки родител си мисли това на мен няма да ми се случи. Аз пазя детето си.
Съветът ми е - недейте да качвате снимки на вашите деца. Споделяйте ги с приятелите си. Показвайте ги на живо. Много хубаво се хвалим с децата и постиженията си, но лошото дебне отвсякъде и всъщност си правим сами лоша услуга. И не си мислите, че на вас няма да се случи. Тези хора са навсякъде. Те са от високата класа, изкарват добри пари, имат страхотна кариера, карат хубава кола, те не са индивиди, които ще заподозрете с лека ръка.
- Какъв съвет бихте дали на родителите, които не са сигурни как да говорят с децата си за онлайн капаните?
- Бих им казала, че няма срамна тема за тях и няма досадна тема за децата. Тук могат да приложат темата с наркотиците. Знаете, че е много актуална. В днешно време децата има изключително много достъп до наркотици. Да, много е досадно да се повтаря едно и също, но детето утре като се сблъска с нещо такова, ще си каже: „Ох, на мен татко много ми е говорил, че ако посегна към наркотиците, лошо ми се пише.” Пак казвам, няма срамно и няма досадно. Говорете, преди да е станало късно.
Помнете, че качвайки една снимка, тя вече не принадлежи на вас. И преди да публикувате кадър със себе си, задайте си въпроса дали бихте застанали голи на спирката за 10 минути. Там ще ви видят 100, 200, 300, 1000 души. Но ако сложим гола снимка в интернет, ще я видят хиляди хора. Такива снимки свършват в порно сайтове и в своеобразни групи в социалните медии. Мислете преди да споделяте информация, данни и снимки, житейски събития, мислете преди да отваряте имейли, които не са ви познати. Мислете преди да давате банковите си карти и сметки и задължително използвайте безопасни пароли.
И пак да отправя апел към родители - говорете колкото и да е досадно. Разказвайте непрекъснато на вашите деца колко опасно всъщност може да бъде виртуалното пространство. А към децата моят апел е да споделят, независимо колко странно или странно им се струва едно нещо. Защото е по-добре да се вземат мерки, отколкото да стане твърде късно.
Последвайте „TRENDY дигиталНО без тормоз" в:
Проектът „TRENDY дигиталНО без тормоз" се изпълнява от Фондация "Евроскок" с финансовата подкрепа на Национална Програма за Изпълнение на младежки дейности по Чл.10 А от Закона за Хазарта (2023г.-2025г.) към Министерство на Младежта и Спорта / Договор № 25-00-77/25.11.2024. Изготвеното съдържание е отговорност на бенефициерa!"
