- За първите 3 месеца на 2025 г. мъжете-донори на сперматозоиди са 16, а жените - 62
Илияна е на 28 г. и е от София. Преди два дни се запознава с жена, станала донор на яйцеклетки. Решава, че ще направи същото, за да помогне на бездетно семейство. На 6 май се свързва с фондация “Майки за донорство”, за да задейства процедурата. Оттам обаче ѝ обясняват, че това не може да се случи, защото по закон трябва да е родила поне едно дете.
Още на следващия ден Илияна запазва билет за Кипър - там, където правилото да е майка не важи.
Проверка на “24 часа” показва, че всекидневно жени до 38 г., каквото е законовото изискване за донорите на яйцеклетки, проявяват желание да дадат биологичен материал. Спира ги обаче рестрикцията в закона, затова следват съдбата на Илияна и заминават за държава, където могат да го направят.
“Изискванията за жената донор у нас са няколко - обяснява пред “24 часа” Виктория Димитрова - ръководител на донорска програма във фондация “Майки за донорство”. - Тя трябва да е родила едно дете, прието по медицински стандарт, тоест здраво. Да е до 38 г. Допустимата възраст, до която могат да се даряват яйцеклетки, се определя най-вече по преценка на лекаря, но всичко е въпрос на изследвания. По закон задължителните тестове са хормони, вирусология, цитономазка, микробиология, яйчников резерв. Генетичните са по желание. Донорката не трябва да е поставена под запрещение. Сред стъпките на донорството са и съгласие пред нотариус, което е изискване по Закона за здравето. Накрая се стартира процедурата, включваща стимулация с подкожни инжекции за образуване на яйцеклетки. Приключва се с изваждането им чрез пункция”, изяснява Виктория Димитрова пътя, по който минават жените.
Изискването за едно дете не важи за мъжа, донор на сперматозоиди. Той трябва да е до 45 г. и да е клинично здрав, което отново се доказва чрез изследвания - спермограма, генетични, микробиология, вирусология и други.
Изискването жената да има едно живо родено дете е от времето, когато раждането е било доказателство за репродуктивна възможност, което според Димитрова отдавна е отпаднало като схващане и редица изследвания са го доказали. Тенденцията по света, където този тип донорство се извършва повече от 40 г., е да няма пречка, ако жената не е раждала.
“Това изискване съществува на много малко места, но в момента отпада поетапно.
Ние направихме същото предложение, за да може и при нас да има повече донори, тъй като тенденцията и в България, и в Европа е първото раждане да бъде горе-долу на възраст от 35-36 г. Следователно това възрастово ограничение, както и липсата на дете блокират жените, искащи да са донори”, добавя Виктория Димитрова.
Във фондацията всекидневно пишат и звънят жени, които нямат деца, но искат да дарят клетки. Те не разбирали защо наредбите ги възпират да помогнат на други жени.
В същото време у нас се внасят замразени яйцеклетки от чужбина, които по думите на Виктория Димитрова не са успешни като тези от български донор.
“Именно заради това много от реципиентите се страхуват. Мислят, че в един момент ще свършат нашите донори точно заради въпросния вносен материал. Ако пуснат повече българки да бъдат донори, този материал вече няма да бъде използван, както е по цял свят”, обяснява Димитрова.
Справка на “24 часа”, поискана от Изпълнителната агенция “Медицински надзор”, показва, че за първите 3 месеца на тази година мъжете, дарили сперматозоиди в лечебни заведения в България, са били 16, а жените, донори на яйцеклетки - 62.
За 2024 г. общият брой на донорите на сперматозоиди е бил 52, а на жените - 222. Отделно от тази цифра има и донори, които попадат в графа “чуждестранни тъканни банки”. За 2025 г. са общо 185 - 140 донори на яйцеклетки и 45 на сперматозоиди. За 2024 г. броят донори на сперматозоиди от чуждестранни тъканни банки е 264, а на яйцеклетки - 571.
Според българското законодателство един и същи човек може да стане донор няколко пъти.
"За донорите на сперматозоиди няма ограничения в броя на даряване, но за донорите на яйцеклетки има - могат да даряват не повече от 5 пъти и периодът между даряванията не трябва да е по-кратък от 4 месеца", обясняват от агенция "Медицински надзор".
От фондация "Майки за донорство" обръщат внимание на още нещо - в повечето страни в чужбина, където се практикува донорството, цифрата за жените е завишена - могат да дарят между 7 и 10 пъти.
"При мъжете донорството е различно - изяснява ръководителят на донорска програма в организацията. - Там се събират проби. Например в МБАЛ "Надежда" се събират между 20 и 40 проби, което може да покрие около 35 жени. Донорството при силния пол обаче е доста по-дълго.
Ако на една жена трябват 13-15 дни да е донор на яйцеклетки, при мъжа събирането на материал и всички изследвания отнемат около 3 месеца. След това по закон има и 6-месечна карантина на семенната течност. Като мине периодът, мъжът се вика за повторни изследвания. Ако всички показатели са наред, чак тогава материалът му се освобождава, за да бъде дарен. При мъжете едно донорство е в приблизителен период от 1 година."
При донорството за жени съществуват и два протокола - къс и дълъг.
"Ние установихме, че дългият не амбицира жените откъм време, поради това приехме краткия - казват от "Майки за донорство". - При дългия жената идва, прави изследвания и ако всичко е наред, я викаме втори път, около 20-ия ден, и поставаме т.нар. блокираща инжекция лутрак. След нея идва цикълът. Спрямо нея, съобразявайки се с това кога е удобно, започваме процедурата. При късия жената задължително трябва да започне по време на месечния си цикъл."
За мъжете ограничения няма - всичко е въпрос на изследвания и карантина. Пред "24 часа" експерти констатират, че дарители са повече жени, защото са по-състрадателни и чувствителни. Разбирали и изживявали желанието на другите да бъдат родители. До мъжете неправителствените организации достигат по-трудно. Обикновено даряват, когато техни приятели или роднини имат проблем.
Фондацията няма статистика на каква възраст мъжете и жените даряват най-често. За дамите това се определя от раждането на първото им дете.
"При мъжете донори прави впечатление, че са високоинтелигентни - обяснява Виктория Димитрова. - Много от тях нямат деца, но по време на самата процедура стават бащи. Тоест намират партньорката си, която забременява от тях."
Донорството е безвъзмездно. Мъжете и жените, пожелали да дарят, не получават заплащане срещу това.
У нас няма опасност от кръвосмешение - забранени са "царствените осеменители"
Може ли в България да се повтори случаят от Нидерландия, където стана ясно, че 85 масови донори на сперма са станали бащи на хиляди деца? Само един от тях - 41-годишният музикант Джонатан Майер, е дал биологичен материал на поне 550 бъдещи родители в страната си и в още 13 държави. Разкритията предизвикаха страх от кръвосмешение.
"Това е т.нар. отворено донорство, тоест "царствен осеменител", което е позволено в много малко държави, но при нас не може да стане - категорични са от фондация "Майки за донорство". - По-интересна е линията за кръвосмешение, което притеснява хората. По света законовото донорство е от 40 г. Има много страни, в които е правено отпреди това, но те не са в Европа. Тази мода тръгна през 1991-1995 г. Кръвосмешение никога не се е случвало. Имало е казуси да се запознават деца, създадени от един и същ генетичен материал. Просто в един момент от живота си са се срещнали, но забележете, не са имали никакъв интерес един към друг. Това доказва за пореден път, че ДНК-то не говори."
Виктория Димитрова - ръководител на донорска програма твърди, че има хиляди научни изследвания, които сочат, че децата от един и същ генетичен носител, носени в две различни утроби, са съвсем различни като външност и характери.
"Това означава, че генетично промяната е наистина голяма - допълва тя. - В България има страшно грамотни хора, но и такива, които си падат по теории на конспирациите. Когато осиновиш дете в много ранна възраст, в един момент то започва да прилича на хората, които са го осиновили. Природата си знае работата. Папата направи страшни промени в света и благослови инвитрото, обяснявайки, че няма как да се случва, ако Бог не го е пожелал."
