"Ако не беше държавническият акт на цар Борис, не е ясна съдбата на славянските племена, които като апетитна хапка и за Изтока, и за Запада отдавна щяха да бъдат претопени. Вместо да изчезнат, се роди славянската цивилизация".
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на научна сесия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването и 1170 години на глаголицата.
Сесията беше част от организираните от Варненската и Великопреславската митрополия на Българската православна църква.
Вицепрезидентът определи покръстването като държавен акт, равен по значимост само на създаването на българската държава от хан Аспарух. „С покръстването българската държава навлиза в съвършено нов период от своето политическо и културно развитие, става важен фактор в цяла Европа", посочи Йотова.
Тя посочи и историческия контекст, в който Борис-Михаил взима мъдрото решение да покръсти българите – войни, съюзи, делби, битки за териториално и духовно надмощие. „Като мъдър държавник българският владетел си е давал ясна сметка какво означава за все още младата българска държава мощният обединителен заряд на християнската религия за езическите прабългари, славяни, траки и превръщането им в единен народ", заяви вицепрезидентът.
По думите й княз Борис успява да извоюва независимостта на бъдещата българска църква като умело, с държавнически ходове, лавира между римската и византийската църкви.
„Покръстването преодолява разликите между старите езически традиции на славяни, прабългари, траки и други етноси, обединявайки ги в лоното на единната християнска църква", заяви Йотова. Вицепрезидентът подчерта ясно изразеното значение на покръстването в многобройните жития на светци, в похвалните слова, където то става синоним на просветлението. „Българската дума „просвета" произлиза от един и същи корен със съществителното „светлина" и глагола „светя". „Чрез зарите на Светата Троица той (Кирил) просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството", както пише Климент Охридски в Похвално слово за Кирил", посочи още Илияна Йотова.
По думите й благодарение на покръстването става възможно приемането в България на оцелелите от Великоморавската мисия Кирило-Методиеви ученици, които създават писменост и книжнина на говоримия за народа език, „който окончателно ще го консолидира в едно цяло, да гарантира етническата му идентичност и да стане преграда пред всякакви асимилаторски и завоевателни претенции".
